/КРОСС/Пламен Орешарски, министър-председател на Р България 

- Имахте като премиер малко повече от 365 дни, г-н Орешарски. С какво искате хората да запомнят това управление?
- Оказа се, че това правителство така е било програмирано - да поеме функциите на буфер след предходното правителство и да изиграе стабилизационна роля преди следващото, по-стандартно правителство. Вероятно с това ще го запомнят и хората - като преходно правителство, работило в условия на безпрецедентен парламентарен и извънпарламентарен опозиционен натиск. На този фон изпълнението на голяма част от управленската програма, отнесена към едногодишния период, е добро постижение.

- Имате ли свой отговор на въпроса защо финансовата стабилност се приема като даденост и като че ли нито хората, нито бизнесът оценяват, че я има?
- Обикновено всички ние оценяваме каквото и да било, когато го загубим. На въпроса защо ни е финансова стабилност, когато сме бедни, винаги съм отговарял с въпрос- дали ще станем по-богати, ако сме финансово нестабилни? Финансовата стабилност защитава бедните граждани, а не богатите, въпреки усилията да ни убеждават в обратното.
- Банкрутирала държава ли оставяте на тези, които ще ви наследят? Така излиза от говоренето на опозицията и дежурните експерти. Причинява ли щети това говорене?
- Няма нито един измежду по-важните макроикономически и фискални параметри, който да е влошен спрямо средата на миналата година. Който е забравил за ситуацията тогава, само той може да споделя подобни твърдения. Апокалиптичното говорене вреди на всички ни, не само като плащаме по-високи от възможните лихви и като допълнително влошаваме външната си репутация, но и като увреждаме цялостната социално-икономическа среда, в която живеем. Но това сме ние, почти единствени сред 28-те членки.

- Под въпрос ли е дълговата емисия? Как ще се отразят последните събития - ще вдигне ли рисковата премия, ще оскъпи ли кредитите? Припомнете на по-късопаметните защо вземате нов дълг и обяснете задлъжняхме ли повече при вашето управление?
- Банките, които са мениджъри на емисията, препоръчват същата да се реализира. Що се касае за самия дълг, отново ще припомня, че в началото на следващата година излиза в падеж голяма емисия от 2002 г. и трябва да се плати или с нов дълг, или да се редуцират разходи по бюджета и да се реализира бюджетен излишък. Дискусиите за нарастването на дълга у нас, с 18% дългова тежест, при средна за Европейския съюз от около 90%, са неразбираеми за всеки външен наблюдател. Обичайно дългът нараства с размера на бюджетния дефицит. 
Така за отминалите близо 4 години на предходния мандат, фискалната позиция бе влошена с 8 млрд. лева - похарчени бяха 4 млрд.лева от фискалния резерв и бяха направени над 4 млрд. лева нови дългове. Интересно ми е защо тогава никой не попита за това? Дали в сегашните условия трябва да имаме балансиран бюджет или дефицитен, е въпрос на икономически цикъл. Контролираните бюджетни дефицити са напълно нормални и дори препоръчителни при слабия икономически растеж. Ако миналата година бях направил балансиран бюджет или с бюджетен излишък, сега щяхте да ме питате защо задушавам икономиката и не създавам предпоставки за възстановяването . 

- Едни бизнес скандали с политически привкус доведоха до там, че БНБ пое управлението на една банка, а подуправител е разследван покрай това. Виждате ли рискове за цялата банкова система? 
- Сама казвате предпоставките за случващото се - шумен корпоративен сблъсък. Не виждам причини за дестабилизирането на други банки.

- Има ли заплаха за валутния борд, чуват се и такива подмятания?
- Е, аз чувам подмятания за валутния борд от самото му създаване
в далечната 1997 година... Валутният резерв на БНБ обезпечава солидно свръхпокритие на паричната база, което е гаранция за гладко функциониране на монетарния режим. 

- Социалните ви мерки също се оспорват, въпреки че и вие, и социалният ви министър говорите с цифри. Всъщност защо не развързахте кесиите и не индексирахте например пенсиите не с 3 лв., а с 33 лв.? 
- При практически нулеви стойности на подобренията в социалната сфера, характерни за предходния управленски мандат, се опитахме да зададем параметри на годишни повишения при различните социални програми. Ако някой си е мислел, че са възможни двуцифрени ръстове и е очаквал такива, то това е от наивност. Примерът ви с пенсиите е показателен. Възстановихме действието на швейцарското правило - годишен ръст на пенсиите в размер на половината от инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход.  Това заложихме в управленската програма и всички бяха доволни от тази мярка. Горните параметри оформят ръст на пенсиите за настоящата година от 2,7%. Това число е по-голямо от нулите в предходните 4 г. Ако някой предпочита нулите заради сегашния обективно получен нисък ръст, това не е рационално.

- Защо не бе оценено по достойнство ударното връщане на ДДС, намаляването на административната тежест? Бизнесът не върна жеста с увеличени приходи.
- Не мисля така. Бизнес средата видимо се подобрява по оценки на самите работодатели. Сигурно има и такива бизнеси, за които административните тежести и забавянето и селективното връщане на ДДС не е чак такъв проблем, какъвто аз мисля, че е. В този контекст ще припомня старата максима, която гласи, че когато не цениш това, което си получил, неминуемо ще го загубиш.

- Кой е сгрешил, за да се стигне отново до спрени пари от Европа? Вашите министри, предишни министри, висши чиновници от управляващи органи, някой друг? Каква е прогнозата ви, ще бъдат ли възстановени скоро?
- Всички нередности и забележки по програмите касаят периода на предходното правителство. Вероятно и в последната една година сме инкасирали грешки, но това ще стане ясно по-късно. А иначе, грешат всички и най-малко министрите, защото те пряко не управляват еврофондове.

- Тазгодишният и новият бюджет  също са предмет на оживено говорене. Ще бъде ли изпълнен сегашния, след като министър Чобанов замества замразеното еврофинансиране, за да не пострадат общини и бизнес, а приходите не вървят, и още повече няма да вървят, когато държавата бъде заета с предсрочните избори?
- Да погледнем в най-синтетичния измерител на приходите - през първите 4 месеца на тази година са събрани 30,5% от планираните годишни приходи.
Това не е резултатът, който исках да видя, но е най-добрият за последните 5 г.
Вие преценете колко вървят и колко не вървят приходите. Към края на май изпълнението на бюджета не дава основание за прогнози за неизпълнение. При сложилата се вече политическа нестабилност ситуацията е значително по-неопределена. Права сте, че парламентарните избори винаги внасят колебания, най-вече в приходната част на бюджета.

- Опозицията е разтревожена от това, че вашият кабинет ще подготви новия бюджет, а други ще го изпълняват. Какво ще им кажете? Очаквате ли той да бъде актуализиран? 
- Тези, другите, които и да са, имат своето право да актуализират бюджета и да го приведат в съответствие с политиките, които са планирали да изпълняват. А иначе ситуацията излишно се драматизира. Рамки на бюджетите за следващите две години има в настоящата тригодишна бюджетна прогноза. Необходими са една-две седмици тази рамка да прерасне в проектобюджет за следващата година.

- Г-н премиер, заради един порой загинаха 11 души. Подготвена ли е държавата за бедствия? Докъде е нейната отговорност, откъде започва тази на общините, и на самите хора? 
- Не знам коя държава е подготвена за бедствия?! Законът е разписал отговорностите на различните институции. Най- големи са на кметовете. Повечето от тях свършиха своята работа, само един, на голям град, реши да се изявява на политическата сцена в момент, когато областният управител и няколко от моите министри вършеха и неговата работа.

- Да си поговорим за енергетиката. Казвал сте, че я заварихте в технически фалит. Извадихте ли я от реанимацията, или още си е там? Остана ли шанс да бъде рестартирана? 
- Енергетиката дълго ще стои в реанимацията, ако не искаме всички неефективности в системата да ги финансираме чрез рязко по-високи сметки на гражданите. Спомнете си, че когато се сформира правителството, заварихме искания на различните участници от системата на енергетиката за повишение на цените в интервала от 25 до 40%. Ако ги бяхме приели, днес ситуацията щеше да бъде по-добра за енергетиката и влошена за домакинствата и за конкурентоспособността на бизнеса. Дефицитите и дисбалансите, формирани в предходния мандат, са доста солидни и изискват последователни усилия в средносрочен хоризонт. Досега беше свършена много работа, но още повече предстои. 

- Съвпадението във времето предизвика  любителите на конспирацията, а и не само тях,  да лансират тезата, че разпределянето на порциите за "Южен поток" свалило правителството от власт. Прави ли са?
- Не си падам по конспирациите, не мисля, че е така.

- А дали намерението на ДКЕВР да преотвори дългосрочните договори с "американските Марици" не доведе американски сенатори спешно при вас? Появиха се и такива версии.
- Не сме коментирали този въпрос, едва ли сенаторите знаят за тази американска инвестиция у нас.

- Получихте упреци, че обявихте спирането на "Южен поток" в тяхно присъствие. Тогава ли бе времето да направите това съобщение? Въпреки че парламентът ви изслуша, от опозицията обявиха, че нищо не е станало ясно от думите ви. Вие подписвал ли сте договор, и то веднага след евроизборите? Ако да, произтичат ли от него някакви ангажименти за държавата- неустойки, компенсации, гаранции? 
- След срещата с председателя Барозу още на 27 май обявих, че ще се съобразим с всички критични коментари на ЕК. Тогава никой не обърна внимание на това заявление. Веднага след тази среща дойде официалното предупредително писмо от Брюксел, в което се призовава временно да се преустановят действията по този проект. И на това никой не обърна внимание. Едва когато обявих, че вече сме се съобразили с призива на ЕК, всички се изненадаха. Никога нищо не съм подписвал по "Южен поток". 
Има споразумения на ниво компания "Южен поток" - България, от които не
произтичат неустойки. Що се касае до разбирането на изслушването в парламента, всички, които искаха да разберат - разбраха, а тези които не искаха - не разбраха.

- Да ви върна към онази прословута среща с лидера на ДПС Лютви Местан, след която ДПС обяви, че ще има предсрочни избори. Той заяви, че останал впечатлен от разбирането, което сте проявил. Какво си казахте?
- Никога не коментирам неформални разговори. 

- Загорча ли ви, когато се чуха гласове откъм другата политическа централа, че кабинетът също имал вина за резултатите от евроизборите? Министрите ви как реагираха? 
- Когато търсите вината там, където не е, очевидно имате голям проблем, който не искате да видите. Не мисля, че кабинетът е бил перфектен, но той свърши доста работа. Не е случаен фактът, че към края на май всички бизнес индикатори бележат устойчиво подобрение. Социалните мерки за първата година от програмата са факт. 
Новите работни места са 40 хиляди и ако екстраполирате тази цифра с лека прогресия за следващите 3 години, ще видите, че дори най-амбициозната задача за нови работни места ще се окаже напълно възможна за изпълнение в 4-годишен хоризонт. 

- Мислите ли, че експертните кабинети имат почва у нас? А програмните? Май политиците ни още не са готови да чуят специалистите, или аз греша?  
- В продължение на една година аз и кабинетът изпълнявахме програма, което не интересуваше никого. Или поне никой не коментира тази програма. А както вече подчертах, степента на нейното изпълнение е доста висока. Ако обществото или влиятелни кръгове от него са искали нещо друго от такъв тип програмен кабинет, то това не е проблем на кабинета.

- Защо се отложиха няколко важни реформи- пенсионната, здравната? Какво или кой ви попречи?
- Нямах нито подходяща обществена среда, нито нужната политическа подкрепа за такива реформи. Те минават през промени в законодателството, т.е. през парламента.

- Чувствате ли се употребен? Променихте ли се след 365 дни управление с протести под прозорците, натиск отвън и от вътре?
- Когато приемате да бъдете премиер, без да сте партиен лидер, приемате и много по-широк кръг рискове от страховете да не ви употребят. Дали съм се променил - вероятно. Няколко от моите познати твърдят, че не съм, останалите не намерих време да ги видя. 

- Накъде след оставката?
- Там, където винаги съм бил от 1986 г. насам - в университета.

Интервю на "24 часа"