/КРОСС/ Жителка на източноукраинския град Луганск, място, подложено на постоянен обстрел от украинската армия, разказва как протича живота там и как хората живеят по време на гражданската война или по-точно, как оцеляват. Тя разказва простичко и безхитростно и моли името й да бъде запазено в тайна. В Украйна днес е опасно да се казва истината…

Сутринта на 2 юли в Луганск. Събудихме се и веднага се ослушахме – обикновено се чуват взривове от страна на селата Счастие и Металист, но сега не летят самолети. Това е добре! По пътя към центъра има задръстване пред хотел”Дружба” – това е прекрасно! Значи хората се връщат в града, понеже задръствания тук не е имало вече повече от месец! Улиците се чистят! Ура! Животът продължава!

Заради случващото се през последните месеци се научаваш да търсиш позитивното дори в най-малките неща. Има коли на улицата, значи в града има и други хора и, може би, няма да започнат да ни бомбардират! Чистят улиците и това е чудесно! Готвим се за по-светло бъдеще!

Сутринта над градския пазар започнаха да кръжат изтребители. Прозвуча сирената за въздушна тревога, но никой не се втурна да се крие. Хората вдигаха нагоре глави и проклинаха тези, които не престават да ги бомбардират. Как мислят да живеят после пилотите на тези изтребители и тези, които ги изпращат на мисиите тук?!Ние винаги ще се появяваме в кошмарите им, това е просто неизбежно. Фанатиците, проповядващи идеята „Убивай колорадите-сепаратисти” не се страхуват от Бог, но хорските проклятия неминуемо ще ги застигнат. Да си припомним грешката на диспечера и сблъсъка на самолетите над Боденско езеро… И Виталий Калоев бе посрещнат в родината като герой. А какво да правят хората в Луганск, Донецк и Одеса? Чиито роднини, близки, съседи и съграждани са палени, бомбардирани, обстрелвани… Хората са готови да бранят живота си, домовете си и да отмъщават за близките си!

По улиците има хора и автомобили. Повечето, разбира се, напуснаха града, но не всички. Някои няма къде и с какво да избягат, други трябваше да останат заради болните си родители. Много е трудно да напуснеш родния си дом… Други, които избягаха по-рано, се върнаха обратно, защото им свършиха парите.

Болниците и родилните домове в Луганск работят както обикновено, но планови операции не се извършват, а само спешни. По улиците се срещат бременни жени, носещи нескрита уплаха в очите. Не е лесно – ту бомбардировка, ту обстрел…

Децата пораснаха преждевременно. Те строят блокпостове от пясък и питат, ще завърши ли войната до рождения им ден и ще може ли да си поканят гости?!

Неотдавна с шестгодишната ми дъщеря и нейната приятелка беряхме вишни в градината. Лято, слънце, красота. И изведнъж се разнесе  страшен грохот от страната на Счастие. Децата изплашено попитаха „Какво е това?” и аз радостно отвърнах – „Гръм!”. Седемгодишното момиченце ме погледна със съжаление и каза: „Това не е гръм. Това е война!”.

Източник: КП