/КРОСС/"Това не е футболен отбор, а циркова трупа с откачалки в нея!" Този изключително жесток коментар бе направен по адрес на един национален отбор по футбол. Но не на Бразилия от завчера, а на Германия през 2000 г.

Изрече го най-известният немски сатирик Харалд Шмид и с думите му се съгласи цялата нация. Европейското първенство в Белгия и Холандия преди 14 г. бе онова унижение за германците, което завчера изживя Бразилия. След мачовете в предварителните групи бундестимът се прибра безславно у дома и догледа първенството по телевизията.

Какво се случи от тогава до днес, за да станем свидетели на новото германско чудо - един стремително печелещ отбор, който съумя да победи дори бразилските магьосници, при това със 7:1?

Коментарите в социалните мрежи се плъзнаха по доста остарелите клишета: "немските машини", "германската дисциплина", "блицкриг", "германския ботуш" и други напомняния за невеселата и недостойна част от историята на Германия. Снимки с Хитлер в екип на бундестима и ръчички, вдигнати за нацистки поздрав, вместо обичайния палец нагоре на функцията "харесвам" във фейсбук допълниха безвкусицата.

А победата на германците няма нищо общо нито с някаква митична германска дисциплина (те не са по-дисциплинирани от холандци, шведи или британци), нито с войнолюбив манталитет.

Играта на германците днес е резултат от 14-годишен

упорит труд и

добре

премислена

стратегия

И тя води началото си именно от онази срамна 2000 г., когато немският футбол изживя своето голямо падение.

Веднага след като се прибраха у дома от Белгия, германците се заеха с изготвянето на нова концепция за развитие на футбола. Анализираха си проблемите и поставиха всичко на съвсем нова основа. Бе решено акцентът да падне върху развитието на детско-юношеските школи и бавно да се работи за новото изкачване на футболните върхове.

Дали тази стратегия е проработила? Ще изброя само няколко от имената на талантливи деца, обучени в основаните преди 14 години детски школи: Маркус Рой, Марио Гьоце, Тони Кроос, Джером Боатенг, Мац Хумелс. Това са играчите на националния отбор, който стигна до финал завчера. Само Ройс не е сред тях, защото пропуска световното поради контузия.

Именно липсата му е и една от причините в началото бундестимът да не играе толкова убедително - треньорът Льов нагласяше стратегиите си от игра на игра, за да открие къде неговите играчи се справят най-добре без помощта на гениалния Ройс.

Макар че гениален нападател не е епитет, който немците предпочитат да използват. Те

не работят за

създаването на

звезди,

а за създаването на отбор. Затова и играят коренно различно от другите отбори. А именно, като си подават топката непрекъснато, търсейки кой от колегите е най-ефективен в момента, без да робуват на собственото си его. Това прави целия тим изключително симпатичен и дори в Бразилия те все още имат хиляди фенове.

Каква е обаче концепцията за развитие на футбола в Германия? От 2000 г. в страната има т. нар. центрове за професионален спорт. Като подготовка те не се различават по нищо от професионалните клубове, само дето дават шанс на много повече деца

да премерят сили

и да открият

дарбите си

Така по-късно в клубовете попадат едни напълно подготвени играчи - и физически, и психически, и тактически. Психическата подготовка също е много важна. Това подчертаха неколкократно завчера германски легенди като вратаря Оливер Кан, който разкритикува бразилците, че не са обърнали внимание на психиката на играчите си и са ги оставили сами да се борят с огромния натиск на това да са домакини на световно първенство.

Именно доброто обучение в тези центрове дава предимство на германския футбол пред английския или испанския. В Англия и Испания има твърде малко клубове, които гарантират кариера, докато в Германия такава можеш да започнеш навсякъде. Изключителен пример за това е рекордьорът Клозе, който стартира твърде възрастен в професионалния спорт - 18-годишен, при това от един хоби клуб.

Но футбол в Германия не се тренира само за влизане в националния тим. Футболът отдавна е средство за справяне и със социални проблеми. Примерно с младежката безработица и престъпност. Не случайно "Шалке" и Борусия (Дортмунд) са сред грандовете на германския футбол - това са отбори на традиционно бедни градове, в които живеят предимно имигранти. Футболни тренировки не във всеки град, а буквално във всеки квартал предлагат и най-малките спортни клубове. Често тренировките се организират от полицията. Пенсионирани инспектори се занимават с криминално проявени деца, като ги интегрират в един отбор с деца от нормални семейства и чрез спорт ги откъсват от улицата и им дават нов шанс в живота. С две думи футболът в Германия дава реална перспектива - независимо дали на професионално ниво, или в хоби лигата.

Втората причина за германския успех е, че в Бундеслигата

участват само

финансово здрави

клубове

Те са акционерни дружества и паричните операции са прозрачни. Това е и едно от обясненията защо в германското футболно първенство почти няма скандали с корупция и купени мачове. Заплатите на отборите пък са гарантирани, което привлича топиграчите и те отказват иначе примамливи оферти от чужбина.

По друг начин са нещата в Испания. Тя е страна, която дава по 100 милиона евро за звезда като Меси, а същевременно има клубове, които не са плащали заплати на футболистите си от месеци. В Англия клубовете пък са собственост на олигарси и това ги лишава от независимост.

И третата причина за успеха на германския футбол е

промяната на

стила им

Те отдавна не играят старомодния футбол, базиран на добри пасове и контакт с топката. Днешният отбор прилича на испанския от най-добрите му времена - бърз, агресивен и нападателен. Германците са с прекрасна физическа подготовка и са сред най-бързите и издръжливи играчи в Европа. Всичко това даде повод още миналата година да се заговори, че моментът за нови титли е назрял и най-вероятно през 2014 г. Германия ще стане световен шампион. Бундестимът е на финал и дори и да не спечели последния си мач, той вече показа, че отново е покорил върха.

Автор: Капка Тодорова, "24 часа"