/КРОСС/ Съгласието между основните партии за датата на предсрочните избори е силен политически знак. Но в създалата се ситуация е необходимо и още нещо - пакт за политическа стабилност.
Съгласие между водещите политически сили и техните лидери, че няма да допуснат страната да бъде изкуствено разклатена в угода на неколцина олигарси, натрупали кредити, които не желаят да връщат. И че никоя отговорна партия няма да се възползва задкулисно и да насъсква тези, които клатят лодката. Че няма да се пренесе и в предизборната кампания тази токсична политическа атмосфера, която руши държавността.
Нямаме нужда от нови "спасители", защото в държавата няма сериозни предпоставки за дълбока финансова криза. Няма никаква нужда от МВФ - валутните резерви на страната в БНБ са 14 милиарда евро. За сравнение, през 1996 г., с която някой опитват да правят аналогии, хазната беше изгребана до дъно - имаше едва 400 милиона долара.
Сега, е важно да се състави правителство на възможно по-широка политическа и гражданска основа с няколко ясни приоритета, сред които: операция "респект" за олигарсите, които клатят държавата; мобилизиране на държавните усилия в подкрепа на банковия сектор; ефикасни мерки за преодоляване на последствията от трагедията във Варна; публичност и съгласие за развързване на енергийния възел около "Козлодуй" и "Южен поток". Такова правителство може да се състави по парламентарен път, ако управляващи и опозиция си протегнат ръка и би действало около месец до разпускането на парламента в началото на август.
Нито отделните партии, нито сам президентът разполагат с нужния обединителен за нацията ресурс. Затова елемент от политическото съгласие трябва да бъде също, че това правителство, излъчено именно от основните партии, трябва да бъде назначено от президента на Републиката и за служебно правителство. Заради съгласието и стабилността.
Предлагам всичко това не с претенциите да давам рецепти, а като възможен подход, който поне според мен ще извади държавата от изкуствено нагнетяваната криза и ще ни върне кьм нормалния дневен ред на обществото.
Автор: Борислав Цеков, Председател на Института за модерна политика/ Поглед.инфо.