/КРОСС/ След поредната доза консултации при президента през тази неделя, вече се очертава краят на това управление. Мразен или не, освиркван или не, удрян постоянно или не, кабинетът на Орешарски свърши и доста полезна работа, въпреки че редовните хейтъри никога няма да го признаят. Но това си е изцяло техен проблем. Историята рано или късно изхвърля зад борда черногледците, защото никой никога не е бил в състояние да търпи постоянното хленчене и дразнещо мрънкане, особено когато идват от хора, които нямат какво друго да предложат.

Но е време да си кажем и другата истина.

БСП излиза от това управление изтощена, почти разнебитена, партия без определена посока, освен първичния инстинкт за оцеляване и най-лошото - безидейна и в остра криза на идентичност

БСП прилича на самолет, който е останал без гориво и не знае как точно да се приземи, за да получи стабилност, нови хоризонти и малко спокойствие. Тук не става въпрос за самоцелна радикална критика към сегашното ръководство. Просто всяко лидерство има срок на годност, особено в разяждащата атмосфера от жълти интриги, клюки, медийни камшици, допотопен реваншизъм, откровена лудост и всичко това гарнирано с обилна телевизионна диктатура на едни и същи физиономии, които си менят непрекъснато мнението, Дори и тези, които са фенове на сегашното ръководство на БСП, вече трябва да се оглеждат за нов лидер на партията, защото е пределно ясно, че бомбардировката от заглавия и непрекъснати атаки по него няма да спрат и най-вероятно в близките месеци то ще бъде подменено.

Сергей има своите европейски хоризонти и сигурно още дълго време ще бъде една от централните фигури, която ще има активно влияние в българската политика, макар и от европейски позиции. И едва ли са прави тези, които му пишат политически некролози. Той сега е в положението на отбора на Мексико, за който спортните коментатори обявиха, че шест поредни пъти отпада от осминафинал и това се превръща в тяхна злощастна съдба. При Станишев, всички знаем, че БСП записа девет поредни загуби, което наистина е съдбоносно. В други години бихме приписали всичко на него, но е време да видим, че ако проблемът на партията се наричаше единствено "Станишев", то значи БСП няма никакъв проблем, защото той е решим сравнително лесно.

Тъжно е, но левицата има доста повече натрупани болежки и рани по идеологическата си снага и периодът на лечение ще е доста дълъг. Заради това считам за дълг на всеки социалист да се включи в един дебат за идейното и лидерско развитие на партията. Този дебат не трябва да е конфронтационен, нито пък по прокурорски заклеймяващ, а да посочи основните неща, които да се променят. Но за да започне промяната, трябва да видим в лицето на кой лидер ще я открием. Това не е опит за превръщането на БСП в лидерска партия, а просто опит да си отворим очите и да видим каква фигура ще ни осигури политическото спокойствие, за да можем за първи път от 10 години насам да поработим върху левицата, върху нейното истинско идеологическо възраждане и търсенето на нови посоки и избиратели.

Истината е, че през 2013 г. БСП откри избиратели, които никога досега не бяха гласували за нея, но пропиля това доверие с проклетото решение, с което посочи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Истината за тази маневра започна да излиза на бял свят, но това е биография на една вина, която още дълго ще ни тежи.
Поради тази причина смятам да започнем дебата за лидерството още сега.
Аз лично имам предложение за нов лидер на партията. И макар че тази моя идея изтече чрез Сашо Симов при Патрашкова във в-к „Галерия, а след това я пое и Румен Овчаров, аз държа да запазя авторството върху нея за себе си. Предложението ми е малко ексцентрично, макар че е близко до ума, но ще се опитам да се аргументирам.

Истината е, че когато търсим хоризонт за БСП след Станишев, очевидно ще ни трябва един преходен период, през който партията ще се нуждае от стабилен лидер като от животоспасяващо лекарство. Такъв лидер може да бъде само и единствено Стефан Данаилов, нашият Ламбо.

Искам да ме разберете правилно. Не смятам, че Стефан Данаилов трябва да бъде дълго време председател на БСП, а и той не би поел такъв ангажимент. Но той може да свърши идеална работа в преходния период, защото е човек на дълга и честта, човек, който никога не е бягал от трудностите и който показа, че дори в мигове на най-голяма лична трагедия може да се появи, за да даде кураж на партията си, както направи в предизборната кампания за Европейски парламент. Ламбо е човек с авторитет, който не принадлежи към никакво лоби и е доказал, че за него принципите стоят на първо място. Не искам да го натоварваме с проклятието да е лидер за дълго, но той е идеалната фигура, която може да донесе успокоение и морален авторитет.

Днес БСП повече от всякога се нуждае от морално лидерство.Ламбо може да се превърне в един своеобразен мост между поколенията в партията и да осигури прехода между старото и новото, което иска и трябва да демонстрира новите си идеи за развитие на левицата. БСП повече от всякога се нуждае от идейна дискусия за това накъде отива, а по-добър модератор за такава дискусия от Стефан Данаилов аз лично не виждам.

Един от проблемите на БСП днес е, че никой дори не се опитва да постави идейната дискусия на дневен ред. Разговорът бе сведен до технологично предаване на информация за това какво се прави по върховете. Днес вече е време целият членски състав да се почувства част от бъдещето на партията, ако искаме да не потънем в апаратното блато отново.

Аз си мисля, че Ламбо не би отказал да поеме партията, макар и за кратко, защото е рицар на дълга и защото знае, че промяната е необходима като въздух за партията. БСП от години на думи взима левия завой, но така и не успя да го направи и да го претвори в реални управленски действия. Пътят за изход е само един - обратно към идеите, обратно към автентичните корени, обратно към радикалната лява политика, обратно към лидерите, които наистина имат какво да предложат и с действията си са доказали, че са леви до мозъка на костите си, а не са имитатори на активност и дежурни кариеристи. Заради това ни е необходим консенсусен лидер, който да ни покаже, че е възможно различно бъдеще и различен път.

Убеден съм, че Ламбо няма да иска да векува, неговата задача е просто да подготви почвата за новите идеи. Защото БСП може да бъде автентичната левица на България. Само трябва да се откаже от самоналожената цензура за това да гледа единствено конюнктурно на нещата. Ние се нуждаем от идеен човек, от човек, който може да интерпретира света творчески и заради това Стефан Данаилов е един от спасителните варианти докато трае бурята навън и докато не приключи бурята в душите ни.

Аз вярвам, че такъв поврат в БСП е възможен. Вярвам, че левите идеи са осъществими през тази партия, защото БСП не е само своето ръководство, тя е и всички онези хора, ударени и зашеметени от прехода, които търсят идеите, способни да възродят България. Членовете и симпатизантите на БСП заслужават хоризонт и бъдеще. И заради това аз не искам да мълча. Струва ми се, че всеки разговор за нас самите е път към спасението.

Убеден съм, че Ламбо би ме разбрал.

Румен Петков
Рogled.info