/КРОСС/ Актьорите Христо Мутафчиев и Валентин Танев

На нас ни пука, за това което се случва в нашата сфера, на нас ни пука за това, което става в държавата, заявява актьорът Валентин Танев, председател на гилдия актьори на Съюза на артистите в България и член на УС на САБ. „Най-важното в такава работа е човек да има желание и да му пука. Има един момент, може би по това си приличаме с Христо - да, нашата професия е важна, но трябва да си гражданин все пак. И това, което правим в съюза е нашият малък принос да са подредени нещата в държавата и ние се занимаваме само с конкретни неща. С простички, конкретни неща, които да въведат ред, да има повече почтеност", казва Валентин Танев, който работи заедно в тандем като единомишленици с председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Ние сме луди и двамата, много ясно, казва Христо за това как успяват с Вальо да намерят време и за работа в съюза, и за актьорски изяви. Успяваме с много добра организация и с много добър диалог помежду си, ние нямаме какво да делим. Ние смятаме, че човек има една висша цел - тя е съсловието и то да бъде поставено в ред, така че хората да могат да работят спокойно. Това е целта и на целия екип на Съюза на артистите, казва Христо Мутафчиев. И продължава: „И още нещо, когато започнем една работа, да я завършим докрай. Нищо, че има още три, четири, пет работи, които вършим паралелно. Но се концентрираме".

Според Валентин Танев за съжаление не всичко става толкова бързо. Има неща, за които се дърпат назад, защото са свързани с правителства, закони. Например, реформата в театралната система са я били замислили 4-5 години преди тя да стартира. „И непрекъснато като китайска капка правихме срещи с хора от чужбина, изучавахме опита в Германия, Унгария, Румъния, Израел, за да сме готови за такава стъпка", казва Танев. Христо пък припомня, че това ръководство на Съюза е сменило четирима министри на културата и всеки е започвал отначало. „Ние сме въпреки нежеланието на някои, които смятат, че българският театър не съществува. И той ще продължи да съществува въпреки апатията обхванала българския народ като цяло и някои от нашите колеги в частност, начело с интелигенцията", казва председателят на САБ. „На мен мечтата ми е да превърнем Съюза на артистите в културна институция и това ще се случи. Все повече стъпки извървяваме натам. Все повече и повече налагаме авторитета на своята организация в обществен план. За да имаш алтернативна институция, към която да се обърнеш и да ти реши проблема, след като държавната институция и държавната машина не е уредила така нещата да се случват бързо и ясно", заявява Христо Мутафчиев. А Валентин Танев добавя: „Цялата ни държавна машина е така устроена, че да не работи за своите данъкоплатци. Това, което ние се опитваме да направим е да преобърнем машината по някакъв начин да заработи за обикновения гражданин, за данъкоплатеца. В момента философията е такава, че има една маса хора, от които ние можем да стрижем, а не да се грижим за тях".

Най-новата идея на САБ, осъществена съвместно със Столична община, е театър Метрополитен, разположен на станцията на метрото „Джеймс Баучер" в София. Целта е това да бъде открита сцена за много независими трупи, които сега не могат да си платят наемите. Идеята е сутрин, например, да има куклен театър, следобед репетиция, по-късно театрална постановка, а вечерта може да има джаз концерт. Така ще има истинско театрално пространство, където зимните дни хората от "Люлин" могат да идват да се забавляват и пак да си хванат метрото и да се приберат, без да излизат навън, пояснява Мутафчиев. Същевременно те се опитват и да продуцират спектакли. Като постановката на „Швейк" в Театър „Българска армия", където Валентин Танев се превъплъщава в 21 роли.

Христо Мутафчиев и Валентин Танев са активни участници в протестите срещу това правителство и този парламент. Ето как Христо обяснява тяхната мотивация: „Участваме в протестите, защото първо имаме гражданска позиция. И второ - защото смятам, че славата на българския актьор и на всеки творец не би трябвало да носи само дивиденти - хората да се обръщат след теб като вървиш по улицата. Славата носи и отговорности и една от тези големи отговорности на известния човек е да бъде пример на останалите хора в обществото. И по този начин ние се опитваме с поведението си, със своя пример, със стъпките си, с постъпките си да бъдем пример и за останалите наши колеги и за нашата публика". Валентин Танев добавя: „Не е морално това, което се случва. Няма никакъв морал. И цялото ни общество е заредено с лъжа. И то огромна, повсеместна, всекидневна. Най-страшното, което се случва в тези много месеци е, че лъжата се узаконява и се превръща в начин на живот. Това е много пагубно за обществото". Според двамата, тези, които са на власт ще си отидат, но пораженията, които са нанесли в съзнанието на хората ще останат много години. И припомнят първите години на мутризацията, какъв страх всяха в хората и този страх все още не може да бъде изчистен. Каквото е и влиянието на чалгата. Тя чак сега започва лека -полека да не е толкова силна в съзнанието на младите хора. То е защото подменихме думата чалга с думата култура в България, казва Христо.

И продължава: „Политиканите научиха нашето общество да участва в избори с компромати. Изборите се водят на компроматно ниво. Вадят се едни компромати. И това отвращава. Дори и задължителното гласуване няма да върне хората, те ще пуснат празна бюлетина". Къде са мъжете на България, пита по повод на протеста на студентите Христо Мутафчиев: „Къде са бащите и братята на тези деца, които стояха срещу полицаите. Ако наистина бяхме народ, както Левски е казал НАРОДЕ!!!, бащите и братята трябваше да стоят там между полицаите и дъщерите си". А иначе сме много силни на масата, вметва Валентин Танев. „Това е чистият синдром, както го е описал в „Чичовци" Иван Вазов. Ядат, пият, псуват султана и хайде на Балкана. И като му гръмна пушката в гащите се посраха от страх", казва актьорът, който играе в друг спектакъл по Иван Вазов - „Хъшове" на Александър Морфов.

За Мутафчиев и Танев думата „хъшове" е диагноза. „На нас животът ни е минал да се борим с някакви случайни хора дошли на власт, за да грабят. Почти навсякъде в света, хората на властта се облагодетелстват, но и оставят нещо след себе си. А тук като си тръгнат и хамбарите са изметени, нищо не е останало", казва Вальо Танев. „Ние ги избираме да управляват, те се занимават да се награбят", казва и Христо. „Много често по време на протестите аз излизах след представление и казвах, че ние подкрепяме протестите на българските студенти, техните искания. Хората аплодират, развълнувани са от постановката, отиват си вкъщи и не се появяват при студентите. Някакъв феномен, казват - хе, някой друг да отиде. Кой да отиде, ако не ти", казва Валентин Танев. И продължава: „Страх, това е български феномен и ние затова сме оцелели толкова време. Заложено някак си е генетично у нас - страх лозе пази, преклонена главица, сабя не я сече. Просто, нека някой друг. Всичките ми приятели - браво, браво, така трябва, как хубаво им го каза, как им го каза. Викам, пичове, хайде идвайте. Вашето място е тука. Не, не върви да излезем. Как така не върви", пита Валентин Танев.

Колкото за това, какво им се иска да се случи за гилдията им и за България, Христо отговаря: „На мен ми се иска актьорите да бъдат малко по-спокойни, по-усмихнати във всичко това, което правят. Да не е всичко на живот и смърт. Ето на живот и смърт аз правих едни неща и ето докъде я докарах", казва актьорът, който със сила на волята вече в голяма степен е преодолял инсулта, който го сполетя. „Малко по-спокойно, да избират повече, да си знаят цената, да уважават собствения си труд. Да започнат да не се страхуват, когато се договарят. Повече самочувствие да имат, авторитет и по този начин допринасят и за авторитета на Съюза на артистите. Когато се договарят с една телевизия, те ще получават повече и ще знаят, че зад гърба им е цяла организация. Просто ми се иска малко повече да повярват. Защото ние не сме организация политически обвързана, за да им казваме гласувай за този, гласувай за онзи. Ние говорим за неща, които реално можем да свършим. Ще ми се малко повече да бъдем съсловие - гилдия", казва председателят на САБ.

И продължава: „В страната хората също да се успокоят малко, да премислят и ако решат, че трябва да се грабват ножовете, да ги грабват и да излизат. Какво само ми се миткат и да викат вкъщи „Да живей България" тихичко, за да не ги чуе съседът". Според Валентин Танев обаче, много бавно ще се случат нещата в България, за съжаление. „Това, което наблюдаваме е по-скоро тъжна картина. Едни уморени хора, които вече не желаят да се борят. Нещата ще се случат рано или късно, те ще се случат. Но за съжаление ще се загуби най-хубавото, което беше. Ще се загуби силата на тези млади хора. Ще ги употребим. Тук отговорността не е тяхната. Тук е отговорността на нашето поколение. Защото това са нашите деца. Те, каквото можаха направиха, но ние не си свършихме работата", казва той. „Да, нещата ще се случат полека - лека - след 15-20 години България по някакъв начин ще бъде нормална държава - то няма и как. Така ще се случи, но много бавно и това ще рефлектира и в работа ни в Съюза. Имаше една - две - три години, когато започваха да се случват промени, по-бързо да случват, имаше процеси, сега има реставрация, почнахме да се връщаме към партизанските паланки. Към дълбокия социализъм с нечовешко лице. И това, за жалост, аз не бих искал да се случи на тези млади хора, но те вече разбират, че им се случва", казва с горчивина Танев.

Христо продължава: „Мисля, че младите хора далеч по-зряло от нас установиха, че тази реставрация на това което се случва през 1986 година, се случва благодарение на това, че една партия суспендира Конституцията на България. И това е партията ДПС, която в момента управлява България под формата на държавен преврат, слава богу не е военен. Защото знаете какво означава да се суспендира Конституцията на държавата. И в случая тази партия, като етническа партия, няма място според Конституцията в политическия живот на България. И ние продължаваме да се занимаваме с Доган, Пеевски, ДПС, с пчеличката Манолова. С тинтири - минтири. Кой бил казал това, кой бил казал онова. С Волен Сидеров. Сега се появи и още една маймуна на клона. И се занимаваме с всички тези дрисльовци вместо да си гледаме държавата, която загива". Валентин добавя: „И в същото време хората разработват технологии, мислят с 20-30 години напред. Вместо да се занимаваме с геотермалните си извори, вместо да се занимаваме с високи технологии, толкова млади и интелигентни хора има, ние се занимаваме с някаква група мошеници, които са узурпирали властта и грабят безогледно. Това е непродуктивно. Ние трябваше за 5-6 дни да ги изринем и да не се занимаваме повече с тях. Цялата енергия на нацията е запушена". Христо Мутафчиев добавя: „За съжаление, нашите деца това го знаят, но са все още слаби, за да го променят. И са все още сами, за да го променят. Мисля, че вместо да си стоим по градовете и се грижим за животите си, за жалките си, кратки животи, гледайки домати и краставици, които няма кой да купи после, щото няма икономика в тази държава, трябва да се направи нещо. Правителството се занимава да увеличи с 5 лева парите на пенсионерите, за да гласуват отново за тях, и никой не казва нищо против това. Дори и от тези, които ще вземат 5 лева, не вземе някой да изкрещи - вие за идиот ли ме смятате. Какви са тези 5 лева отгоре върху пенсията при положение, че не работи икономиката на държавата. Ще се тегли заем, за да им се дадат по пет лева отгоре. И пенсионерите доволни - пляскат с ръце и целуват, и прегръщат някакви, не мога да намеря думи как да ги нарека... И поради тази причина, хората трябва да си направят някаква равносметка, преди да си изпият поредната чашка ракия. Да си направят една равносметка и да станат малко по-активни, към каквото и да било", казва Христо Мутафчиев.

Колкото за хората, от които са се учили в театъра, сред които е покойният Крикор Азарян, Валентин Танев казва:  „Когато ме приеха във ВИТИЗ Коко каза: на таланта му е необходим труд, характер, шанс и голям пример. Аз по някакъв начин съм бил блазиран от съдбата, че съм имал пред себе си голям пример. И на Коко Азарян, и на Тодор Колев. Просто това по някакъв начин ти дава билото, мярката за начини на живеене, на начин за работа. И за отношение към света. Поглед към света, дава ти друг поглед към света. Бих казал, голям проблем съществува в България, че изчезват личностите. Така да се каже - хората, които задават дневния ред на обществото, задават темите на обществото. И държат будно съзнанието на хората и променят начина на мислене. В последните 20 години ние се погрижихме тези личности или да ги изгоним от държавата, или да ги обезличим. И се наблюдава липсата на такива личности. И на тези, които все още са оцелели и се държат, ние тях не мислим и да ги чуваме. Коко мислеше за важните неща и това е изключително респектиращо. Даже и в такъв частен разговор разбираш, че тук имаш работа с изключителна класа човек". За Христо Мутафчиев това са друга порода хора: „Те са джедаи. Всички са мастър Йода. От тях само като ги гледаш, можеш да се развиваш. Дори като ги гледаш, ти носи толкова много информация. Само жестовете на ръцете им, изражението на лицето им, а и като проговорят ти вече се превръщаш във философ".

Колкото до Съюза, по думите на неговия председател, най-зрялото дете на САБ е Здравният фонд. „Защото, след като държавата абдикира от духовното и физическо здраве на българина, ние трябва по някакъв начин вътре помежду си да си помагаме. И създадохме здравния фонд преди 8 години съвместно с „Астра Зенека", фармацевтичната компания със Зоя Паунова и всички приходи от наградите „Икар" и приходите от всички спектакли, които се играят около наградите „Икар", влизат в здравния фонд на Съюза на артистите. Разбира се, има и дарители - и частни лица дарители, които даряват средства. Има дори колеги, които си получиха наградите „Икар" за миналата и по-миналата година и дариха паричната стойност на Съюза на артистите. Камен Донев е единият от тях, другият е Мариус Куркински. Просто казаха - дарявам си паричната награда за Здравния фонд на Съюза на артистите. Смятам да ги нарека личности и да им благодаря. Защото по този начин те помагат на колега, който е зле със здравето и няма пари да си помогне", казва Христо Мутафчиев. Той иска да благодари и на още един човек, „който за мен в момента е най-стойностният политик в България - Йорданка Фандъкова, кмет на София, чиято неуморност, като се има предвид и самата тя какво мина през личния си живот, дава възможност на творците в София, поне в София, както и работата на Съюза на артистите, да намира благодатна почва на развитие. И се радвам и изключително много й благодаря". Към него се присъединява и Валентин Танев: „Когато има добри примери, когато наистина някой работи и е добър стопанин, държавник, защото тя е с такова мислене, и това трябва да се казва. На фона на всички други отрицателни случаи, да, има и такива.  С много сериозно държавническо мислене и бих й пожелал здраве". Христо продължава: "Както посочваме престъпника, така трябва да посочваме и човека, който заслужава адмирации. Винаги. Трябва да си казваме и доброто. Тя е човек с отношение към всичко това, което прави". А Валентин Танев заключва: „И й пука!" 

Източник: ВЪПРЕКИ.COM