/КРОСС/ Направихме всичко възможно за един честен, открит и прозрачен план. Искахме да предоставим достъп и на двете страни - и на опозицията, и на ръководството. Правителството на Луканов или следващото не са се опитвали да ни казват по какъв начин да работим. Бяхме абсолютно свободни да говорим с когото искаме. В един момент бяхме изненадани да научим, че ни обвиняват и двете страни, казва Роналд Ът в интервю за БНР.
След издаването на плана Rahn-Utt работихме с правителството на СДС и ситуацията беше подобна на тази с валутния борд. В резултат от токсичната политическа среда в България, им бяха необходими седем години, за да достигнат до тези идеи. Изгубихте седем много ценни години, за да поемете в посоката на приватизация.
Категорично няма никакви тайни глави на доклада, никакви частни споразумения, изтъкват авторите на документа и добавят: „Препоръките ни бяха традиционни. Мисля, че при вас изобщо нямаше ефект на шокова терапия. Ако вие бяхте последвали приложения в Естония и Полша модел на истинска шокова терапия, щяхте да се справите по-добре с тази ситуация. Световната банка е давала много лоши съвети и препоръки на доста европейски страни и бих казал, че тя насърчава едно по-скоро назадничаво икономическо развитие.
При вас имаше шокова терапия, но това беше по-скоро рана, която вие сами си нанесохте и тя не ви помогна да се справите по-бързо със ситуацията.
Най-голямото ни разочарование бе по отношение върховенството на закона.
Плоският данък беше едно много мъдро решение. В момента вие се намирате в една много конкурентоспособна позиция, смятат специалистите.
Така и не разбрахме къде отидоха парите на българска държава отпреди 1989 г. Когато ние пристигнахме, те вече не бяха тук, добавят Ран и Ът.
Двамата не искат да критикуват МВФ за действията в Украйна, но не са съгласни с подхода на институцията.
Поводът за за посещението на Ричард Ран и Роналд Ът в България е представянето на книга и филм. Филмът разказва за случилото се в началото на прехода, за историята около т. нар. План „Ран-Ът" и разбива митовете, които витаят около него, обяснява икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и допълва: „А защо сега? В ситуацията, в която се намираме, може би повече от всякога е важно да разберем какво се случи по време на прехода, кое направи така, че някои неща да не се получа, а други да се получат?"