Според съобщение в медиите от миналата седмица, вътрешният министър Цветлин Йовчев държал „парламентът да побърза и да преодолее ветото върху текстовете на закона за МВР, тъй като иначе можело да се стигне до дестабилизация и проблеми в системата." Изявлението бе направено, след като на 10 юни президентът върна закона за ново обсъждане на част от текстовете. Указът съдържа конкретни мотиви, на нито един от които обаче не чуваме аргументиран отговор.

Една от посочените проблемни разпоредби се отнася до правото на достъп до обществена информация и правото на достъп до събирани от институцията лични данни. Мотивите за ветото сочат разширяване на обхвата на ограниченията на правото на информация и занижаване на гаранциите за защита на това право. Програма Достъп до Информация алармира за спорния текст още след внасянето на проектозакона в Народното събрание през 2013 г.

Водещата парламентарна комисия се вслуша в зова на силовия министър и отхвърли ветото с 11 на 8 гласа на 11 юни следобед. Така и не стана ясно за обществото обаче, нито от неговото изявление, нито от вота в парламентарната комисия, с какво широкото право на достъп до информация накърнява и дестабилизира системата и коя точно система. Впрочем в една по-чувствителна демокрация вероятно щеше да се сметне за скандално официалното немотивирано изявление, че ограничаването на основни човешки права е необходимо за някаква абстрактна „стабилност на системата". И то, след като с това се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, директива 95/46/ЕО и конвенция № 108 на Съвета на Европа, които са правнозадължителни. Тъй като пряката последица от ограничения достъп до обществена информация, както е известно, е непрозрачност, то възниква логичният въпрос, какво точно в МВР ще се „стабилизира" с тази уредба, освен корупцията.

С проектозакона се предлага въвеждане на ограничение на достъпа до информация за защита на националната сигурност и обществения ред. Кога предоставянето на информация застрашава националната сигурност или обществения ред, ще бъде въпрос на субективна преценка на министъра и неговата администрация. Отделно остава традиционното ограничение на достъпа до класифицирана информация, която според Закона за защита на класифицираната информация се засекретява съгласно определен списък с категории информация, преценка на вредата и определена процедура именно с цел защита на националната сигурност и конституционноустановения ред. Също така ново основание за ограничение на достъпа е, когато би се „накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР". Тоест, когато на министъра не му харесва искането за достъп до информация, може да се окаже, че от огласяването „ще пострадат дейностите на МВР", каквото и да значи това въобще. На всичко отгоре министърът или определеният служител не е нужно да се мотивира, защото чл.28, ал.2 от новия закон удобно му позволява да мълчи за съображенията си, като посочи само правното основание /т.е. цитира член от закона/. Всъщност може дори и закона да не посочи, както разкрива изречение второ от същата разпоредба. Мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е недопустим според закона и практиката и се смята винаги за нарушение. Силовият министър обаче си е създал привилегията да не дава отговор на гражданите, които упражняват конституционното си право на информация, независимо от становището на Върховния административен съд, че „държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат" (Определение № 3335/2005 г. по адм.д. № 3169/2005 г. на ВАС, пето отделение и др.). И както разбрахме, всичко това е записано в закона, за да не се стигне до „дестабилизация и проблеми в системата" или да не се накърни изпълнението на функциите на МВР.

За да бъдем коректни докрай, изброените основания съществуват и по досегашния закон, но не като ограничения на достъпа до обществена информация, а на достъпа до лични данни от информационните масиви на МВР /не че и това е нормално и съответно на международните стандарти/. С една удобна корекция, в новия закон те се превръщат в основания за отказ на достъп до всякакви данни, което означава, че се включва и обществената информация.

Странно е, че липсват реакции на тези събития от последната седмица. Нека обаче си представим през призмата на реалните казуси, докъде може да доведе това разширяване на ограниченията за информация от МВР. През последните месеци „любопитни" граждани и журналисти поискаха информация, свързана с действията на полицията при охраната около протестите. Хората се интересуваха за причините и отговорността в случаите на полицейско насилие или произвол, от основанието за събиране на лични данни на гражданите по протестите и др. Така през декември основателият на сайта desebg Христо Христов поиска информация за списъка на документите, свързани с охраната на Народното събрание, броят на командированите служители и др. Достъп до информацията той получава след законоустановения срок и след вече подготвена жалба срещу мълчаливия отказ (http://desebg.com/2011-01-12-14-11-13/1698-2014-02-11-15-41-05 ). От подобни забавени отговори от институцията се оплакват и други журналисти и граждани. Лесно можем да си представим, колко по-удобно ще стане за вътрешния министър, ако не се налага изобщо да отговаря на заявления за достъп до информация, а си мълчи, както ще му позволят новите разпоредби.

През последните две години станаха известни случаи, в които от ведоството отказват информация, която се отнася до публични личности. Такъв е случаят с броя на влизанията на депутата Делян Пеевски в страдата на институцията /заявление на журналиста Росен Босев от в."Капитал"/, разрешителното за оръжие на партийния лидер Волен Сидеров /заявление на журналиста Юлиан Христов от „Офнюз"/и наградното оръжие на главния прокурор и бивш председател на окръжен съд Сотир Цацаров /заявление на Българския институт за правни инициативи/. Подобни искания на информация лесно могат да се отбиват като накърняващи изпълнението на функциите на МВР или застрашаващи обществения ред. Обяснение защо смята така, министърът няма да дължи, а както видяхме, ще може и въобще да си замълчи.

След 2008 г. от МВР започна практика на по-голяма откритост по отношение на предоставяне на достъп до договори за обществени поръчки и информация, свързана с финансови разходи. Благодарение на осигурения достъп през 2011 г. журналисти от в.„Сега" и „Дневник" направиха разследвания на практиката с дарения, вследствие на което сега тя вече е забранена. Лесно можем да си представим, че на тази разширена прозрачност на институцията ще бъде сложен край, при широките възможности, които новият закон предвижда за ограничаване на достъпа до обществена информация.
Очакваме народните представители да обсъдят сериозно мотивите на ветото и да вземат разумно решение в обществен интерес. Нека да има стабилност в обществото, но нека да има и прозрачност на институциите, за да знаем какво, как и защо правят. МВР е министерство, от което очакваме реформиране и работа в полза на гражданите, а не непрозрачност и безотчетност за действията.

Коментар на Александър Кашъмов