/КРОСС/ Сега, когато президентската институция във Франция е отново във фокуса на новините (макар и по нелепи причини), е подходящото време да си припомним историята на Франсоа Митеран. Той бе последният, който умееше да играе умело ролята на своебразен монарх на страната си. В сравнение с него Оланд по-скоро изглежда като дворцовия шут, пише temadaily.
През 1974 г. Митеран е неуспелият кандидат на социалистите в президентската борба с Валери Жискар д'Естен. Той има любовница - Ан Пенжо, която е 27 години по-млада от него и бременна. Двойката кръщава дъщеря си Мазарин - на името на кардинал Мазарини, хитрият френски държавник от XVII век.

Митеран живее със съпругата си Даниел и нейния любовник на Rue de Bièvre. Ан се намира само на 10 минути разстояние. След като бива избран за президент през 1981 г., той не се мести в Елисейския дворец, а всяка вечер се връща при любовницата си, която тогава вече живее в резиденция на кей Бранли, в непосредствена близост до река Сена. Данъкоплатците осигуряват работата на т.нар. Специална група за защита на президента, състояща се от 36 мъже, които са неотменна част от тези „ангажименти" на държавния глава. Когато писател на име Халие се опитва да издаде художествена версия за "местожителството" на Митеран, „антитерористичната група" на държавния глава започва да го тормози: нарязва гумите на колата му, обажда се анонимно у дома му през нощта и следи какво върши. Много малко от тези факти са били известни на французите.

За Коледа през 1987 г. Митеран води Ан и Мазарин в Египет. Нещо повече - заедно с тях се качва на планината Синай, където има среща на високо равнище, за да докаже доброто си здраве пред останалите си колеги (тогава той е на 71 години и тайно за широката общественост е болен от рак на простатата, който в крайна сметка ще доведе до смъртта му).
От началото до края Митеран има сложни любовни отношения. През 1942 г. неговата първа сериозна приятелка (на която високообразования бъдещ президент пише 2000 писма) прекъсва годежа им, като му връща пръстена. С драматичен жест на отчаяние той го хвърля в Сена - или поне на момичето така му се струва. В действителност Митеран просто го прибира в джоба си. Вече в качеството си на президент той прави една от бившите си любовници - Едит Кресон - министър-председател. Митеран дори си играе с подготовката на собственото си погребение. Той знае, че Ан би се засегнала, ако приеме предложението на съпругата си Даниел да бъде погребан в парцела на нейното семейство. Само че не може да откаже, без да обиди Даниел. Чрез ловка манипулация той успява да постигне това, което всъщност иска - да бъде положен в парцела на собствената си фамилия, където по една случайност е останало само 1 място.

Преобладаващото впечатление на Митеран за Франция по негово време е за една несигурна страна. Тя не вярва особено в собствената си легитимност и е дълбоко разделена. Прочутият отговор на генерал де Гол на тази главоблъсканица е създаването на гениалния мит за целостта на Франция, за да помогне на родината си да възстанови самоуважението си след германската окупация по време на Втората световна война.
Митеран възприема националното объркване повече като лична възможност. „Чакам бъдещето от засада", пише той на свой братовчед по време на войната. „Готвя се, тялом и духом, да оставя името си в историята на този век...Има хора, които вярват в мен и това ме плаши. Аз не вярвам в никого и това ме кара да се притеснявам и за себе си". Вървейки по политическия си път в продължение на 50 години, той прилага почти всеки похват, който можем да си представим, включително симулира опит за покушение срещу себе си. „Франсоа Митеран не беше човек, който поставя картите си на масата", пише Филип Шорт, британски журналист и автор на книга за френския държавен глава.

Въпреки цинизма, мошеническите номера и известната доза авторитарност, Митеран е всичко друго, но не и нищожна историческа фигура. Самият факт, че успява да се задържи на власт цели 14 години (най-дълго управлявалият политик на Франция от времето на Наполеон III), говори за неговите качества. Той е истински държавник. Европейският съюз - такъв, какъвто го познаваме днес, е оформен най-вече от него и Хелмут Кол. На тяхната визия ние дължим доверието между Париж и Берлин, което позволява Германия да бъде обединена със съгласието на нейните съседи. На тях дължим и въвеждането на единната европейска валута, заради която до голяма степен днес Съюзът става все по-нестабилен.