/КРОСС/Българските интелектуалци бойкотират Умберто Еко при първото му посещение у нас през 1990 г. В разгара на страстите, когато българите се обиждат на „червени боклуци" и „демократи-фашисти" авторът на „Името на розата" е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза" на Софийския университет. На церемонията обаче присъстват основно студенти, а на коктейла в НДК идват малцина представители на духовния и културен елит у нас. Сред тях са проф. Аксиния Джурова, по чиято покана Еко пристига, преводачът на романа му Никола Иванов, цигуларят Димо Димов (по това време министър на културата), поетът Валери Петров и дъщеря му Бояна Петрова, фотографът Иво Хаджимишев.

В интервю за сп. „Биограф" проф. Джурова, която е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев" разкрива всички перипетии около гостуването на големия философ и писател у нас. Еко пристига у нас на 12 октомври 1990 г. „Тогава не само Университетът бе останал без средства, но и ние събирахме в една туба бензин от трите литра, които ни се полагаха, за да го посрещнем. На аерогарата се оказахме само аз, преводачът и кореспондентът на в. „Дума" Виолета Симеонова", спомня си проф. Джурова.

Българските домакини настанили колоса на европейската култура в хотел „София" и вечерта в бирхалето проф. Джурова го запознала с Ивайло Знеполски, който три години по-рано издава труда си „Умберто Еко и уханието на розата" (1987).

На следващия ден - 13 октомври Умберто Еко се разходил из града. „Поиска да види изгорелия Партиен дом и беше особено възмутен от състоянието на Мавзолея на Георги Димитров. Недоумяваше за отношението ни към историята и поругаването на един от нейните антифашистки лидери", спомня си проф. Джурова.

В интервюто си тя не отговаря на въпроса защо малцина наши интелектуалци удостояват с вниманието си Еко през 1990-а. „Мисля, че още не е дошло времето да разкажа", отбелязва гостенката на „Биограф".

Твърде вероятно е в дъното на бойкота да стоят политически пристрастия. Проф. Джурова, заради която Умберто Еко идва у нас, е дъщеря на генерал Добри Джуров, командир на партизанската бригада „Чавдар" и министър на отбраната по времето на Тодор Живков. През 90-те години на миналия век обаче подобен произход е меко казано „неудобен" и в очите на новоизлюпените демократи проф. Джурова е „червен боклук".

Дали покрай контактите си с нея за такъв не е минал и самият Еко в някои български умове през 1990-а?