Да оберем национал-популистките плевели
Секция: Коментари
27 Ноември 2013 10:27
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Да оберем национал-популистките плевели

Ето, задава се партия "Помак", а както е тръгнало, скоро ще дочакаме и партия "Тракиец", партия "Шоп", партия "Турлак", "Мизиец", "Македонец" (вече си имаме такава под по-благовидна форма), партия "Турчин", "Евреин", "Арменец", "Ром" (да не се бърка с Ернст Рьом)... В тази посока на действия скоро ще се наложи проф. Божидар Димитров да раздаде списък със свободните имена на тракийски племена и партиите вкупом да тръгнат да се пререгистрират. С няколко емигрантски изключения, разбира се, и едно "заварено" положение.

Общото между всички, които в последно време блестят по екраните на любезните ни телевизии, е, че те се борят за обединение на нацията и спасяват народа.

Обединение чрез разединение

звучи смешно, но в исторически план е изглеждало тъжно. Обединението чрез разединение е специфична технология, използвана в Съветския съюз и коствала около 20 милиона жертви. Тук не става дума за тези, загинали във Втората световна война, а за вътрешно хомогенизиране на различни племена, нации и религии под диктатурата на нещо, наречено "пролетариат". Всъщност такава власт обхваща тесен кръг партийни велможи, които са царували и предавали властта по наследство или чрез вътрешни преврати, при силни разходи на родна водка и чужда кръв.

У нас национал-популистите, както е традиционно по света, дават прости и неизпълними обещания на сложни и неразбираеми за мнозинството задачи. Това ги прави популярни и лесни за преглъщане. Така успя Бойко Борисов в началото - "Не един, а два завода за боклук ще ви построя", провикна се той към софиянци и те го избраха не за един, а два пъти да кметува. Е, наистина още си нямаме и един завод за боклук, но това са исторически подробности.

По същия начин Волен раздаваше пенсии по 500 лв. и заплати от по 1000 и го избраха, въпреки че после хората лев не видяха. Така и Янето завря корупцията в най-тъмните места на кучето и също го избраха... Моделът се видя, че работи. Като му се сложат и две дози национализъм, човек ,освен "окрилен за бъдещето", започва да се усеща и много горд. А то, комай от футболната 1994 година, други грандиозни поводи за национална гордост народът не е усетил.

Почвата е добре наторена, за да никнат фашизоидни плевели. Глад, мизерия, лошо здравеопазване, ниска раждаемост (нацията изчезва), висока смъртност (умориха ни с чужди ГМО), корупция... , а всяко решение на България се взема, според мълвата, в Брюксел, Москва или Вашингтон. Къде сме ние? Така питаше едно популярно предаване. Хората не знаят къде са. Задават си този въпрос, а традиционните партии не дават отговор на българина. И без друго в народопсихологията дори на софийския елит (а какво да говорим за селата) деликатно е заложена версията, че целият свят живо и денонощно се интересува от нас, а Великите сили все ни "кроят" нещо. Обикновено то е против волята ни и в техен империалистически интерес. Сякаш България е уникален и стратегически неизчерпаем източник на блага и предимства в световен мащаб. Малко маниакално, малко смешно, но може би и това е извратен начин да си поддържаме завехналото самочувствие.

Към всичко това трябва да добавим и една щипка дебилна символика, която си закачат кандидат-националистите. Тя смесва чукове, мечове, начупени кръстчета и светкавички (не знам защо сърпът е отпаднал). Всичко би приличало на прекрасните комикси за Астерикс и Обеликс, ако не се търсеше ясна връзка с нацистката хармония и ред в Третия райх. Смелост, чест, доблест, ред... все неща, които съвременният политически пейзаж не успява да осигури. И ето че дефицитът на пазара е бързо запълнен. Затова сега по улиците се разхождат чернодрешковци.

Къде е заплахата?

И тук отговорът не е в бежанската вълна. Сега е ред на традиционната грешка, която демокрациите допускат, когато видят рогата на тоталитарното чудовище. Започват забрани, дамгосване, оплюване и това прави този грозен плод още по-сладък за изпадналите зад борда на обществото. Доброто лечение изисква, наред с осмиването на тези групи от нереализирани юнаци, да се насочим към традиционните партии и да бъдат принудени те да работят качествено, за да не оставят свободни територии за национал-екстремисти. Защото иначе земята ни, "като една човешка длан", ще се окаже длан, изпъната напред или свита в юмрук и тогава ще е страшно за всички.

Коментар на Арман Бабикян, "Труд"