/КРОСС/ Минерална вода газим, жадни ходим и макар че разполагаме с един безценен природен ресурс, не го използваме пълноценно. На думи водата ни може да се продава от Русия до САЩ, но в действителност си я пием у дома. При това във все по-малки количества.

Сега правителството на Пламен Орешарски се опитва да отпуши експорта. Идеята на вицепремиера Даниела Бобева е производителите да се обединят в пул, за да могат да изнасят в по-големи количества и ако рекъл Господ, да пробият отвъд Великата китайска стена. Депутати предлагат поправка в Закона за водите, която да позвали на едно находище да има повече от един бутилировач. Така ресурсът ще се използва по-пълноценно и ще даде път на нови инвеститори, аргументира се един от вносителите - народният представител от БСП Дора Янкова. Но от браншовата асоциация смятат, че това ще дебалансира пазара и ще провали добрите идеи за отпушване на външната търговия.

Първите опити за износ на българска минерална вода са по време на Студената война. Идеята е да снабдяваме Шести американски флот, но по идеологически причини сделката се проваля. Историята обаче ни връща още по-назад. През Втората световна война един от най-известните германски генерали - Ервин Ромел, пиел само горнобанска вода по време на операциите в Северна Африка.

През 1991-1995 г. горнобанската вода завоюва нови територии. Заводът „Булминвекс-ГБ", собственост на Централния кооперативен съюз, прави пробив в Англия, Гърция и Кипър. „Успяхме да влезем в една от големите болници в Челси - разказа за „Преса" председателят на ЦКС Петър Стефанов. - Всеки ден на всяко болнично шкафче стоеше бутилка наша минерална вода. Седмично Ӝ се правеше анализ. Доказа се по безспорен начин, че тя е с лека минерализация и е подходяща за непрекъсната консумация дори от бебета".

Компанията влиза и в търговската верига „Сейнсбъри", която има над 400 супермаркета в цялата страна. Продуктът се продава в средния ценови клас - по 0,80 паунда за 1,5 литър, което е една добра цена. По-късно през 1998 г., по време на българо-американското учение „Крайъгълен камък" в Трън, американските бойци от щата Тенеси утоляват жаждата си с три литра горнобанска вода дневно, а на „Булминвекс" е издаден сертификат за качество. „Идеята ни бе предприятието, което означава „Български минерални води за експорт", да реализира износ на всички марки. Но в годините на прехода тя пропадна", коментира Петър Стефанов.

През следващите години повечето бутилиращи компании правят опити да излязат в чужбина, но често си подбиват цените и резултатът е като с износа на вино - губим завоювани позиции. Така износът на бутилирани води от страната в момента въпреки големия ни мерак е символичен. По данни на браншовата асоциация през 2012 г. той се изчислява на 6,5 млн. литра, а през миналата година се е свил наполовина - около 3 млн. литра. Сред лидерите в експорта е компанията „Девин", която продава в Румъния, Молдова и САЩ.

Задгранична експанзия планира пловдивската фирма „Нова трейд", която бутилира изворна вода „Бачково" и вече има успехи в Гърция, Малта, Кипър, Румъния и Китай. В Румъния допреди година продава и „Савина".

„Бизнесът вървеше сравнително добре, но се отказахме, защото успяхме да влезем на либийския пазар", разказа собственикът на предприятието Васил Цолов. Той обаче смята, че основните усилия трябва да се насочат към китайския пазар. „Ако с подкрепата на държавата успеем да продаваме в Поднебесната империя, бизнесът ще дръпне със светлинни години напред", коментира Цонев.

Пием по 54 литра срещу 180 в Италия

У нас се падат средно по 54,1 литра минерална вода на човек срещу 180,5 л в Италия и 171,1 л в Германия. Това показва, че вътрешният пазар има голям потенциал. През последните години потреблението непрекъснато пада. Хората гледат да си купят хляб и сирене, а водата им е последна грижа. Едни пият от чешмата, други си наливат с туби и бидони от изворите сами.

Според някои експерти консумацията ще се повиши, ако цената бъде намалена. От бранша контрират, че в България се продава най-евтината минерална вода в Европа. Но и по доходи българинът е на опашката, затова цена от 90 ст. за литър и половина е висока.

Най-евтина е стоката в големите търговски вериги, където доставките са директни, но по Черноморието количествата минават през дистрибутори. Това е още една ръка във веригата, която оскъпява продукта.

Експортът е най-изгоден до 500 км

В първите години на прехода бутилирането на минерална вода бе златен бизнес. Времето на маркучите и цистерните е отдавна отминало. Днес за да останеш на този пазар, трябва да инвестираш милиони в оборудване, маркетинг и реклама. Още повече инвестиции са нужни, за да наложиш марката си в чужбина.

Водите ни имат превъзходни качества - леко минерализирани, пивки и годни за ежедневна употреба. Но всеки е свикнал с вкуса на водата, която пие от дете, и за да му предложиш продукт от друг район, камо ли от друга държава, трябва яка реклама. В Южна Германия например трудно върви дори вода от Северна Германия.

На второ място, стоката ни е хубава, но скъпа. Малцина например знаят, че 88% от крайната цена се формира от бутилката, капачката и етикета. Големите световни компании обаче успяват да намалят техния дял, осигурявайки по-евтина суровина - т.нар. полиетилентерефталат. Изпилена до пределния минимум е дебелината на шишето, намаляват се дори теглото и височината на капачката. У нас материалът е скъп, което вдига себестойността на крайния продукт. Доскоро това се компенсираше с евтин труд, но ситуацията вече се променя и в България.

Голямо перо са и транспортните разходи. Данните показват, че над 500 км износът е нерентабилен. Това означава, че трябва да се целим в близки държави като Гърция, Албания, Черна гора, Румъния или страните от Близкия изток, но там здраво са се окопали световните гиганти „Данон", „Нестле", „Перие". За далечните пазари като китайския ключът към успеха е износът на малки опаковки в големи количества. В една палета например влизат 700 бутилки от 1,5 литра и двойно повече (1368) от 500 мл. Така транспортните разходи се разпределят върху повече бройки и намаляват.

Големите ниши са туристическите курорти и индустриалните предприятия в съседни държави. Но за да успееш, е нужна сериозна маркетингова политика. Пазари не се печелят от място, а с упорит труд на терен. Добрите кадри в този бизнес обаче са кът. Къде е ролята на държавата? Тя според производителите може да помогне с реклама и гъвкави схеми за експортно застраховане. Браншът искаше минералните води за износ да бъдат освободени от концесионни такси, но до този момент тази идея не среща разбиране от финансовите министри.

Експерти: Сменяйте вида всеки месец

България разполага с прекрасни минерални води, но е добре те да се сменят всеки месец, препоръчва Георги Джатов от Пловдивския хранително-вкусов институт. Най-добре е вода с ниска минерализация да се заменя с вода с по-висока.

Единадесет са находищата, които са дадени за бутилиране. Всяка от водите има определени лечебни качества. Горнобанската е с ниска минерализация и може да служи за ежедневна употреба. Тя е полезна за стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, бъбречно-урологични и ревматични заболявания. Подходяща е за бутилиране като натурална минерална вода и за производство на безалкохолни напитки. „Девин" пък лекува чернодробни, стомашно-чревни и гинекологични заболявания, но е с по-високо съдържание на флуор и не се препоръчва за ежедневна употреба на деца до 7 години. Хисарската вода е най-доказан лек за бъбречни болести, а водата от извора в Михалково е полезна за възстановяване на солевия баланс на организма. Може да се пие без ограничения.

По данни на МОСВ компаниите, които бутилират минерална вода, са 15, като три от тях са собственост на чужди инвеститори. През 2009 г. „Бутилираща компания - Горна баня" беше купена от собственика на „Мултигруп Армения" Гагик Царукян за близо 25 млн. евро.

През същата година „Девин" стана собственост на американския инвестиционен фонд „Адвент". „Минерални води Банкя" пък е притежание на „Кока-кола". „Булминвекс-ГБ" е собственост на Централния кооперативен съюз, който през м.г. вложи 10 млн. лв. в модернизация на мощностите.

Наред с водещите марки се продават и по-малко познати - „Бързия", „Велинград Чепино", „Катунци", „Михалково", но техните количества са в пъти по-малки от тези на големите играчи.

Най-известните марки са френски

„Евиан" и „Перие" са двете най-известни марки минерална вода във високия ценови сегмент. „Евиан" е собственост на френската компания „Данон", известна у нас главно с млечните си продукти. Водата се добива от Френските Алпи - от няколко извора в района Евиан-ле-бен, заемащ южните брегове на Женевското езеро.

Местната вода се прочува от края на XVIII век. Тогава я открива маркиз Дьо Лесерт, който страдал от проблеми с бъбреците и черния дроб. Благородникът започнал да я употребява всеки ден и установил, че здравето му се подобрява. Окуражени от историята с Лесерт, местните лекари започнали да я предписват като лечебно средство. Бутилирането на водата започнало през 1829 г., а първите стъклени бутилки се появили през 1908 г.

„Перие" е собственост на друг гигант - швейцарския „Нестле". Добива се в района на Вержез, Южна Франция. Уникално при водата „Перие" е, че е естествено газирана. Бутилката й има форма на капка вода и почти винаги е зелена на цвят. Предлага се в няколко разновидности - неутрална, и с вкус на лимон, зелен лимон, розов грейпфрут и др. Изворът във Вержез се е ползвал с лечебна цел още по време на Римската империя. Местният доктор и политик Луи Перие купил извора през 1898 г. и след няколко години започнал бутилирането.

Източник: "Преса"