/КРОСС/В момента главният прокурор е практически недосегаем, а контролът върху него може да се случи с промяна на конституционния модел. Това заявява адвокат Михаил Екимджиев в интервю пред сайта Faktor.bg, като илюстрира тезата си с един хипотетичен пример - сега Цацаров дори и да застреля президента пред сградата на "Дондуков" 2, той не може да бъде арестуван и обвинен, защото той може да отмени постановлението на всеки редови прокурор за повдигане на обвинение, защото му е институционално подчинен.

"Трябва да се предвиди ред, най-малкото сходен с този при импийчмънта на президента. При извършване на престъпления и нарушение на конституцията, главният прокурор да може предсрочно да бъде отзоваван. В САЩ има практика, когато има обвинение срещу президента, който там е шеф на изпълнителната власт, да се назначава ад хок прокурор, който не е в структурата на държавното обвинение, да извършва разследване на главния прокурор. Прокурорът Кен Стар извърши подобно разследване срещу президента Бил Клинтът при аферата му с Моника Люински и искания импийчмънт. Става дума за човек, който не е редови прокурор, но парламентът може да го назначи с правомощия да разследва и да повдига обвинения. Но при нас сега главният прокурор е юридически недосегаем. И това беше констатирано от един английски съдия. Българският съд искаше екстрадиране от Острова на свидетел по делото за ямболската адвокатка. Но тъй като трябваше да се свидетелства срещу бившия главен прокурор Никола Филчев, английският съдия прие, че в България няма ефективен механизъм за защита, когато има подозрения за извършено престъпление от главния прокурор. Тоест, този проблем на българската правосъдна система е констатиран там."

Всъщност, проблемът с безконтролността на прокуратурата и на фигурата на главния прокурор в България се поставя много отдавна, включително и в редица решения на Европейския съд по правата на човека.

През декември 2002 г. Висшият съдебен съвет предложи на тогавашния главен прокурор Никола Филчев да подаде оставка заради множеството сигнали за злоупотреба с власт от негова страна. Решението си ВСС прие с 13 гласа "за", 9 - против и един въздържал се, но още тогава бе ясно, че то няма никаква правна стойност, а по-скоро говори за безпомощността на системата да се справи с един подобен проблем. Дванайсет години по-късно юристи констатират, че проблемът остава със същите параметри.