Мръсна, кирлива пот цапа белите якички. Вони на отдавна загнил морал, на животинско боричкане за власт и пари и за диво политическо оцеляване. Авторитетът на институциите - близък до нулата, на политиците - на минус, коментира Евгени Петров.
Държавата на практика рухва. В 2014-та година в Европейския съюз някакви хора по гангстерски се заплашват с убийства, разиграват грозни сцени в центъра на Европа - в достолепна Виена, като най-обикновени мутри от времената на Георги Илиев, Косьо Самоковеца, Клюна, Доктора Маджо, Маргините, братя Галеви и кой ли още не...
Показни обиски, масови разпити, безсмислени арести, закани за убийства, купуване на гласове, източване на фирми...
Банки заплашени от фалитт, правителства пред оставка, политици се замерят с обвинения над трупове на жертви от бедствието.
Някакви мутанти, наричащи себе си политическа класа нечленоразделно мучат несвързани обяснения или малодушно мълчат, защото каквото и да кажат, все ще е резил.
Къде е прокуратурата, защо се гуши безмълвна, къде е МВР и какво прави вместо него австрийската полиция? Защо известен банкер се обръща за закрила към нея, а не към нашите органи?
Не е ли скандалът между един влиятелен политик и един банкер,който по собствените му думи дава 10 % от БВП на България заплаха за националната сигурност?
Не рухва ли имиджът на държавата, не трябва ли тези дни да договаряме облигационен заем, не започва ли точно днес роуд-шоуто на финансовия министър в европейските банки?
Къде е ДАНС - какви структурни компании в офшорки, какви необезпечени кредити, какви свързани фирми?
Как така не се знае чий е „Булгартабак"? Как така държавата организирано и внезапно ще тегли парите си от една банка? Как така прокуратурата ще насажда паника чрез непремерени действия?
Къде са лидерите? Къде е Станишев, за който Пеевски е претърпял катарзис? Къде са Местан, Цонев, Костадинов, за които Пеевски е достоен за евродепутат. Нали е ваш народен представител, издигнат по волята на Всевишния в два избирателни района, обяснете поведението му.
Къде е Доган, най-влиятелният човек в държавата?
Къде най-после е президентът? Ситуацията в държавата плаче за обръщение.
Същевременно идеята за оставка и предсрочни избори позатихва на фона на трагедията във Варна и Добрич, докато надзорът на Здравната каса иска актуализация на бюджета с над 300 милиона. Иначе болниците спират. Но всичко потъва в гигантски скандали със заплахи за убийство.
Във високомерната си самозабрава, тотално откъснали се от действителността, шепа ояли се и задавени с власт и доволство дерибеи пренавиха пружината на общественото търпение до скъсване. Дори да няма улични протести за голяма част от хората те вече са по-скоро минало, на което трябва да се търси отговорност, отколкото бъдеще, на което може да се разчита.
Но цялото безумно и предателско поведение на шепа политици не може да бъде плод на техни самостоятелни действия, те са твърде малодушни и слаби за това.
Целият проблем е, че имат избор. Ако ние, като държава, безусловно и честно се държахме като лоялен член на ЕС, това нямаше да се случи, защото никой нямаше да се опитва да пробие през нас. Определянето на България като троянски кон на Русия очевидно не са били празни приказки. Една верига е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото й звено. А това звено очевидно сме ние. И офертите от изток са тези, които изкушават и позволяват това поведение.
А затова трябва да се вземе властта в държавата на всяка цена.
Как иначе, освен със „задграничен гръб" може да се обясни гигантската Костинбродска афера, която никой в нормални условия не би си позволил и която обърна и подмени волята на хората?
Как да се обясни денонощният черен ПР с най-тежки обвинения срещу политическия противник, стигащи до откровени лъжи и манипулации?
Как да се обясни арогантното явление „България без цензура" с неизчерпаемите финансови възможности на нейния лидер, хилядите наблюдатели и най-скъпата предизборна кампания, която упорито никой не проверява?
Как така партията на президента на европейските социалисти може да си постави за политическа цел не развитието на държавата и добруването на обществото, а „Да спрем ГЕРБ от властта на всяка цена"?
Кой допусна по определение на самите политици да сме свидетели на най-масовото купуване на гласове и на най-спокойната реакция на правоохрантелните органи?
Анализът на мащабите на скандала показват, че не е възможно и допустимо цялата законодателна, изпълнителна и съдебна власт в лицето на прокуратурата да е въвлечена в борбата между две личности, дори, ако от нейния изход зависят позициите на две партии. Освен ако няма нещо друго.
Залогът очевидно е ако не пълно преориентиране на България към друг тип съюз (Евразийския) то поне незаобиколим контрол на Русия върху енергийните и финансови активи на страната и превръщането ни в нейно предмостие към ЕС в геостратегически план.
Факт, който анализаторите в Брюксел знаят много добре.
Те спряха фондовете и ни заплашиха със санкции именно, защото знаят, че пружината е пренатегната докрай и рано или късно ще се скъса.
Изглежда това време дойде.
Източник: vevesti.bg