България трябва да се разбаречи
Секция: Интервюта
21 Октомври 2013 10:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България трябва да се разбаречи

Къде е Янето? Няма го.

Но нишата му е пълна. В нея е Никито.

Бареков.

Той има две неща - риза и кауза.

Ризата му е бяла. А каузата - справедлива.

Сценаристът му е работил по нещо като кандидат-студентска тема - традиция и новаторство в българската политика.

С бяла риза като бунтовник пред бесило Никито излиза сам срещу тираничната държава, за да я оправи. Довчера оправяше журналистиката. Но тя тясна за неговата душа е. И той се заема с държавата. В тази неравна борба неговото знаме е свободата (изобщо и на словото в частност).

Никито Бареков, когото оттук нататък за краткост ще наричам Н.Б., не е новост в този жанр.

Преди него тук бяха Яне Янев и Георги Петрушев с кодовото название "Жорж".

Името на тяхната обща игра е: "Открадни каузата!"

Защо трябва да се крадат каузи? Защо да не крадем направо пари?

Защото, когато откраднеш кауза, може да ти падне цялата държава барабар с парите ѝ.

Не искам да кажа, че Н.Б. краде каквото и да било. Освен вниманието на наивните.

Така обаче той помага на други да крадат. Нещо като хлапетата, които ви разсейват, докато джебчията ви пребърква дискретно.

Какво става, когато откраднеш кауза в условията на демокрация? Тя не може да спечели мнозинство и да се превърне в закон. И по осъществяването ѝ трябва да се водят преговори. С онези, от които зависи мнозинството.

Жорж беше яхнал една много обща кауза - "на ползу роду".

Яне беше далече по-специфичен - "ред, законност, справедливост". Това беше злобата на неговия ден.

Н.Б. избра друга тънка струна - свободата (изобщо и на словото в частност).

Крадците на каузи не забърсват каквото им падне. Те избират онова, за което хората най са зажаднели. Защото то има потенциала да образува най-големи мнозинства.

Такива, каквито отдавна липсват на българския парламент. И без които на България все не се удава решителната крачка към достоен живот, ред, законност, справедливост и свобода (изобщо и на словото в частност).

Какво щеше да стане, ако нямаше Жорж и Яне? Дадените за тях гласове можеха да отидат в посока обратна на омразното статукво и да произведат резултат.

А статуквото в България винаги е омразно. Т.е. то е хронично бременно с промяна. Н.Б. е хапчето за аборт. Най-новото. То и предишните не позволяват на недоволството да роди промяната.

На изборите след 1997 г. България серийно помята. Нито едно обикновено мнозинство.

Кой не иска промяна? Този, който е доволен от статуквото. Огледайте се кои си живеят добре в него. Някъде сред тях са сценаристите на Н.Б. Които са му дали бялата риза и каузата.

Как се краде кауза? По два начина. Първо - като лековерните повярват, че я представляваш ти. Второ - като недоверчивите я зарежат, само защото и ти си я пипал.

Свобода на словото и Н.Б. Егати свободата...И егати словото.

Това е целта. Един глас по-малко. От Н.Б. не се очаква да спечели изборите. А да ги развали. Като вмирише каузата.

И най-светлата идея може да помръкне, взависимост от това кой я развява.

Така впрочем се провали европейската конституция през 2005 г. На референдума във Франция зад нея застана тогавашният президент Жак Ширак. В опит да си вдигне рейтинга. Французите обаче гласуваха против него и свалиха конституцията.

И сега имаме Лисабонски договор.

С какво се краде кауза? Не става само с приказки. Представете си Н.Б. да държи речи за свободата и против цензурата? Кой ще го слуша? Ще събере много повече публика, ако хвърля гюбеци с дудук в гащите - като на един клип от ранната му медийна кариера.

Ако сам не можеш да привлечеш внимание, вземи си от тези, дето го имат. Т.е. избери си голям враг между тях. В най-лошия случай на неговия фон ще изглеждаш симпатично малък - като Давид пред Голиат.

Така очевидно е замислен компроматът срещу президента Росен Плевнелиев.

Мъничкият Н.Б., с бялата ризка (и вероятно бели чорапки) и още по-бялата кауза вади мръсното бельо на най-големия големец в държавата. Гражданите трябва да знаят истината за техните управници. България без цензура!

Н.Б. размахва "разследване" на ТВ7 (която доскоро ръководеше) да обвини Плевнелиев, че е платил гръцката си къща в брой и така е извършил финансово престъпление.

Сашо Диков обаче показва банковите документи, с които Плевнелиев, тогава строителен предприемач, е превел парите за сделката. Значи нито плащане в брой, нито престъпление е имало.

На Н.Б. обаче не му мига окото. Сменя тезата си - той не бил "адвокат" на ТВ7 и не обвинявал президента в престъпление, а просто настоявал за прозрачност. На следващия ден пита колежката на Диков Люба Кулезич, защо, критикувайки Н.Б., става "адвокат" на Плевнелиев.

Ключовата дума е "адвокат". Адвокати имат заподозрените и обвиняемите. Тя внушава, че Плевнелиев е такъв. Макар фактите да говорят обратното.

Н.Б. не се смущава, че е опроверган. Целта на кукловодите му не е е да разобличи Плевнелиев, а да го вкара в унизителен кеч на кален свой терен. Не да спечели, а да развали.

Сега и цялото президентско войнство да лъска образа на държавния глава, по него неизбежно ще остане част от калта.

Независимо от изхода си, историята потвърждава Н.Б. като играч в състезание, за което иначе никога не би се класирал. Той срещу държавата. По бяла риза. Nice, ah?

Скандалът вдигна ненужен шум, който пак заглуши онзи въпрос с голямото К. Той още няма отговор.

Историята показва нуждата българският президент да си назначи говорител. Има въпроси и личности, на които държавният глава не бива да отговаря пряко. Не заради него самия, а заради държавата.

Тя и журналистиката трябва да се разбаречат. Не може самозванци, които нямат нищо общо нито със свободата, нито със словото да навличат тяхната мантия и да обезсмислят основни ценности, върху които се гради демокрацията.

Не казвам да забранят Н.Б. Надявам се журналистическата колегия да му направи Н.Б. : Неглижирай Бареков. Колкото повече го каните, колкото повече го цитирате, колкото повече спорите с него, толкова повече играете играта на кукловодите му. Те затова са ви го пуснали.

Журналистът не е стойка на служебния си микрофон. Обективността не означава безкритично да записваш и възпроизвеждаш всеки шум, който някой вдига. Тя предполага и критично мислене. Имаме отоговорности за хигиената на обществената среда. И най-спешното е да я разбаречим.

П.П.: Този е един от малкото текстове в блога, в които поместих и снимка. На нея виждате цистерна за разпръскване на течен оборски тор под налягане. Искам читателят да се убеди, че думата "лайномет" има и буквален, а не само преносен смисъл, в който сме свикнали да я употребяваме у нас. По време на периодичните земеделски протести пред европейските институции в Брюксел съм наблюдавал как белгийски и френски фермери използват лайномета в схватките си с полицията срещу масови безредици. Ако хвърлят по нея камъни и бутилки и наранят служител на реда, подлежат на наказателно преследване. Ако обаче насочат струята на торовото оръдие (с диаметър от около 20 см) срещу полицаите, такава опасност няма. То само цапа и мирише, но не ранява. Подчертавам, че с това не давам идеи на протестиращите в София.

Коментар на Веселин Желев, jelev.info