/КРОСС/ ЕК е отложила вземането на решение дали да одобри или да отхвърли ГМО царевица за сеитба и разпространение на територията на всички европейски държави за 13 декември, когато ще се проведе заседанието на Съвета по околна среда.

Обсъжданията на комисарите по темата се следят с повишено внимание от екоорганизациите в Европа. Аграрни и еко организации излязоха с декларация против ГМО царевицата и призоваха ЕК да отхвърли плановете си да разреши за отглеждане новата ГМО царевица в Европа, като разпространи писмо до еврокомисарите.

"Европейската комисия няма друг избор, освен да забрани тази токсична царевица за отглеждане по полета в Европа. ГМО-културите са ненужни и нежелани в Европа. Самите експерти по безопасност на ЕС казват, че тази ГМ царевица ще навреди на пеперудите и молците. В светлината на дневния ред на търговските про-ГМО преговори между ЕС и САЩ, това е първото истинско изпитание за политиците ни и ще видим дали те ще се застъпят за околната среда и потребителите или ще се прегънат с корпоративните търговски интереси", се казва в становището на „Приятели на Земята".

За разлика от американското общество, по-голямата част от европейските потребители, потребителските съюзи и частните търговци на дребно гледат с резерви на ГМО индустрията.

През 2010 г. след серия многохилядни национални протести срещу допускането на ГМО посеви на българска територия, парламентът наложи пълна забрана за отглеждането и търгуването на такива култури в страната. Тогава проучване на вече закритата НЦИОМ показа, че 97% от българите не искат ГМО, а около 80% от тях следят темата с интерес.

С призив „Спри токсичната ГМО царевица" български земеделски и екологични организации призовават евродепутатите да не приемат разрешаването на отглеждане на нова генно-модифицирана царевица. В България всяко одобрение на ГМО се отхвърля категорично от граждани, екологични, земеделски, пчеларски и други организации.

По-голямата част от европейските потребители, потребителските съюзи и частните търговци на дребно последователно също отхвърлят отглеждането на ГМ културите в Европа. Последните научни изследвания на тези нежелани култури поставят под въпрос техните предполагаеми ползи - те не осигуряват повишени добиви и не предлагат решение на земеделските проблеми, като деградацията на почвата и водите.

Извън дискусията:

През 1999, българските земеделски производители произведоха първата реколта с царевица, устойчива на хербициди. През пролетта на 2005 Българският парламент прие закон за ГМО.

Испания е рекордьор по територии, засадени с генно-модифицирана царевица. Според Министерството на земеделието на страната, сортът MON810 на Monsanto е засята на повече от 138 000 хектара.

Междувременно биоинженери успяха да синтезират лекарствени човешки ензими в семената на царевицата.