/КРОСС/ По времето на нечестивия римски император Диоклетиан имало жестоко гонение срещу християните и всички, живеещи богоугодно, се намирали в беда. Навсякъде било неспокойно. Поради страх от императора мнозина предавали близките си на смърт: баща - сина си, брат - брат си, роднина - роднината си. В арменския град Севастия пристигнал един управител на име Филомарх. Като събрал много идолски жреци, той им заповядал да принесат жертви на скверните си богове, с венци на главите, тържествено и с веселие, под звуците на тръби и кимвали, със свирня на гусли и пищялки. А самият той, като седнал на съдилището пред народа, заповядал на глашатая силно да вика следното:

- Граждани и всички знатни хора, подчинете се на царската заповед, елате и принесете жертви на боговете!

И колкото хора имало, всички отвърнали:

- Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!

Тогава мъчителят заповядал на войниците да ги бият и мнозина умрели за Христа и приели небесни венци. След това началникът на отряд войници - Николай, отишъл при мъчителя и му казал:

- Господин управител! Тук има един човек, на име Атиноген, християнски епископ, който обръща всички към своята вяра. Той живее в село Пидахтон.

- Управителят веднага изпратил войници да го хванат. Свети Атиноген живеел в малък манастир на уединено място близо до селото, в който, заедно с десет свои ученици, пребивавал в пост и молитви. Войниците отишли в манастира, но не намерили светия епископ: той бил заминал някъде. Тогава те вързали учениците му и ги отвели в Севастия. Управителят заповядал да ги отведат в тъмницата, да ги оковат във вериги и строго да ги пазят.

А на войниците казал:

- Намерете ми техния учител!

Войниците тръгнали навсякъде да търсят Атиноген. А Божият мъж, като се върнал в манастира и като не намерил братята си, влязъл в молитвения храм и като гледал през сълзи към стоящия там честен кръст, казал:

- Къде са братята ми, които Ти връчих? Кой ще извършва заедно с мен обичайните молитви към Бога? Къде са прекрасните маслинови клонки? Какво е станало с тях? Не знам!

Светецът дълбоко скърбял. Като излязъл от манастира, той обикалял около него, като се чудел и недоумявал къде са отишли те. И ето, към него притичал един елен, който неотдавна бил нахранил с ръцете си, и започнал да се умилква около него и да ближе ръцете му. После той срещнал един познат човек, който го попитал:

- Къде беше, Светейши Владико, когато хванаха твоите ученици? Управителят изпрати за тях войници, заповяда да ги вържат и да ги отведат в града, за да ги изтезават.

Като чул това, светецът се зарадвал и като погледнал към небето, казал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Си призовал достойните Си раби в Царството Небесно!

Като отпратил елена в гората, той тръгнал към град Севастия при учениците си. Като отишъл при градския съдия, той започнал да говори високо:

- Мъчителю, защо ме ограби, като опустоши църквата ми? Нека Бог види злото дело, извършено от теб, и нека изпрати гнева Си върху тебе!

В същия миг войниците хванали светеца и го завели при управителя, като казали:

- Ето Атиноген, когото ти заповяда да търсим, той много оскърбява твоя светлост.

Управителят веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, в която били затворени заради Христа неговите братя.

На следващия ден мъчителят седнал на съдийския престол и заповядал да доведат при него Атиноген и десетте му ученици.

Той им казал:

- Принесете жертва на боговете съгласно императорската заповед. А ако не се подчините, ще ви измъчвам жестоко и ще отнема живота ви, както погубих упорстващите преди вас: от зла смърт умряха злите.

А свети Атиноген му отговорил:

- Мъчителю, тези, които ти наричаш мъртви, не са загинали, но заедно с ангелите ликуват на небесата. Няма да ни изплашиш със заплахите си, прави каквото искаш: ние сме готови да търпим всичко заради нашия Бог.

Тогава мъчителят се разгневил и заповядал да окачат десетте ученици на Атиноген голи на един дъб, да ги бият жестоко и да стържат телата им с железни гребени. След това заповядал да ги посекат с меч. И светците починали в доброто изповядване и със слава преминали в райските селения. След избиването на светите десет мъченици, управителят се обърнал към светия епископ Атиноген с думите:

- Къде е твоят Христос, Когото ти наричаш Бог? Защо Той не дойде тук и не избави твоите ученици от ръцете ми?

След тези думи управителят заповядал да окачат и него гол на дървото и да го бият. После управителят веднага дал заповед да умъртвят мъченика с меч. Отсекли главата му и така той починал в Господа. Вярващите погребали честното му тяло и всяка година в деня на кончината му се събирали на това място, за да честват тържествено неговата памет. И ставало дивно чудо: еленът, когото светецът хранел и с благословение отпуснал в гората, идвал според заповедта му на празника и водел със себе си малките си. Като ги оставял, той се връщал в планината и никой не му пречел. Еленът правел това всяка година: идвал на празника и водел своето чедо, което заколвали и изяждали в памет и чест на светия мъченик епископ Атиноген и на десетте му ученици, за слава на Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и в безкрайните векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Когато персите превзели известния африкански град Картаген и отвели много от жителите му в плен, заедно с другите пленници било взето и едно малко момиче, за което ще говорим - блажената Юлия, дъщеря на един знатен човек, на име Аналсон. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в робство на един търговец, нечестив езичник. Въпреки че живеело при безбожен господар, момичето твърдо се придържало към светата вяра в Христа, в която се родило, и към благочестивите християнски обичаи, които усвоило от най-ранна възраст - често се молело и постело. Като станала девойка, тя старателно се пазела в чистота, живеела целомъдрено и в строго въздържание и служела вярно на своя господар, по думите на апостола в простота на сърцето не само за очи като човекоугодници, но като пред Божиите очи; тя изпълнявала с благоразумие всички възложени й работи, които не противоречали на Бога и на целомъдрения й живот, и никой не можел да я принуди да извърши нещо противно на това. Господарят й усилено я принуждавал да се отрече от Христа и я уговарял да заживее нечестиво според техните езически обичаи, но с никакви заплахи не било възможно да я склони към това, защото тя била готова по-скоро да умре, отколкото да се отрече от Христа или да загуби своето целомъдрие. Господарят й вече бил готов да я погуби, но като виждал, че служи вярно и работи усърдно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър нрав, кротост, смирение и строго постничество. Той виждал, че тя постела всеки ден, освен в съботите и неделите, а свободното от работа време прекарвала не в празност и покой, а или в топли молитви към Бога, или в четене на книги, на което била научена от ранно детство. Спяла рядко, дори и през нощта. На външен вид тя била винаги бледа, суха, изнурена от трудове и въздържание. Господарят й много се удивлявал на това, но като виждал, че тя постъпва винаги по този начин, започнал да я съжалява, да я обича и уважава: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита милост към нея. Тя вече била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с много товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, тъй като виждал, че под нейния надзор имуществото му се увеличава: заради нея Бог благословил дома на този търговец (както някога в Египет - дома на Потифар, заради Йосиф). Поради това, заедно с богатите си товари, той взел със себе си и своята, или по-скоро, Христовата рабиня, която била по-скъпоценна от всякакъв товар и отплавал. Той спрял на остров Корейка, покрай който минавал пътят му. Въпреки че на този остров имало и християнски градове, се срещали и немалко езичници, и когато търговецът спрял на острова, близо до пристанището забелязал тълпа от свои едноверци, които чествували някакъв езически празник и принасяли жертви на бесовете. Той отишъл там с всичките си слуги, купил угоен бик, принесъл заедно с езичниците скверна жертва и всички започнали да ядат, да пият и да се веселят. А света Юлия останала на кораба и от дълбините на сърцето си въздишала и плачела, като скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.

Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия - плачеща и въздишаща девица, разбрал, че е християнка, отишъл и тайно казал на началника на това сборище, който ръководел жертвоприношенията:

- На кораба има девойка, която хули нашите богове и ни осъжда за това, че им принасяме жертви.

Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият жестоко по цялото тяло. А мъченицата, докато я биели, казала със силен глас:

- Изповядвам Този, Когото са били заради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разпъване на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите страдания, за да се прославя и аз с Него в Неговото Царство!

После мъчителят заповядал да отрежат девическите й гърди; а тя понасяла мъжествено всички тези жестоки мъчения заради любовта си към Христа. Мъчителят, като искал по-бързо да я погуби, докато не се е събудил господарят й, заповядал набързо да направят кръст и да разпънат на него мъченицата, както някога иудеите разпънали Христа.

И света Юлия в страданието си заради Христа се уподобила на Самия разпнат Христос, нашия Господ, като била удостоена да бъде разпъната на кръст заради Него.

Когато тя висяла на кръста и вече била близо до смъртта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, огромна жалост изпълнила сърцето му, но с нищо не можел да й помогне: Христовата невеста вече умирала. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели как от устата й излетяла гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели; и всички били обзети от голям страх; избягали оттам и само бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, докато не й приготвил честно погребение по следния начин.

Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а сега - Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с кораб до този остров, да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение. Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко така, както им казал ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто покривало. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като прославили Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този мъченически подвиг. На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести; чудеса ставали и на мястото, където пострадала. Християните, жители на този остров, научили за страданията на светицата и построили малка църква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен хълм. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, изпод камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички болни, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.

Станало и още едно чудо от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, подобно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в знак на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си чистота и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те капели през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали изцеление. След като изминали много години, църквата, построена в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдание, остаряла и частично се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма църква на по-широко място, недалеч от старата, тъй като мястото там било много тясно. Когато приготвили камъни, вар и всички необходимо за строеж и вече искали на следващия ден да полагат основите, на сутринта намерили всички материали - на предишното място, при старата църква. Строителите изпаднали в недоумение. Не след дълго отново пренесли всичко на новото място; но през нощта всичко пак било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девица, която натоварила целия материал, приготвен за строежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на старото място. Те разбрали, че светицата иска да възобновят храма на старото място и изпълнили нейното желание. На двата острова - Корейка и Горгона, ставали и много други чудеса, докато честните мощи на светицата не били взети оттам и пренесени в Бресчия. И след пренасянето на мощите жителите на Корейка, които идват с вяра в храма на светицата, не се лишават от нейната помощ и се запазват от нападенията на враговете по нейните свети и несъкрушими молитви и поради милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава . чест и слава, сега и в безкрайните векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му - Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговия ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни денем, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо. Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон - само тихо говорел: "Помени ме, Господи, в царството Си!" А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: "Мохамеданин ли си или християнин?" Той и трите пъти отговарял: "Християнин съм и желая да умра за Христа!" Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града. Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: "Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог - Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!" Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на войниците: "Сега изпълнете заповедта!" И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).