/КРОСС/ От началото на кризата банковото кредитиране се измества - от строителството и недвижимите имоти към сектори, които се ползват от европейско кредитиране (селско стопанство, ВиК инженерно строителство) или национално субсидиране (енергетика), пише Investor.

Това е един от основните изводи в доклад на Института за пазарна икономика, посветен на корпоративното кредитиране в условията на криза.

Икономистите отчитат, че в годините преди кризата е имало истински бум на кредитирането - заемите към нефинансови предприятия и домакинствата се утрояват в периода от 2006 до 2008 година до общо 48,3 млрд. лева. От 2009 година се вижда явен отлив на банков кредит от строителството и пренасочването към сектори, свързани с усвояването на европейски средства.

За 2014 година секторите, където се очаква по-бърз ръст на кредитирането от средното отново остават тези, свързани с европейските фондове - селско стопанство, управление на отпадъци, строителство на ВиК инфраструктура, прогнозират още от ИПИ. 20% от кредитите вероятно ще бъдат към фирми, ориентирани към износ и преработващата промишленост.

„Данните за износа на България през 2013 година веднага отразиха първите знаци за излизането на ЕС от поредната рецесия през второто тримесечие. През 2014 година се предвижда един по-сериозен положителен ръст на европейската икономика, което би следвало да създаде по-голямо търсене за българския износ на европейските пазари", се казва в доклада.

Очакванията са строителството да задържи дял от около 10-11% от общия банков кредит към фирмите. Като цяло жилищното строителство пострада сериозно от кризата, но строителство на инфраструктурни обекти, финансирани основно с европейски средства, като цяло успя да отбележи ръст на продукцията си през 2012 година. През изминаващата година обаче има спад и в този сектор, което вероятно е продиктувана от смяната на три правителства и временното забавяне на редица проекти.

От ИПИ анализират и случващото се на пазара за кредитиране на домакинствата. От пика през 2010 година средната стойност на теглените заеми намалява непрекъснато. В последните години пък има и непрекъснат ръст на депозитите на физическите лица.

През първото деветмесечие на 2010 година стойността на потребителските и жилищните ипотечни кредити е 18,61 млрд. лева, спрямо 18,34 млрд. лева за същия период на тази година.

Тенденцията за спад е продиктувана от обективни фактори - загуба на работни места и доходи, свиване на потреблението и консервативен подход към кредитирането.

Данните за пазара на труда през третото тримесечие на 2013 г. пък изпращат противоречиви сигнали, отбелязват още от института. След две поредни тримесечия на ръст на броя на заетите в икономиката на годишна база, в периода юни-август 2013 г. е отбелязан спад - работят с 4,2 хиляди души по-малко от същия период на 2012 година.

Въпреки това в повечето области (16 от 28) се наблюдава увеличение на броя на заетите на годишна база. Благодарение на силния за икономиката летен туристически сезон, броят на заетите във Варна през третото тримесечие на 2013 година доближи 200 хиляди души за пръв път от 2010 година насам.

Позитивно е и намалението на обезкуражените лица, като броят им през третото тримесечие на годината пада под 200 хил. души за първи път от началото на кризата.

През третото тримесечие на 2013 година общият доход средно на домакинство се увеличава със 173,90 лева спрямо предходното тримесечие и с 326,40 лева спрямо същото тримесечие на 2012 г., достигайки 2598,90 лева. Малко над половината (52,9%) от доходите на домакинствата идват от работна заплата, а 25,1% - от пенсии.

Оттам идва и основното увеличение на доходите - в периода юли-септември в домакинствата влизат средно по 166,30 лева повече от работни заплати и 67,30 лева. повече от пенсии в сравнение със същия период на 2012 година.

Междувременно финансовите министри от Европейския съюз приеха плана за създаването банков съюз. По-късно днес споразумението трябва да бъде одобрено на срещата на европейските лидери в Брюксел. Преговорите с Европейския парламент пък ще започнат през 2014 г.