Ето, задава се партия "Помак", а както е тръгнало, скоро ще дочакаме и партия "Тракиец", партия "Шоп", партия "Турлак", "Мизиец", "Македонец" (вече си имаме такава под по-благовидна форма), партия "Турчин", "Евреин", "Арменец", "Ром" (да не се бърка с Ернст Рьом)... В тази посока на действия скоро ще се наложи проф. Божидар Димитров да раздаде списък със свободните имена на тракийски племена и партиите вкупом да тръгнат да се пререгистрират. С няколко емигрантски изключения, разбира се, и едно "заварено" положение.

Общото между всички, които в последно време блестят по екраните на любезните ни телевизии, е, че те се борят за обединение на нацията и спасяват народа.

Обединение чрез разединение

звучи смешно, но в исторически план е изглеждало тъжно. Обединението чрез разединение е специфична технология, използвана в Съветския съюз и коствала около 20 милиона жертви. Тук не става дума за тези, загинали във Втората световна война, а за вътрешно хомогенизиране на различни племена, нации и религии под диктатурата на нещо, наречено "пролетариат". Всъщност такава власт обхваща тесен кръг партийни велможи, които са царували и предавали властта по наследство или чрез вътрешни преврати, при силни разходи на родна водка и чужда кръв.

У нас национал-популистите, както е традиционно по света, дават прости и неизпълними обещания на сложни и неразбираеми за мнозинството задачи. Това ги прави популярни и лесни за преглъщане. Така успя Бойко Борисов в началото - "Не един, а два завода за боклук ще ви построя", провикна се той към софиянци и те го избраха не за един, а два пъти да кметува. Е, наистина още си нямаме и един завод за боклук, но това са исторически подробности.

По същия начин Волен раздаваше пенсии по 500 лв. и заплати от по 1000 и го избраха, въпреки че после хората лев не видяха. Така и Янето завря корупцията в най-тъмните места на кучето и също го избраха... Моделът се видя, че работи. Като му се сложат и две дози национализъм, човек ,освен "окрилен за бъдещето", започва да се усеща и много горд. А то, комай от футболната 1994 година, други грандиозни поводи за национална гордост народът не е усетил.

Почвата е добре наторена, за да никнат фашизоидни плевели. Глад, мизерия, лошо здравеопазване, ниска раждаемост (нацията изчезва), висока смъртност (умориха ни с чужди ГМО), корупция... , а всяко решение на България се взема, според мълвата, в Брюксел, Москва или Вашингтон. Къде сме ние? Така питаше едно популярно предаване. Хората не знаят къде са. Задават си този въпрос, а традиционните партии не дават отговор на българина. И без друго в народопсихологията дори на софийския елит (а какво да говорим за селата) деликатно е заложена версията, че целият свят живо и денонощно се интересува от нас, а Великите сили все ни "кроят" нещо. Обикновено то е против волята ни и в техен империалистически интерес. Сякаш България е уникален и стратегически неизчерпаем източник на блага и предимства в световен мащаб. Малко маниакално, малко смешно, но може би и това е извратен начин да си поддържаме завехналото самочувствие.

Към всичко това трябва да добавим и една щипка дебилна символика, която си закачат кандидат-националистите. Тя смесва чукове, мечове, начупени кръстчета и светкавички (не знам защо сърпът е отпаднал). Всичко би приличало на прекрасните комикси за Астерикс и Обеликс, ако не се търсеше ясна връзка с нацистката хармония и ред в Третия райх. Смелост, чест, доблест, ред... все неща, които съвременният политически пейзаж не успява да осигури. И ето че дефицитът на пазара е бързо запълнен. Затова сега по улиците се разхождат чернодрешковци.

Къде е заплахата?

И тук отговорът не е в бежанската вълна. Сега е ред на традиционната грешка, която демокрациите допускат, когато видят рогата на тоталитарното чудовище. Започват забрани, дамгосване, оплюване и това прави този грозен плод още по-сладък за изпадналите зад борда на обществото. Доброто лечение изисква, наред с осмиването на тези групи от нереализирани юнаци, да се насочим към традиционните партии и да бъдат принудени те да работят качествено, за да не оставят свободни територии за национал-екстремисти. Защото иначе земята ни, "като една човешка длан", ще се окаже длан, изпъната напред или свита в юмрук и тогава ще е страшно за всички.

Коментар на Арман Бабикян, "Труд"