Варна /КРОСС/ Всички съчувстваме на варненци. Но състраданието не помага на хората в "Аспарухово" да си стъпят на краката, да се преборят с калта, да намерят подслон....Сред милионите изпитващи съжаление има и такива, които действат. Без тях жертвите на потопа щяха да са повече, пострадалите още по-отчаяни, а калта нямаше да има край.
Томас Потън отмята коса, поглежда напред с топли и меки очи и продължава да рие калта. Той е досущ като шотландски боец, дошъл да въздаде справедливост, след като природата я отне. Томас учи медицина във Варна. "Тук сме над 45 души. Всичко започна от идеята на Ребека Зорко, която се занимава с образованието на ромските деца във Владиславо. Тя има познати в университета и когато представихме идеята, се стекоха много мои колеги - бъдещи лекари", казва Томас. Групата постоянно снове между няколко от най-пострадалите улици в квартала - рият калта с лопати, оказват първа медицинска помощ.
Сега ще гледат за сипмтомите на заразни болести след наводнението. Макар на външен вид да не личи, Томас е дълбоко състрадателен човек. "Готов е да помогне на всеки", казва неговата партньорка Ребека Зорко. "Аз съм от бедно семейство, роден съм в Брайтън, който е на южното крайбрежие на Англия. Майка ми е просто домакиня, баща ми е обикновен работник.
Но са свикнали да се ангажират с благотворителни каузи", казва Томас. Затова най-естественото нещо за Томас е да запише да учи медицина и да стане лекар. Той отива в Шотландия, където учи анатомия и физиология. След това идва в България и записва един семестър в Медицинския университет в Плевен. "Искам да съм близо до морето, така съм свикнал", казва Томас и обяснява защо се е прехвърлил да учи във Варна. Но истинската причина да се озове в страната ни са ромските деца. Той идва в Кюстендил като доброволец на организацията "Експедиция за развитие и проучване (DARE). Отначало работи в дом за изоставени ромски деца край града. "Опитвахме да създадем повече забавления и социално да ангажираме над 60 ромчета", казва Томас.
След опита в Кюстендил заминава обратно в Англия, където работи в болница."Пътувал съм много - най-много време съм прекарал в Танзания, след това обиколих Азия. България е много интересна - хем определено е Европа, хем е толкова мултикултурна. Не е толкова подредена като западните общества", казва Томас. "Харесва ми тук, истината е, че се опитваме да помогнем на ромите в образованието и интеграцията в обществото. Когато ги удари трагедия като потопа в "Аспарухово", трябва да сме до тях", казва Томас. Това е и мисията на 23-годишната Фунда. Тя е туркиня, но живее в Берлин. "Дойдоха с неин приятел и изчистиха целия апартамент на сина ми", разказва 66-годишният Кемал от удавения квартал. Сега Фунда е неотлъчно до сирачето Румен, което загуби своята майка в потопа.
Семейство Парушеви пък спасиха живота на бай Филип. Сашо е строител, а Диана камериерка. В нощта на потопа 59-годишният ром бил повлечен от вълната, която тръгна от неговата махала, докато търсил внука си. "През пердето видях черна тениска и помислих, че е синът ми, водата прииждаше, но голяма сила ми дойде", връща лентата Диана. Веднага изскочили срещу буйното течение със съпруга си Сашо. За малко да ги отнесе водата, но се преборили и извадили удавника. 20-годишният им син Илия в кошмарната нощ не се прибрал, родителите му го предупредили по телефона да остане при приятели в центъра на Варна.
"Какво като е циганин и той душа носи, ще се давя и пак ще го спася", казва бойната Диана за бай Филип. Тя признава ,че дори не може да плува. Двамата със Сашо не се чувстват герои. Имат се за обикновени хора и са сигурни, че всеки на тяхно място би постъпил така. Семейството плаща наем за общинска къща и двор. Диана и Сашо се влюбили като ученици в 9 клас в гимназията в Суворово. Повече от 28 години са заедно и толкова си приличат, че хората ги бъркат за брат и сестра. Двамата са синеоки, винаги усмихнати. След потопа решили да живеят по-нашироко. Диана продала фамилните ниви, мечтае да купи кола и да отидат на почивка до Каменните гъби в Хасково, след като се вдъхновила от легендата за тях, пише standartnews.com.