Да не осмисляме кризите е толкова българско. Преди години, когато се разрази глобалната криза тогавашният премиер просто я игнорира. После обясни, че няма да ни засегне, а после..... не беше премиер. Неговият наследник пък я обяви за неподвластна на контрол, един вид природно бедствие, което просто те връхлита и чакаш да отмине. Видяхме я, но не си направихме труда да я разберем и да използваме това познание, за да станем по-умни и устойчиви.

След като една от най-големите икономически кризи през последните десетилетия не ни впечатли вероятността това да постигнат множеството мини-кризи, които постоянно ни връхлитат не е особено висока. Пожари, наводнения, катастрофи....минават и отминават. Някой например да е чул нещо от Варна през последните седмици?

Драмата около КТБ e поредното цунами, от което е малко вероятно да се научим на нещо. Тази криза е толкова „поливалентна", разкрива толкова много безобразия, че можем и трябва да я опишем и анализираме по най-различни начини. Най-лесно е да я наречем банкова, защото изявата й е в тази система, а и повечето хора я приемат по този начин. Макар че надали са много тези, които биха продължили да я наричат така след всичко, което постепенно излиза на повърхността. Все пак най-непосредствените ефекти от случващото се са именно в тази посока и това оправдава етикета. Оттам нататък обаче започват разсейките.

Въвеждането на борда след финансовата буря от 1996-97 година създаде такъв ореол и буфер около БНБ, че години наред малко хора въобще смееха да я критикуват публично. Страхът от повторение на ужасяващата криза не просто парализираше мнозина, но и бе използван успешно за оформянето на едно от най-непрозрачните институционални полета в страната. Постепенно пък функционирането на борда стана алиби, което трябваше да я оневинява априори при появата на някакви проблеми. Внезапно обаче всичко това се свлече и видяхме мънкащ шеф на БНБ, разминавания между оценките за КТБ, панически реакции и подозрителни предложения за излизане от ситуацията, грозно самооневиняване, откровени лъжи и т.н. Оттук кризата изглежда надзорна и регулаторна, а цялата арогантност се изпари за дни и самата банка сега си поиска проверка от Европа.

На фона на последната година, а и не само, е сигурно глупаво въобще да се питаме дали тази криза няма и измерения, които засягат сигурността на страната. Показателно е, че повечето хора вече дори не си задават въпроса дали ДАНС и МВР не би трябвало да са някъде тук в цялата патаклама. Което обаче не означава, че целия калабалък около банката не може да бъде представен като криминална историйка от най-битов порядък. На публиката бе предложена пародийна филмова образност за пари в чували, трансфери с частни самолети, измамни конспирации и т.н. Истерията около ПИБ безспорно бе далеч по-богата на подобни сюжети, показни арести, препускащи качулки из офиси и домове. По този начин обаче кризисният поглед през призмата на сигурността далеч не се разполага върху съществените въпроси, а ги прави пародия и камуфлаж за маскиране на същностните провали. Очевидно след неутрализирането на възможността начело на ДАНС да бъде Пеевски, нейното отсъствие далеч по-малко притеснява всички.

Няма да е лошо да видим и управленската криза, която стои зад самото набъбване на тази банка и превръщането й в универсален инструмент за влияние. Тази история е по-позната на публиката, но едва ли някой пази големи надежди, че този или подобен модел няма да бъде възпроизведен. Банките на властта са траен елемент на това, което за удобство наричаме „преход". Тяхната преходност също ни е позната. Новото е май, че пукането на този балон може из основи да разголи вече банализираното задкулисие. Ако обаче някой сега нарисува на графика кой с кого за колко, политическата бомба има потенциала да отнесе всички. Преходът от една банка на властта към друга заплашва да не бъде толкова плавен.

Божият наместник в България по формата на главен прокурор дава още едно измерение на пълната имплозия в страната. Институцията вече прилича много повече на съучастник в престъпления, отколкото на стожер на елементарната законност. С една дума той е в състояние да произвежда кризи, а театралните арести приключват със смънкани извинения и никакви последствия. Дейността й на моменти прилича на трупа, която просто уплътнява и привежда в действие плоските сценарии, които някой друг пише. Когато поведението й стана твърде очевидно, тя пуска в ход професионалния жаргон, за да затрупа всичко около себе си с думи.

Постоянно обсъжданият медиен срив също дава своя принос. В основни медии липсват достатъчно грамотни журналисти, които да преведат аудиторията през пороя от факти и интерпретации. Често в техния състав липсват специалисти, които да осмислят случващото се и да формулират правилните въпроси за своите гости. По този начин те или остават ретранслатори или допълнително усилват хаоса и объркването в ситуацията. Факт е, че в определени моменти криминолозите са по-удачен експертен избор от икономистите и финансистите, но нивото на публичен дебат започва да става сам по себе си фактор на нестабилност.

Вярно е, че осмислянето на случващото се не е никак лесно, защото ако поставим всички тези кризи една до друга не е много ясно какво точно остава от нещата, които наричаме държава, закони, институции. Затова пък някои хора постоянно избират коя криза да ни пуснат „по телевизора" в очакване всички да се вторачим в нея. Да гледаме дървото, вместо гората. Ако успеем поне тази грешка да не направим сигурно можем да намерим някакъв изход от този лабиринт.

Коментар на Владимир Шопов