/КРОСС/България трябва да се стреми към еврозоната, като технически първо трябва да минем през „чакалнята" и да изпълним маастрихтските критерии. Влизането в еврозоната представлява „пълно каско" за българската финансова система. Това казва в интервю за „Дневник" шефът на икономическия екип на „Движение България на гражданите" и член на икономическата група на Реформаторския блок Бисер Манолов.

По думите му страната трябва да покаже политическа далновидност за влизане в еврозоната, а процесът ще трае поне две-три години. Според него еврозоната се приема като „печат за качество" на финансовата ни система от чуждестранните инвеститори и дава достъп на българските банки до евтин кредитен ресурс. Има политици, по думите му, които манипулират хората, че участието в еврозоната автоматично ще доведе до покачване на цените у нас, но всичко най-лошо, което може да стане при членство в еврозоната, ние вече изконсумирахме с Валутния борд. Манолов дава пример, че хлябът не може да стане от 2 лв. на 5 лв. заради въвеждане на еврото.

Твърденията за опасност за Валутния борд той нарича „комични" и е категоричен, че няма нужда от заем и от МВФ. Влизане на МВФ в България може да стане по три начина, според шефа на икономистите на ДБГ - като stand-by споразумение, като гъвкава кредитна линия или като т.нар. предпазно споразумение. Манолов обаче е категоричен, че по нито един от трите начина не е изгодно или възможно на този етап за България да ползва ресурс от МВФ, като обяснява, че България има валутен резерв от 28 млрд. лв. - едно от най-високите нива в историята и че само преди 2 седмици се е финансирала със заем на ниски нива, което показва добро доверие на финансовите среди.

Относно банковата стабилност след усложнената ситуация с КТБ и ПИБ, Бисер Манолов подчертава, че банките в България могат да поемат случаи на негативно развитие с помощта на собствен капитал и затова системата у нас е по-устойчива на шокове. Аз съм голям противник на това политици да коментират банковата система, категоричен е той. Манолов обяснява проблема с КТБ с конфликта между "топполитик и топбанкер". Скараха се хора с изключително голямо обществено влияние, допълва той и обръща внимание прокуратурата да разгледам дали има рефинансиране на кредити за последните няколко месеца към КТБ.

По отношение ролята на медиите на Делян Пеевски, Манолов казва, че е неприемливо и абсурдно "топполитик да обявява, че има медии". Тук държавата не си е свършила работата докрай, като за това се говори отдавна в обществото, допълва Манолов. Официалните органи взеха становище, чак когато стана проблем, категоричен е той, като определя реакцията на БНБ като адекватна, докато тази на правителството за напълно липсваща. Ако говорим за неадекватно поведение, това е на прокуратурата, защото не може на база на анонимен сигнал, да направиш показна акция срещу подуправител на БНБ - това е абсурд и непременно влияе на доверието в системата, отбелязва Манолов.

За фонда за гарантиране на влоговете, който обезпечава депозитите до 100 хил. евро в случай на банков фалит, Бисер Манолов разяснява, че се намесва единствено при банки в процедура по ликвидация. Според него, фалирала банка няма и няма и да има. Отнема се лицензът, след което фондът влиза в съответната банка. В рамките на 20 дни всеки вложител трябва да си получи парите през банката платец, избрана от фонда чрез конкурс. На двадесетия ден, ако всички искат да си изтеглят сумите, това може да стане, обяснява още Манолов и добавя, че хората,които не искат парите си веднага, могат да ги изтеглят от банката в срок до 5 години.

Още на 14 юни 2014 г. Меглена Кунева написа във фейсбук-профила си, че според прогнозите на икономическия екип на ДБГ бюджет 2014 ще издържи без актуализация максимум до м. септември. Тогава Бисер Манолов като шеф на икономистите на Движението подчерта, че има свиване на приходната част и изпреварващите разходи, дефицитът в Здравната каса се очаква да е между 300 - 500 млн. лева, има огромни задължения към системата на МВР, очаква се нов дефицит от около 500 млн. лева в енергетиката. Меглена Кунева прогнозира в профила си в социалната мрежа, че не е изключено до края на годината България да се сблъска с недостиг на средства в социалните системи, цитирайки данните на икономистите на ДБГ, че в първите три месеца корпоративните приходи в хазната са намалели с 50 милиона лева. Още тогава тя посочи, че пред служебното правителство стои задачата да овладее бързо разходите и да преодолее дефицитите в публичните финанси, както и да стигне до сключване на партньорско споразумение с ЕК за европейските фондове до 2020 г.