Коалиция на здравия разум
Секция: Коментари
22 Ноември 2013 12:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Коалиция на здравия разум

Окупации, списъци, арести. Положението става трагикомично. България трябва да дойде на себе си, докато в делириума си не е направила важна грешна стъпка.

Кризата е на недоверието във всичко, което се обозначава като публично и политическо - ­политици, партии, институции, медии. Това недоверие трябва да бъде снето, за да може демокрацията да функционира нормално. Това е в интерес на главните й действащи лица - ­ партиите. Сегашната ситуация все повече ги дискредитира.

Шансът за решение е в силната олицетвореност на българската политика. Тя е преобладаващо политика на лица, а не на каузи и на идеи. Когато кажем ГЕРБ, си представяме Бойко Борисов. Когато кажем БСП, си представяме Сергей Станишев. Когато кажем ДПС, си представяме Ахмед Доган и Лютви Местан. И т.н.

Когато кажем ляво, дясно и център обаче, не си представяме нищо. Политическите посоки у нас нямат смисъл. Те са формални етикети, често в гротесков контраст с това, което ги носи.

Историята за "десни" окупатори на университет, които се борят с "лява" олигархия, събира очите на когото и по света да я разкажете.

Ако лицата на политиката пречат тя да бъде нормална, значи трябва да бъдат сменени. Това се налага, защото не е ясно как в близките месеци можем да се сдобием с нови партии и с нов народ. Налага се решението да се търси в рамките на наличния "материал".

Лицата, които предизвикват условни рефлекси сред публиката, тъй както звънецът е предизвиквал слюноотделяне у кучето на Павлов, трябва да отстъпят място на лица, които оставят покрай себе си място за идеи, рационално мислене и избор. Има ги във всички партии.

Главната пречка пред такова решение е, че смяната на лидер у нас е отделна криза сама по себе си. Особено в част от партиите, които имат по-­скоро главатари, отколкото лидери. Следователно, за да не се усложняват излишно нещата, смяната не трябва да е чрез "о­став­ка", а меко, ­ с почетна длъжост. Доган даде пример, но нямаше кой да го разбере. (Както винаги.) Т.нар. Сокол се оттегли навреме. Затова днес не той, а други подават оставки. А Доган продължава да прави това, което винаги е правил.

Какво би пострадал например Бойко Борисов, ако се откаже от амбициите за изпълнителна власт? Ако рече: Аз вече ще си гледам кучетата и няма да пипам копчетата. Тях ги оставям на по-­младите и по-­учените, а аз един ден ще се кандидатирам за президент. Тъй като работата на президента е това, което мога най­-добре ­ - да режа ленти.

Басирам се, че ако го направи, Доган първи ще му обещае подкрепата на своите избиратели. Сериозно препятствие пред "меката" оставка е страхът от твърди последствия. У нас падането от власт води към съдебно преследване, чийто изход пък зависи от непредвидимата политическа конюнктура.

Следователно и в този аспект недоверието трябва да бъде снето. Партиите трябва да сключат споразумение, че няма повече да се месят в съдебната власт. Да, звучи смешно,

но в конкретните обстоятелства се налага. Да си спомним как бяха употребявани следствието и прокуратурата в съвсем близкото минало.

Такова споразумение не значи отказ от търсене на отговорност за минали действия и бездействия. А само, че то не би било политически мотивирано. Независимата и ефективна съдебна система е носеща колона на действащата демокрация. Само че за изграждането й трябват нормална политическа обстановка, парламент, обществено доверие. Това ще отнеме време. Докато стане, съдебната власт, такава, каквато е, трябва да има политически гаранции, че ще работи независимо. Това е необходимо заради санитарния минимум от обществено доверие.

Втората стъпка в освестяването на нацията е да започнем да приемаме спокойно понятието коалиция. Социолозите не предвиждат в близко бъдеще у нас партии, които могат да управляват сами. Осъдени сме на коалиции. Следователно, колкото по­-малко им се мръщим, толкова по-­лесно ще живеем.

Не сме единствените в Европа с такава съдба. Питате ли ги белгийците как я карат с тяхната шестпартийна коалиция? Която на всичкото отгоре говори на два езика. И отне година и половина преговори.

За да имат доверието на обществото, коалициите трябва да почиват на ясно и прозрачно споразумение ­ какво ще правят и какво няма да правят. Нещо напълно постижимо, дори и у нас.

Коалициите предполагат компромис. Причината и оправданието за него често е споделен страх на участващите. В Белгия това е страхът от най-­голямата политическа сила - ­фламандските сепаратисти, които искат да разделят държавата по езиковите й граници, ако вземат властта. За да не им го позволят, християндемократи, социалисти, либерали и зелени са принудени да се търпят и да управляват заедно. И в това съжителство да правят трудни неща, като например да режат бюджет или да извършват териториално-административна реформа.

България също е благословена с общ страх. Има обратно на демокрацията. Има обратно на Европа. И едно от проявленията му е "Атака", но не само. Здравият разум не бива да го допуска. Така че спокойно можем да имаме коалиция на здравия разум. Стига навреме да се върнем към него.

Автор: Веселин Желев; glasove.com