/КРОСС/Образованието е в основата на обществото. Добро образование = продуктивно, интелигентно, морално общество. Липсата на образование = липса на общество.

Системата на образованието обаче е машина за ценни кадри, които трябва да бъдат обучени или просто приведени в занаята, така че големите корпорации, изискващи непрекъснат финансов и капиталов растеж, да имат достатъчно обширен каталог с бъдещи служители.
Живеем в ерата на технологиите и креативността, но икономическите машини, т.нар. работодатели, поддържат от години насам една система, която изисква определено образование, завиден стаж и няколко полезни контакта. Живеем в общество, в което дипломата важи достатъчно много, че да те приемат за човек втора ръка, ако нямаш необходимото образование. Живеем в общество, в което дипломата важи на хартия, но на практика доста често я няма.

Образованието и у нас, и в чужбина се върти около една единствена ос - създаването на достатъчен брой образовани индивиди, които да могат да заемат мястото на онези, на които свидетелството за завършено образование най-вероятно вече е под формата на прах.

Системата създава обучени кадри, но някак си не толерира креативността. Системата се фокусира върху създаването на бъдещите данъкоплатци, измествайки значението и развитието на всеки един индивид, влязъл в аулата на университета или в класната стая на училището.

Има една група от хора в обществото, която обаче не обича да върви по стъпките на останалите, а смело гази в необятни територии, създавайки един нов свят, в който не се толерира носенето на чужди обувки. Това са хората и техните деца, решили, че училищната система не е достатъчно ефективна и преориентирали се към т.нар. домашно обучение, което у нас на този етап е незаконно.
Тезата на всички тези хора е, че домашното образование създава личност, а не еднообразна маса от хора, като същевременно разгръща креативността и дава свобода на избор - кой предмет да развиваш неистово и кои да изучиш базово.

Най-добрият пример за това е Логан Лаплент от Калифорния. Американско момче на 14 години, което живее с родителите си и по-малкия си брат Коди.

Той не е с нищо по-различен от останалите негови връстници, с изключение на едно - той не ходи на училище от 9-годишна възраст. Всъщност по-правилно е да се каже, че той учи, но не и в класната стая с останалите ученици.

Логан е едно от немалкото деца, които учат чрез т.нар. домашно обучение. Той има правото да избира кои предмети са му интересни, за да развие познанията си по тях по-обширно. Същевременно той сам преценява по какъв начин иска да ги научи.

Момчето учи посредством разнообразни канали - книги, общности и от личен опит. Той няма учители, но има кой да го наблюдава.

„Уча заедно с други деца - всички науки, история и т.нар. креативно писане. Когато ходех на училище мразех да пиша, защото ме караха да говоря за неща, които не ми бяха интересни. Сега обичам да пиша, защото пиша за това, което харесвам", казва Логан.

В момента момчето доста често е наемано за лице на разнообразни проекти, а през останалото време се учи как да пише привлекателно и как да режисира и редактира видео материали.

Логан е по-полярен от останалите като него, защото преди малко повече от година получава покана да стане ментор на TedX, световната поредица от конференции, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване". На сцената на TedX са заставали редица големи имена, които чрез думите си мотивират и вдъхновяват цял свят.

На конференцията Логан казва: „Какъв искам да стана като порасна ли? Това е лесно - искам да съм здрав и щастлив. Има 8 приоритета, които хората трябва да следват, за да достигнат желаното щастие - тренировки; правилно хранене; определено време прекарано сред природата ; отдаване на близките; взаимоотношения; почивка; релаксация и управление на стреса; религиозна духовност. Попитах създателя на тези седем фактора - др. Уолш дали училището ги практикува. Неговият отговор бе „Не".

Освен горепосочените занимания Логан се занимава с дизайн на шапки, учи по-малки деца как да карат ски, а през останалото време работи по самостоятелни проекти - като домашното му обучение например.

Историята на Логан Лаплент има доста допирни точки до тази на Божидар Маринов от Смолян, който печели национално състезание по информатика миналата година, но в последствие МОН разбира, че то не ходи на училище и му отнема отличието служебно.

Божидар Димитров се обучава по американска програма вкъщи от майка си, която е сред родителите, изгубили доверие в образователната система и търсещи алтернативни методи за квалификация на децата си.

Обучението вкъщи обаче поставя въпроса за социалното включване на децата. Божидар Димитров казва, че общува с други деца по интернет, контактите му на живо са значително по-малко в сравнение с тези на децата, които посещават класните стаи.

Желанието за социализация обаче е вече лично решение и грижа на родителите. Въпросът е пряко свързан със знанията на детето, а не с неговите неприкосновени лични взаимоотношения. Липсата на класната стая може да доведе до някаква форма на асоциалност, но ходенето на училище не винаги води до висока социална интеграция.

Да нямаш официално образование, подкрепено с диплома, не винаги те прави неук. Хората, които са избрали този път не означава, че толерират липсата на образование, а напротив- те толерират наличието на знание, независимо под каква форма то е достигнало до „реципиента".

Въпреки острата реакция на хората, когато стана обществено достояние отнемането на наградите, МОН има своите правомощия и длъжностни характеристики. Образованието на всички деца до 16 годишна възраст е ангажимент и задължение на държавата, а специализираното министерство работи с идеята всички те да достигнат до класната стая.

Същевременно обаче знанията и уменията на Божидар са завидни и определено не са типични за 15-годишните момчета, което навежда на мисълта, че той трябва да бъде стимулиран да се развива, а не накърняван за успехите си. Трябва да се прави разлика и между децата като Божидар, които не ходят на училище, но учат и онези, които нито ходят, нито учат. Тези деца имат нужда от интегриране в класната стая и поощряване към приемане на училищните ценности, а не момчето от Смолян. То има нужда от подкрепа, защото от нея може да зависи бъдещето му.

Вижте презентацията на Логан Лаплент:

video:http://www.youtube.com/watch?v=h11u3vtcpaY