Вече нямаме църква на фонтана „Треви" в Рим
Секция: КУЛТУРА
12 Февруари 2014 18:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Вече нямаме църква на фонтана „Треви" в Рим

/КРОСС/ Със сигурност повечето от българите, посетили Рим през последните 11 г., са видели и църквата „Св. св. Викентий и Анастасий", която наричахме българската църква. Няма начин да са я пропуснали - тя е точно до фонтана „Треви", откъдето всеки задължително минава, за да хвърли монета.

Днес мнозина от туристите, които се трупат от сутрин до вечер пред фонтана, се чудят на обраслата в плевели църква със залостени порти. По-информираните са наясно, че тя е затворена за ремонт.
От ремонт или от хора с подобни намерения обаче няма и помен. „Св. св. Викентий и Анастасий" прилича на място, в което човешки крак не е стъпвал от месеци, пише „24 часа".
На оградата все още седи табела, указваща, че там се намира българската църковна община „Св. св.Кирил и Методий".
Ламаринената плоча е всъщност последният външен спомен, че именно този храм ни беше предоставен за литургийно ползване от папа Йоан Павел II. Мраморна плоча вътре в църквата също напомня за това.
От година българите в Рим се чудят какво точно става с църквата им и защо се стигна дотам, че тя вече няма да бъде мястото, в което ще присъстват на православни служби.
Версиите са много, а интригите около тях - оплетени като в роман на Дан Браун. Коя е истината, не е ясно, защото досега официално никой не я е изяснил пред българската църковна община в Рим. За сметка на това има няколко неофициални версии.
Оказва се обаче, че в момента не разполагаме не само с храм, а и със свещеник, тъй като предишният - архимандрит Климент Бобчев, бил отстранен заради проблемите, които причинил в отношенията на Западноевропейската ни епархия с Викариата в Рим.
Голяма част от българите във вечния град нямат и понятие за случващото се около църквата ни, тъй като ситуациите около нея се променят непрекъснато.
Мнозина се питат обаче - защо, ако отец Климент се смята за виновния за създалата се ситуация, просто не е бил отстранен той самият? Защо България се отказа от храма, даден и за литургийно ползване лично от папа Йоан Павел II? И как за година и половина (откакто съществуват проблемите с църквата ни) никой от Викариата не е предупредил България, че именно в отец Климент е проблемът?
Няма спор - ръководството на БПЦ е в пълното си право да отстранява и назначава за духовен пастир когото иска и както сметне за правилно. Фактът, който се наби на очи за всеки от членовете на българската църковна община в Рим през последните месеци, е обаче от друго естество.
Нито един представител нито на БПЦ, нито на българската държава, които в момента са заети с разрешаването на проблемите на високо ниво, не се обърна за мнение към общността. В продължение на над 11 г. българите от Рим и околностите му изградиха ден след ден своето духовно средище около църквата, църковното настоятелство, свещеника, неделното училище. Стъпка по стъпка стигнаха и до извоюваните придобивки за църквата и за училището. Сега обаче излиза, че човешкият фактор не е важен, че хората от общината са като стадо без пастир. Погледнато отстрани, всичко наподобява ситуация, в която поради проблеми с хазяина трябва скоростно да напуснете апартамента и да си търсите друг.
Мнозина се питат и дали в бъдеще ще бъде основана нова църковна община, дали ще се заличи всичко досегашно и ще се започне от нулата.
Въпреки твърденията, търсещи вината за всичко в досегашния ни свещеник, гъмжи от въпроси и около други аспекти.
В действителност портите на „Св. Викентий и Анастасий" бяха залостени след протокол на пожарната от 1 юни 2013 г. Той констатира наличието на пукнатини в централната и в страничните части на храма, където са капелите, както и обилно навлизане на дъждовни води. То причинява отмиване на много от стенописите и фреските, твърди докладът. Анализирайки подробно състоянието на всяко ъгълче от храма, пожарникарите го определят не само като критично, а и като опасно. Особено рисково е положението на централната фасада на църквата към фонтана „Треви", тъй като има риск от падане на парчета от стената.
Именно там се струпват непрекъснато и хиляди туристи. Подобен риск съществува и за двора на намиращото се до задния вход на църквата училище. Изводът на протокола е, че църквата трябва да се затвори за хора, тъй като има опасност от срутващи се парчета, и заръчва на компетентните лица да направят всичко възможно за привеждането и в сигурност.
Четейки редовете на протокола, който зове за спешни мерки, човек се пита - а как така осем месеца след затварянето няма и следа от каквото и да е действие за привеждането му в сигурност?
Портите на храма бяха залостени на 1 юни миналата година, но и през предшествалите го месеци той не позна покой.
„24 часа" писа вече няколко пъти за интригата с румънския клисар в църквата , който месеци наред с действията си направи почти всичко възможно, за да оскверни православните ни символи и служби. На това са свидетели много от българите, посещавали църквата.
Въпреки че както архимандрит Климент Бобчев, така и представители на църковното ни настоятелство направиха пътека до римския Викариат, за да алармират за проблемите с румънеца, в крайна сметка сега излиза, че именно действията на българския свещеник са довели до безвъзвратната загуба на доверие пред Светия престол и пред Викариата.
Недоумение буди обаче фактът защо на 5 октомври 2013 г. е спряно действието на Архисъбратството (католическото църковно настоятелство), разпореждащо се с храма. Това може да се прочете на сайта на Викариата. Именно то имаше правото да ползва църквата, чиято сграда е собственост на италианската държава.
В профила на монсиньор Джанджулио Радиво на сайта на Викариата също вече не се отбелязва, че е ректор на „Св. св. Викентий и Анастасий". Някои се питат - а дали всичко това не става, за да може Викариатът да вземе за себе си правомощията за ползване на апетитния имот?
И дали целият този сериал с участието на Викариата, отец Климент, румънския клисар и т.н. не беше измислен, за да се отстрани от пътя Архисъбратството, а с него и основната пречка - конвенцията му с българите за ползването на храма? Така с един откос се посичат всички.
Всичко това са обаче само въпросителни. Единственото сигурно е, че присъствието на българите в църквата до фонтана „Треви" е вече само спомен.