Мъченик Георги Софийски нови
Секция: Църковен календар
11 Февруари 2014 07:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мъченик Георги Софийски нови

Мъченик Георги Софийски нови

Знае се, че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в семейството на благочестивите българи Димитър и Сара. След като получил елементарна грамотност, станал изкусен майстор-златар. Отрано останал сирак, а бил красив и способен юноша. От страх да не посегнат на него тамошните турци, потърсил прибежище чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Като клиент при него дошъл турчин-книжник и повели разговор по въпросите на вярата. Младият златар заставил клиента си да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията извикал младия златар уж да му даде своя поръчка и започнали спор за двете вери. Отговорите на Георги озлобили присъстващите турии и той бил хвърлен в затвора. Там го посетил хазаинът му поп Пейо, който му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Но разярените мюсюлмани замъкнали на мегдана и хвърлили 18-годишния младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво по главата и го повалил мъртъв в пламъците. Това станало на 11 февруари 1515 г.
По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. През нощта някои благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква „Св. Марина" (намирала се в двора на днешната Софийска митрополия). Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо. След известно време мощите на Георги били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица" край София.
Българската православна църква почита паметта на мъченика на 11 февруари.

Из „Българи Светци". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.


***
Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски Нови.

Житие на свети свещеномъченик Власий

Свети Власий бил епископ в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305 г.) избухнало жестоко гонение против християните, епископът увещавал към търпение страдащите, посещавал затворените в тъмница и ги утешавал с думи на любов и вяра.
Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете почти не останали християни, заминал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго въздържание. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и дори лекувал техните болести и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий не само във време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Ликиниевото.
В царуването на Ликиний войниците, пратени от областния управител да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, дошли веднъж до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели множество зверове, и като дошли по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при управителя и му съобщили за онова, що видели. Управителят ги пратил отново в пустинята, за да доведат при него криещите се там християни.
Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на управителя. Власий, като ги изслушал спокойно, казал: "Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!"
Власий тръгнал с войниците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към истинския Бог, като им обяснявал с кротост и любов закона Господен и чрез Божията сила правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки болни и молейки го да им помогне. Власий, добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на людете, но и на животните. (У нас св. Власий се почита като покровител на животните).
Когато довели св. Власий на съд в Севастия, управителят се стараел отначало чрез ласкави увещания да го склони да се отрече, но Власий му отговорил решително, че няма да се поклони на идолите. Тогава управителят заповядал жестоко да го бият. Власий с твърдост понесъл изтезанията и казал на управителя: "Напразно ти мислиш чрез мъчения да ме отклониш от християнската вяра. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!"
След известно време отново довели Власий при управителя. "Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки мъки" - казал му управителят.
- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат - отговорил Власий. - А смъртта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе вечен живот.
Управителят, като видял неговата непреклонност, заповядал отново да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с железни куки, но светецът твърдо понасял мъченията и говорел на управителя:
- Мислиш ли ти чрез страдания да уплашиш мене, който имам за помощник Иисуса Христа? Не се боя от видимите мъки, понеже гледам на бъдещите блага, обещани от Господа на любещите го.
Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, подир него вървели седем благочестиви жени, които с благоговение събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на управителя, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като казали: "И те са християнки". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите жени, за да дадат на идолопоклониците спасителен урок за пустотата на идолите, се престорили готови да изпълнят повелята на управителя и го помолили да им позволи първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, за да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, управителят им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна дързост те били подложени на ужасни мъчения, за да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята вяра, управителят заповядал да ги посекат с меч.
Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост. "Терзай тялото ми, както искаш - казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог."
- Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото - казал управителят.
- И във водата ще се прояви силата на моя Бог - отговорил Власий.
Управителят изпълнил своята заплаха, но Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, той седнал и се обърнал към войниците, като ги поканил да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, но потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му казал: "Ти, който си изпълнен с благост, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец!" С лице, озарено от чудна светлина, свещеномъченикът дошъл на брега. Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт.
На мястото на наказанието светецът отначало се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет. Като получил от Христа обещание, че молбата му ще бъде изпълнена, Власий навел глава под меча в 316 година.

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови

Момъкът Георги, за когото ми предстои да разкажа, беше мой син в Светия Дух, много любим заради добродетелите му. И понеже пред мене се подвизава за победата си над лукавия, затова си казах да не остане незаписан и да не се предаде на забрава неговият подвиг, който той понесе за Христа.
Този блажен Георги бе роден в град Кратово, Македония, син на благочестиви родители - баща Димитър и майка Сара. Когато стана на шест години от рождението си, родителите му го дадоха да изучи Свещените книги. След това го дадоха да научи и златарския занаят. Като угоди на учителите си, Георги получи тяхното благословение. Тогава баща му отиде при Господа. След като остана сирак по баща и понеже беше толкова красив в разцвета на младостта си, че нямаше друг подобен на него по хубост в оня град, уплаши се да не го вземат насила и да го въведат в двореца на турския султан, затова остави родния си град и дойде в Сердика (София), където живееше в двора на един от градските свещеници, като придобиваше добродетел след добродетел! Като го гледаше свещеникът, че със сладост слуша, поучаваше го от Светите Писания, колкото му беше възможно. А Георги се стараеше да изпълнява на дело неговите поучения. И понеже не може да се скрие градът, който стои навръх планината, нито поставят под крина запалено светило, а го слагат на свещник, за да виждат светлината ония, които влизат, така стана и с този момък. Мина малко време, но Мохамедовите свещеници не понасяха той да пребъдва благочестиво в християнската вяра, затова, подтиквани от демона, се стараеха с всичката си сила да го привлекат към себе си и да го обърнат в своята вяра. И така избраха един от своите си, изкусен в учението, хитър в словото и коварен и го изпратиха да се разговори с Георги.
Той дойде с хитруване, като му донесе някаква поръчка и му даде достатъчна цена за работата. Освен това донесе му и храни, за да създаде между себе си и него някаква любов. И така започна с ласкателство, като казваше: „О, юноше, ако би пожелал да се отречеш от вашата скръбна служба и да пристъпиш към нашето хубаво учение, ти би се оженил за дъщерята на най-първия в тоя град и би бил на почит от всички граждани заради своята красота и всички биха те имали наистина за първенец в града. И преди всичко не подобава такава лична красота да пребъдва робски в тази бедност, но трябва роби и робини да ти предстоят и да ти служат"! След като изслуша това, Георги му рече: „Благодаря ти, че добре се грижиш за мене! Но кажи ми истината, за която ще те попитам, защото чух, че добре знаеш цялото ваше учение за миналото и за бъдещето след смъртния край: тази слава, за която ми говори, вечно ли пребъдва, или ще престане?" Агарянинът отговори: „Наистина тя ще престане тук, но които добре живеят и спазват Мохамедовото предание, оттук преминават в рая." Георги го попита: „А кой е добрият живот, за който ми говориш?" Той отговори: „Най-напред добрата вяра и после телесната чистота". Но Георги пак рече: „Добре каза: добрата вяра! Но чистотата каква трябва да бъде?" Оня отговори: „Често да се миеш." Георги го попита: „Ако човек живее в блуд и прелюбодеяние, в преяждане и пиянство, и върши с тялото си всяка една страст, Бог приема ли такива в рая?" Като не искаше да свидетелства истината на своето учение, агарянинът рече: „Наистина Бог такива не приема, а ги изпраща в мъката, ако умрат сред такива дела, без да се обърнат с велико покаяние." Георги каза: „Право отсъди! Всичките султани и паши, съдии и бейове, както виждам сега, са поробени от тези нечисти дела и зле загиват без покаяние до края на живота си, както ти сам каза." Агарянинът пак рече: „Но Бог бива умолявай с милостини и прощава греховете. Погледни нашите султани, паши и бейове колко джамии, мостове и чешми създават на човеците заради Бога!" Георги отговори: „Цар Соломон чрез Светия Дух говори „На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа". Виждам че множество султани и бейове от векове са направили много добрини, но са погинали и са забравени поради неверието им най-вече от вашия род; а в нашата вяра царе и архиереи и просто хора от Христа дори до днес се оказват свети и праведни и телата им от много години са запазени цели и невредими и раздават изцеление на пристъпващите към тях с вяра и прогонват демони (ако не вярваш, ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, които лежи в ковчега си като току-що заспал, и чиито мощи изпущат благоухание като крин, и повярвай, че той е свят и ние всички, които изповядваме същата вяра като него сме праведни") - как прочее ме учиш да отстъпя от истинската вяра, която води към Бога и която ни прави наследници на небесното царство? Знам, че ти добре знаеш всичко това, но заблудата на този свят не те оставя да пристъпиш към истинската вяра, за да се спасиш. И понеже сам ще погинеш, наставляваш и другите към своята заблудна погибел. Но махни се от мене! Не ме мами! Не можеш ме отлъчи от любовта ми към Христа!"
Като изслуша това оня ми ти агарянин, остана посрамен и нямайки какво да отговори, си отиде, като скри отровата в сърцето си. Дойде при своята група и им разказа подробно всичко, като ги подстрекаваше: „Ако го оставим така, всичко наше е поругано!" И ги настрои враждебно, та дойдоха при съдията и му разказаха за блажения Георги. С тези думи разяриха съдията, който заповяда на Георгиевия събеседник: „Иди го доведи при мене с хитрост, без да му казваш нищо от това, което сме говорили!"
Като видя свети Георги, съдията много се възхити от неговата красота и от хубавата му възраст, повика го по-близко до себе си и му заговори с тих и умилен глас: „О, юноше, препоръчаха те като изкусен и сръчен в златарството. Можеш ли да ми изковеш неща, както аз обичам?"Георги рече: „Дай ми да ги направя и струва ми се, че ще ти бъдат угодни!" Съдията рече: „Разбрах, че си майстор в тези работи. Но аз имам и друго нещо да ти кажа: ако ме послушаш, добре ще бъдеш, ако ли не, зле ще загинеш!" Георги рече: „Но какво ми заповядваш?" Съдията рече: „Отречи се от Христа и мини към нашата вяра, за да се насладиш и тук на всички блага, и в рая да се веселиш подир кончината си!"
И рече блаженият на съдията: „Къде отиват душите на вашия род, след смъртта, като се почне от вашия пророк Мохамед, та дори до днес?" На това съдията рече: „В рая". Георги пак попита: „Но какво свидетелство или знамение привеждаш или някакво чудо, за да вярваш на тези приказки?" Съдията отговори: „Какво друго знамение търсиш: не сме ли ние царете, и не побеждаваме ли царства и не превземаме ли градове? Не на нас ли се покланят царете на света и не ни ли плащат данъци? Ако Бог не ни обичаше, не би издигнал толкова високо нашия род!" Георги отговори и рече: „Как в древността силни царе са владеели света и са събирали богатство и земна слава, но понеже не са вярвали в Христа, всички са загинали и са забравени и земната слава и царство не ги ползва с нищо? Единствено християните - царе и прост народ - след като са работили на Господа, се оправдаха и са праведни и свети. Това и ти добре знаеш, но царската власт не ти позволява да изповядаш истината!" Съдията рече: „Нашият началник Мохамед е говорил с Бога и от Него е приел и ни е дал закон." Георги отговори: „Не може да бъде Мохамед да е говорил с Бога! Защото, когато Бог слезе на планината Синай, под планината стоеше множество еврейски народ и трепереше от страх, като Го гледаха да слиза с мълнии и огнен облак, и Той повика Мойсей и разговаряше с него. После, когато се роди Христос, дойдоха персийските царе, водени от звездата, и му се поклониха. А Сам Христос извърши много дивни чудеса пред всички - слепи просвети, прокажени очисти, болни изцери, мъртви възкреси, вървеше по водата като по сухо. И още: когато се възнесе на небето от планината Елеон, там присъстваше множество народ с Майка Му и се чудеха, като Го гледаха, как се възнася на небето на облак. И в оня час дойдоха два ангела, облечени в бяла дреха и казваха на народа така: Тоя, Когото виждате да се възнася от вас на небето, пак ще дойде да съди живите и мъртвите и да въздаде всекиму според делата, и които не вярват в Него, всички ще загинат! А за вашия Мохамед кой видя и кой чу, на кое място е говорил Бог с него? Или какво знамение извърши в живота си? А ние знаем добре, че не Бог му е говорил, а сам си е написал лъжливото учение и плътското мъдруване, и го предал на човеци неопитни във вярата, които го приели и вкоренили в сърцата си. Но защо да говоря много? Както той не е свят, нито преподобен, така и вие сте подобни на него. И както всички, повярвали в него, са загинали, така и вие, които му вярвате, погивате дори досега!" Това като чуха стоящите наоколо агаряни, всички викнаха в един глас: „Махни го оттук! Защото ето, до край ни похули!" Тогава съдията заповяда да го отведат в тъмницата. Вързаха ръцете му назад, и едни го биеха, други го заплюваха, трети го блъскаха и така го хвърлиха в тъмницата.
На другия ден се събраха мохамеданските свещеници повече от предишния и изведоха блажения от тъмницата. Не може да се изкаже с какви хитрувания го съветваха и какви зли заплахи му отправиха, но в нищо не успяха и не можаха да получат желаното. Затова отново го затвориха в тъмницата, като оковаха ръцете и нозете му с железни вериги.
Като минаха осем дни, пак се събраха всички Мохамедови служители, доведоха светеца в съдилището и го представиха вързан пред съдията. А съдията пак започна с ласкателства да го мами и да казва: „О, юноше, защо се предаваш на такова унижение и поругание? Виж как всички ти се присмиват и те ругаят, а твоите познати скърбят за тебе. Но послушай ме и изпълни волята ни!" Но Георги рече на съдията: „Понеже мислиш доброто за тялото ми и, както казваш, ме обичаш, остави ме да си бъда християнин и да живея с християните! Ако ли не щеш, нека ти бъде известно, че от вярата ми и от любовта ми към Христа нищо не може ме разлъчи - ни земно богатство, ни преходна слава, ни огън, ни мъчение, нито друга някоя твар. Каквото зло и да ми сториш, надявам се на моя Христос, че ще ме укрепи, и за тукашните мъки ще получа стократно вечни блага и ще намеря покой в Неговото царство.
Като изслушаха тези дръзновени думи на блажения, цялото събрано множество започна да вика; втурнаха се срещу светеца и скърцаха със зъби против него. И ако съдията не бе попречил чрез своите слуги да не го бият, те биха го разкъсали.
Тогава съдията рече: „Аз ще вярвам повече на множеството, нежели на тебе единия! И понеже не се отричаш от Христос, ти заслужаваш смърт!" А на агарянския народ, който гледаше към него рече: „Неговият грях нека бъде върху вас и върху душите ви! Правете с него каквото щете!" Тогава се втурнаха върху него като вълци на агне и едни го заплюваха, други го биеха по бузите, а трети го блъскаха насам натам. И така, като му вързаха ръцете назад и като възложиха на врата му желязно въже, преведоха го през тържището.
Като стигнаха на определеното място, агаряните събраха много дърва и направиха голяма клада, и пак започнаха да ласкаят светеца и да му обещават много дарове. Но той им рече: „Казах ви не веднъж и два пъти, че аз от вярата си няма да се откажа никога, пък ако щете и хиляди мъки да ми нанесете! Като чуха това, разпоредиха скоро да донесат огъня. После му съблякоха дрехите, като го оставиха само по една риза, и го бутаха в огъня. Но го извлякоха и му рекоха: „Но, Георги, нима не усещаш този огън?" А той рече: „Да, не го усещам, понеже Творецът на огъня и огъня превръща в роса. А вас, окаяните, и този огън може да изгори, и бъдещият. По благодатта на Христа аз не се боя нито от този огън, нито от бъдещия!" Като чуха казаното, пак го бутнаха в огъня, и така до три пъти го тикаха в огъня и пак го изваждаха. Като се убедиха, че не ще успеят, окончателно го хвърлиха посред кладата и така светецът легна в огъня възнак, прострян към изток. След като прогоряха връзките на ръцете му, той вдигна дясната си ръка, прекръсти се със знака на честния .кръст, и извика с глас: „Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си!" Като чуха това мъчителите, един от тях взе голямо дърво, удари светеца по главата и той предаде на Бога духа си на 1 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.
И при ясно небе внезапно над кладата спря бял облак и изпусна много роса над светеца, та всички събрани на това зрелище се почудиха. Християните видяха това и много прославиха Бога, а пък агаряните заедно с дявола бяха посрамени и видях мнозина от тях да си отиват със срам и да отриват сълзи от очите си. От това християните получиха голяма смелост, пристъпиха към управителя на града и рекоха: „Ето, този християнин умря заради Христа. Дайте ни тялото му да го погребем!" Като чуха това агаряните, с един глас завикаха: „Хич не се надявайте да получите каквато и да било част от неговото тяло, защото ние ще го изгорим и пепелта му ще развеем по въздуха, както направихме с другите в Одрин и Цариград!". Агаряните побесняха и още повече се юрнаха да хвърлят дърва и да ги слагат върху него, който цял лежеше всред огъня. И започнаха да разплитат близките плетове и да ги трупат върху него. Но недоволни и от това, всеки от тях влачеше където намереше кости на някакво мъртво тяло и мяташе върху тялото на светеца, та да изгори тялото му, като го смесят с други тела. Но ония тела след малко изгоряха на пепел, а светецът си оставаше цял и невредим.
На 11 февруари всичкият клир с митрополит Панкратий и с християните погребаха с подобаващи песни светото тяло на мъченика в църквата „Света великомъченица Марина", която тогава беше митрополитска катедрала.
След като мина малко време, светецът се яви насън на един от клириците в тази църква, като заповяда да изнесат тялото му от земята - и това не веднъж, а много пъти. Той съобщи това на свещениците. Така бяха изнесени мощите му от гроба и положени в храма и неизречено раздаваха божествени благоволения на всички пристъпващи с вяра за слава Божия. Такива бяха подвизите и борбите на смелия страдалец Георги, който с подкрепата на Христа добре завърши пътя на своето страдание и беше увенчан с венеца на мъченичеството в тия последни дни. А светата му душа, понесена славно от светите архангели, влезе в Господните двори и моли за нас Христа Бога, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога и във вечни векове! Амин!