Да замина или да остана?
Секция: Интервюта
06 Юли 2014 13:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Да замина или да остана?

/КРОСС/ Какво е България за младите хора, приели съдбата на емигранти? И как изглежда тя през погледа на един чужденец?

С участници в дискусия, организирана от Центъра за култура и дебат "Червената къща" разговаря Николай Цеков от Дойче Веле.

Над милион и половина български граждани са напуснали България сред падането на тоталитарния режим. Освен незавърналите се "екскурзианти" по време на трагичното "възродително" лято на 1989-та, поне още половин милион млади хора на възраст между 20 и 39 години са напуснали родината си. Статистиката сочи, че 54 процента от българските емигранти попадат именно в тази възрастова група, а 28 процента са на възраст между 40 и 59 години. Има ли шансове тези хора да се завърнат в една бедна и бързо застаряваща държава като българската?

Стефка: "Езиковите гимназии са инкубатори за емигранти"

Стефка Цанева от Стара Загора е учила в езикова гимназия, което е улеснило много следването й в Германия. Тя не съжалява, че се е завърнала в родината си след като е завършила висшето си образование в Берлин. Тя нарича езиковите гимназии в България "инкубатори за емигранти". Известно е, че 70 на сто от випускниците на немските гимназии се насочват към Германия. Това, според нея, се дължи и на разумната политика на Федералната република по привличане на млади чужденци с потенциал за развитие. "А и кандидатстването и влизането в германските университети не е проблем за онези българи, които добре владеят немски", допълва 24-годишната възвръщенка.

Матеуш: "България е хаотична, но творческа"

Младият поляк Матеуш Щайнке от една година работи в Стара Загора по проект на Европейската доброволческа служба и вече се справя доста добре с българския. Първите му впечатления от България били обаче смайващи и в пълен контраст с живота в родната му Полша. "С изумление научих, че българите продавали имотите си на пенсионирани англичани, за да могат да напуснат своята родина. Деветдесет на сто от българите, с които се срещам, твърдят, че оставането им в България е било тъпа идея. През първите шест месеца в Стара Загора се будех с мисълта как изобщо съм попаднал на такова място и как въобще страна като България може още да съществува.Вървя си например по тротоара, а по средата му най-неочаквано е паркиран автомобил, който наглед няма как да бъде заобиколен.

Постепенно обаче разбрах, че повсеместният български хаос е зареден с много силна творческа енергия. Той принуждава българите непрекъснато да измислят начини за преодоляването му и така създава условия за съзидателност и прогрес. Всичко това би изглеждало досадно в страни, в които глобяват и за най-минималното нарушение. В това отношение България е една много свободна страна и дава неподозирани възможности за творчество. В крайна сметка въпросът е кой може да помогне на родината си - тези, които са я напуснали или другите, които остават?", пита 23-годишният Матеуш, който твърди, че междувременно се е влюбил в България и иска да остане да живее в нея.

Давид: "Следвайте съвета на сърцето си!"

Роденият в Стара Загора фотограф и организатор на културни събития Давид Василев живее от 14 години в Ню Йорк. Той не крие за трудния си старт зад океана, където му се е налагало да работи всякаква работа, включително и тежък физически труд. "Много нощи съм сънувал как се разхождам по улиците на родния ми град, на два пъти си купувах обратен билет за България и чак на третия път се реших да си дойда. Е, тук съм, но ще се върна обратно в чужбина. Съветът ми към младите българи е: ако можете - останете, ако сърцето ви дърпа навън - тръгнете, ако сърцето ви тегли към родината, пак го послушайте. За мен е трудно да се върна завинаги в България, защото целият ми съзнателен живот е преминал в Америка. Отне ми седем години да се "асимилирам" - да започна да мисля като американците. Отне ми много време да реша да бъда онова, което съм, да съм свободен", посочва той мотивите си да емигрира.

Автор: Николай Цеков, Дойче веле