/КРОСС/Според едни слухове премиерът Пламен Орешарски има готовност да подаде оставка във вторник, веднага след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, на което трябва да бъдат насрочени предсрочните парламентарни избори.

Съществува и вариант премиерът да подаде оставка в края на юли, за да бъдат насрочени изборите в края на септември.

Но едно е сигурно - правителството не падна с петия вот на недоверие. А и никой не вярваше в подобна възможност.

Лидерът на ДПС Лютви Местан на няколко пъти повтори, че правителството от вот няма да падне. 

Благодаря, че отхвърлихте този вот, заяви министър-председателят Пламен Орешарски.

"За" вота гласуваха 109 народни представители, „против" - 114 , един се въздържа. Петият вот към кабинета „Орешарски" беше внесен от ПГ на ГЕРБ на 5 юни.

Имаше и хипотеза за оставка в петък, 13-ти, като подарък за рождения ден на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но и тя бе отхвърлена с искането от страна на депутатите премиерът и министърът и министърът на икономиката да бъдат изслушани тогава за проекта "Южен поток". 

След заявеното от лидера на БСП Сергей Станишев - избори възможно най-скоро, още през юли, редица експерти коментираха, че това е невъзможно. По всяка вероятност вотът ще остане за есента, каквото бе предпочитанието на ДПС. А до тогава - служебен кабинет. И в тази посока слуховете продължиха да работят, както и обоснованите и не до там предположения. Една от изказаните версии бе Пламен Орешарски да бъде и служебен министър-председател. 

Прекратяването на мандати в парламентарна република е парламентарен и политически въпрос, не е въпрос на изпълнителната власт, особено в тази конфигурация, когато премиерът няма политическа партия и парламентарна група, заяви в парламента самият Пламен Орешарски. На директен въпрос дали ще изчака някой друг да вземе решение за подаването на оставката и кой трябва да вземе това решение, Орешарски заяви, че е отговорил много ясно в своето встъпително изречение и повтори, че "в парламентарна република парламентът е върховен орган".

Кога правителството ще подаде оставка не зависи само и единствено от БСП. Орешарски не може да обяви докога ще работи. Хоризонтът му ще бъде определен от президента, който ще насрочи датата за предсрочните парламентарни избори, ще разпусне НС и ще назначи служебно правителство. Формално решава президентът, но той ще го направи след консултация с политическите партии.

Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия зам.-председателят на НС и депутат от ПГ на Коалиция за България Мая Манолова. Тя допълни, че е много възможно датата да стане ясна във вторник.

Манолова не смята, че е добре изборите да бъдат през август или началото на септември. Датата трябва да е такава, че да даде възможност на максимален брой хора да отидат да гласуват.Най-често споменаваната дата за предсрочни избори е 28 септември - каза в интервю за БНТ председателят на Народното събрание Михаил Миков. Той призна, че е водил разговори и с ДПС, и с представители на ГЕРБ за възможна дата на изборите. Това било нормална практика.

Възможни са и дати като 5 октомври, 21 септември, но този въпрос може да се реши само при президента. Ние искаме избори час по-скоро, но никой друг, включително и ГЕРБ, не искат бързи избори, заяви председателят на Народното събрание.

Има два варианта кога ще се проведат предсрочни парламентарни избори - или в края на юли - началото на август, или в края на септември - началото на октомври, смята Иво Инджов от Института за модерна политика. Точната дата ще стане ясна на 17 юни, след КСНС, свикан от Росен Плевнелиев, потвърди той и посочи, че тя ще зависи от начина, по който се обединят политическите сили.

"Атака" надали вече ще има сила при вземането на някакви решени. Решенията се взимат от трите партии - ГЕРБ, БСП и ДПС," коментира в четвъртък експертът в Сутрешния блок на България он ер.

Според Инджов възможните коалиции са между: ГЕРБ, Реформаторския блок, "България без цензура"; ГЕРБ, ДПС и други по-малки партии; БСП, АБВ и ДПС. По думи на експерта коалиция между ГЕРБ и БСП при сегашните ръководства не е възможна.

ГЕРБ няма да постигне резултати от изборите като през 2009 г., защото в момента има много тежки и належащи проблеми за разрешаване, коментира Инджов. По думите му именно на КСНС на 17 юни, освен дата за изборите, ще бъдат очертани и важни приоритети за бъдещето на страната. Те обаче ще звучат повече като политически лозунги, а сериозните разговори ще се проведат след изборите, смята още експертът.

"България върви към трайна политически нестабилност и коалиционно управление", подчерта Инджов. По неговите думи тази нестабилност ще става още по-голяма, а основно влияние в тази посока оказват проектът "Южен поток".

"Гражданите трябва да станат по-активни и да гласуват", подчерта експертът. Според него дори и да се въведе задължителното гласуване, то няма да влезе в сила от тези избори, а по-скоро от следващите. По думите на Инджов има плюсове и минуси при задължителното гласуване, но има и голяма вероятност то да бъде побългарено и да не се прилага.