/КРОСС/Няма вестник или списание, в което не може да се направи платена публикация. В това отношение нашите македонски братя са се учили на дипломация от Белград, а не от традиционно куция ПР на българската държава.

Това пише във Фейсбук профила си политологът Огнян Минчев по повод публикуваната в дипломатическото списание Le Monde diplomatique спорна статия, подписана от Лоран Жеслин и озаглавена „Братска страна и сестрински език", посветена на взаимоотношенията между България и Македония, и с подзаглавие „България не престава да оспорва македонската самостоятелност". Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език" и за неговата история.

Огнян Минчев коментира:

Едва ли читателите на Monde Diplomatique ще проявят някога интерес към подозрително дълбоките - все по-дълбоки корени на "македонскиот идентитет". Още по-малък е шансът чиновниците в Брюксел да започнат ентусиазиран дебат дали император Василий е Българоубиец или "Македоноубиец". Тези спорове са за академичната аудитория. За политическите кръгове и за общественото мнение е по-важно да се покаже простото сравнение между официалните държавни доктрини на Скопие през последните 70 години. 1945 - 1990 г. - Македония - славянски народ с обособена идентичност от Средновековието насам. 1990 - 2014 - Македония - горд наследник на античната македонска държава на Филип и Александър. 2007-8 - 2014 - Македония - палеонтологична реалност, доказателства за "македонски идентитет" - от 30000, 50000, 70000 години, Македония - родоначалник на бялата раса и т.н. Не че брюкселската администрация и политическа класа ще вникне в интелектуалните фосили на официозния македонизъм, но ще трябва да се информира за абсурдността, чрез която търси държавно-политическа легитимация една страна - кандидат за членство. Мисля, че е непродуктивно да се извеждат на европейско политическо равнище спорове като този за езика на съвременното македонско общество и държава. Официалният език е изкуствен конструкт - дотам изкуствен, че днес официално съществуват отделни сръбски, хърватски и босненски езици, готви се за официализиране черногорски. 70 години съществуване на македонска (прото)държава - югославска република и независима Македония след 1990 г. са достатъчен срок за да се произведе официален език. Какви са неговите основания е езиковедски дебат, който ние губим, ако системно го превръщаме в политически. Мисля, че най-важният елемент на официалната българска позиция трябва да бъде категоричната подкрепа за съществуването, стабилността и гарантираното европейско бъдеще на македонската държава. При условие, че Скопие уважава и спазва нормите на междудържавно общуване в Европа. Воденето на измислени археологически и палеонтологични спорове на държавно равнище не е част от тези норми.