/КРОСС/ Може би по-точното заглавие щеше да бъде „Има ли България енергийна дипломация?". Това, което се случва около проекта „Южен поток" в началната страна от неговото трасе - България, е всичко друго, но не и дипломация, премислен и координиран подход. Разнопосочното говорене, противоречивите сигнали от отделни институции, „експертните" оценки и мнения и най-вече тоталното политизиране на един наднационален икономически проект доведоха до липса на каквато и да е ясна и предвидима национална позиция. 

Безспорно черешката на тортата беше посещението на трима американски сенатори в България. На тях им бе, (не)знайно защо и в разрез с международния дипломатически протокол, оказана честта да бъдат приети от президента Росен Плевнелиев и премиера Орешарски. Последният в тяхно присъстствие тържествено оповести спирането на „Южен поток" в България до „второ нареждане".

Какво можеше да направи България, за да избегне конфузната ситуация - не само за нея, но и за останалите страни по трасето на газопровода? Министерството на външните работи съвместно с министерството на икономиката можеше да инициира среща в София на представители на Гърция, Италия, Сърбия, Унгария, Словения и Австрия и да се излезе с обща декларация в подкрепа на проекта. Това би придало значително по-голяма тежест на намерението на България да продължи с проекта „Южен поток", от една страна, а от друга - да изпрати ясен сигнал към Брюксел, че България не е сама в своите намерения.

Това не се случи и в момента България обира всички негативи от всички страни - от Брюксел и от страните-участнички в проекта „Южен поток". Вместо това България се впусна в една безплодна полемика от „осанна" до „разпни го", която не води до нищо.

Всичко това налива вода в мелницата на нашата южна съседка Турция. За разлика от България Турция последователно гони своята основна цел-страната да се превърне в основен енергиен играч в региона и ключова транзитна страна за доставка на природен газ от района на Каспийско море и Персийския залив към Европа. Първата стъпка с ТАНАП (Trans Anatolian Gas Pipeline) бе направена и по него ще пренася 16 млрд. куб. м газ за Турция и Европа от 2019 г., като 6 млрд. ще бъдат за нуждите на Северна Турция.

В турската дългосрочна енергийна стратегия Русия е ключов партньор. Тя обезпечава около 60% от нуждите от газ на страната, а така също нефт и каменни въглища. Друг основен доставчик на газ за Турция е Азербайджан. Държавната компания на страната СОКАР възнамерява да инвестира 20 млрд. щ.д. в турската икономика до 2018 г. и да построи голяма рафинерия близо до Измир.

В средата на април т.г. проектът „Южен поток" получи подкрепата на турското правителство. Анкара заяви, че тръбопроводът може да мине през нейната територия. По този повод министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз заяви, че „...Турция ще предостави трасе на тръбата, ако Русия отправи такова искане". За да се избегне какъвто и да е риск, Турция предлага трасето да мине през северозападната част на страната, а не през България, и по този начин да се избегне директната доставка на газ от Русия в страна - членка на ЕС. Друг мотив е , че през Украйна минават 12,5% от доставките на газ за Турция (около 5 млрд. куб. м) и с оглед ситуацията в Украйна страната не се чувства сигурна в редовността на доставките.

По предварителна информация в края на юли - началото на август предстои посещение на изпълнителния директор на „Газпром" Алексей Милер в Турция. Основната тема на разговорите с турския министър на енергетиката Танер Йълдъз и други турски официални представители е възможността „Южен поток" да мине през територията на страната и оттам през Гърция и Италия до останалите страни в Европа. Безспорно промяната на маршрута ще забави и оскъпи проекта, но пък ще бъдат сигурни, че няма да се случи това, което става в България.

Ако този вариант се задейства, то негативният икономически ефект за нас ще е огромен.

Страната за много дълъг период от време, ако не и изобщо, ще остане встрани от подобни крупни икономически проекти, предполагащи тъй необходимите инвестиции.

И понеже говорим за инвестиции и прагматизъм - миналата седмица в Лондон пристигна китайският премиер Ли Къцян, съпровождан от 200 (!) водещи китайски бизнесмени. Бяха подписани договори за над $30 млрд.

След това делегацията посети Гърция, смятана за търговския вход към Европа. България остана за пореден път само с виртуални китайски инвестиции.

Никой не би искал да бъде лош пророк в собствената си страна, но не е далеч времето, когато България ще наблюдава отстрани икономическия и социален просперитет на съседите си, които за разлика от нас мислят прагматично и не робуват на примитивни идеологически конфронтации.

Бойко Лазаров, представител за Балканите на Global Diplomatic Forum, Лондон

Вестник „Труд”