Нобелова награда за идиотия
Секция: Коментари
02 Ноември 2013 14:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Нобелова награда за идиотия

В повечето време по нашите земи най-полезния помощник на политологията е криминологията. Местната властова симбиоза предполага именно подобно знание и това често принуждава коментаторите да се вслушват в анализите на криминалистите. По тази причина бивши министри на вътрешните работи често могат да ви кажат повече за страната, отколкото бивши премиери. В последно време обаче все по-често си мисля, че психиатрията започна да поизмества криминологията и различните нейни диагнози изглеждат все по-адекватни описания на доста от водещите политици и техните решения. Безумните маневри около мораториума за купуване на земя са последното подсещане за ускореното отдалечаване от всякаква политическа нормалност и логика.

Може би има някой, който би се наел да търси политическа рационалност и смисъл в случилото се. Сигурно може да се каже, че на „Атака" й бе удобно отворена писта за поизтъркване на „идентичността", защото е очевидно, че има нужда от някаква истерия покрай която да навие страховете на някакви групи хора. Възможно е да видим някаква политическа хитрост в това ДПС да „лъсне" като проевропейска партия, защото все пак наближават евроизбори и пред уважаемите европейски либерали не е лошо „да се представим добре" с една „национално отговорна позиция". Сигурно някой би затърсил знаци за нарастващо желание за бламиране на Сергей Станишев отвътре в партията му след като сега трябва да се обяснява в Брюксел „какво е искал да каже авторът" и дори шефа на кабинета му гласува „за". Сигурно има и човек, който да намери политически смисъл в поведението на ГЕРБ и да го обяснява с желание да търсят популистки ползи, за да догонват в рейтингите. Сигурно може, но аз лично не виждам особен смисъл.

Още по-комично и сюрреалистично бе посещението в Брюксел след сътворената на местна почва идиотия на Борисов, Станишев и Орешарски. По подобие на тримата глупаци на Доньо Донев те замънкаха някакви обяснения и станаха още по-трагикомични. Единият пледира моментна загуба на разсъдък, вторият пледира „загриженост", третият не стана дори много ясно какво пледира. Колективно излъчваха инфантилизъм и пълна неадекватност на фона на нарастващата изолация на страната. Брюксел е бил свидетел на всякакви решения на страни-членки, много от тях странни, на ръба на закона, с очевиден популистки привкус, но едва ли е гледал трима юнаци, които дори не могат да дадат смислено обяснение за това, което са сътворили. За съжаление сценката едва ли е изненадала някой в европейската столица. Българските странности в този град имат своята история, която през годините започва с полупияни министри на заседания на съвета, преминава през фиаското Желева или цъкащият смс-и премиер и има за предпоследен принос гуляещата тумба на Сидеров. Сега към тях можем спокойно да добавим и сценката с „тримата глупаци".

Разбира се, проблемът тук не се състои в това как точно изглеждаме в очите на хора, на които също могат да бъдат намерени немалко кусури. Сега обаче към изолацията на този кабинет трябва да прибавим и поведенческата му неадекватност, която започва да ни струва не просто загуба на авторитет, а реално избутване в ъгъла по важни въпроси. И това може да се види от нещо, което се случи точно, докато всички се занимавахме с нечленоразделните обяснения за мораториума. Докато в България се чудехме дали има правителство, което най-накрая да се захване с въпроса с имигрантите и бежанците, в Европа беше създадена коалиция от държави-членки, която реално постави темата за външните граници. В тази дипломатическа инициатива обаче няма да откриете официална България, която точно в този момент бе заета да играе някаква бутафорни спектакли по темата със земята. Ще намерите Гърция, Малта, Италия, Испания.... Докато те се опитваха да стартират изцяло нов дебат за финансирането и цялостната философия на външните граници на ЕС, нашата „гарнитура" мереше колко дълга безмислена телена ограда да опъне по границата с Турция.

Политическата идиотия за съжаление не е просто забавна, но и струва скъпо, все по-скъпо. Пълната управленска и дипломатическа неадекватност около кризата с бежанците не просто означава нарастващ хаос и истерия в страната, но и липса на възможности за дългосрочни решения. Със сегашната философия и финансиране външните граници на съюза не могат да издържат дълго. Без работеща и добре финансирана обща гранична полиция, система за разпределение на тежестта при бежански и имигрантски кризи, реформа на цялостната имиграционна политика на съюза, допълнителна финансова подкрепа за натоварените институции и райони, изрични програми за икономическо развитие на районите по периферията на съюза и т.н. нещата отиват към срив. Но понеже трайно и общо решение не се очертава в идните години, в крайна сметка всяка от страните ще трябва да се оправя като цяло сама. Доколко сегашната политическа клоунада е в състояние да се справи с тази задача стана пределно ясно от изминалите няколко седмици и идиотията около мораториума.

Може би е време някой да напише до нобеловия комитет за учредяване на нова категория награди. Макар че и сега съществуващата комисия за физиология и медицина може да разгледа една евентуална българска кандидатура.

Коментар на Владимир Шопов