/КРОСС/ Ново изследване, проведено от Clean Clothes Campaign в десет страни от ЕС, в това число Румъния, България и Хърватия, сочи, че условията на работа и заплащането на много места в Европа са по-лоши от тези в Китай и Индонезия, съобщава EurActive.

Фирми като H&M, Hugo Boss, Adidas и Benetton плащат на работниците си в Източна Европа и Турция минимални заплати, което ги поставя под прага на бедността, определен от ЕС.

Молдова и Украйна имат най-ниската нетна минимална заплата, съответно 71 и 80 евро на месец. В България тази стойност е 175 евро, а Хърватия е с най-високата минимална заплата от изследваните страни - 308 евро. За сравнение, в Китай и Малайзия минималната заплата е съответно 175 и 196 евро.

„По професия съм икономист. Поради липсата на възможности за работа обаче трябва да шия. Хората работят като роботи, не почиват. Нервите им са унищожени, очите също", свидетелства български работник, пожелал анонимност.

Работници посочват, че нямат право на почивни дни, дори и по болест. Румънски работници посочват, че за да получават минимална заплата, трябва да работят извънредно.

Според изследването на много от работниците се налага да работят повече от 200 часа на месец. Един от интервюираните българи посочва, че често работи „повече от 400 часа месечно".

„На практика, минималната заплата често се явява таван на заплащането", се казва в доклада. Според него тези условия на работа се отнасят за приблизително 3 милиона работници. Предвид средния размер на домакинство в региона - трима души, то ниското заплащане в сектора влияе на 9 милиона души и води до значителна бедност и социално изключване.

За жените условията са още по-тежки. Често се говори за случаи на сексуален тормоз от страна на работодателите, а работнички в Турция разказват, че в договорите им с Hugo Boss има клауза, според която не бива да забременяват през следващите пет години.

„Една от интервюираните сподели, че една от жените направила аборт, понеже се страхувала да не загуби работата си поради нарушение на тази клауза", се казва в доклада. В много от тези страни жените са единствените работещи в семействата, а в същото време се грижат за децата и родителите си. Много от тях са самотни майки, а работата на договор е единственият начин да получават здравни осигуровки, какъвто е случаят в Македония.

Зависимостта на жените от работата им дава основание на работодателите им да ги притискат да работят в най-лошите възможни условия, казва се в доклада.

Проучване в четири фабрики на Hugo Boss в Хърватия и Турция сочи, че работниците нямат право на колективни трудови договори, биват заплашвани, а жените често стават обект на сексуално насилие.

В много от държавите има закони, които възпрепятстват създаването на профсъюзи, медиите създават лошо име на професионалните организации, а работодателите притискат съюзите поради „тежкото положение в сектора и силната конкуренция". Правителствата често застават зад работодатели.

Според изследването честа практика е „кражба на заплати" - отнемане на почивни дни, заплащане на ръка, отказ от плащане на социални осигуровки, злоупотреби с пробни периоди и схеми за професионално обучение, намаления на заплати по различни причини. На лице е и дискриминация в доходите на работниците от малцинствата, бежанците и имигрантите.