111 години от Илинденско-Преображенското въстание
Секция: БЪЛГАРИЯ
20 Юли 2014 09:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
111 години от Илинденско-Преображенското въстание

/КРОСС/ Днес се навършват 111 години от Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 година в Македония и Одринско.
В Благоевград честванията започват от 10.30 часа пред Народно читалище „Никола Вапцаров", където ще бъде открита паметната плоча на Михаил Монев - български просветен деец и революционер.
Тържествен молебен ще бъде извършен в храма „Въведение Богородично" от 11.00 часа, а в 11.30 часа благоевградската общественост ще положи венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев.
Празничната програма ще продължи с тържествен концерт от 12.00 часа на площад „Македония". Участие ще вземат танцова формация „Астра", ученици от Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий", фолклорна формация „Мегдана" и Александрина Механджийска.
Илинденско-Преображенското въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушено е жестоко. За да се спасят от отмъщението на турците, 30 000 бежанци само в Източна Тракия търсят спасение в днешната Бургаска област.
Като връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, то носи имената на църковните празници, на които започват основните бунтове: в Битолския и в Солунския вилает е 20-ти юли или 2-ри август - т.е. Илинден; в Одринския вилает е 5-ти или 19-ти август - Преображение Господне и в Серския вилает е 12-ти или 27-и септември - Кръстовден. Въстание е кулминацията на борбите на българите в Македония и Одринска Тракия за освобождение и национално обединение към земите на Отечеството. Насочено е срещу султанския безправен режим и жестокия феодален гнет в Турската империя, проявени най-остро спрямо поробените народи. Чрез него българите в двете области правят пореден решителен опит да отхвърлят чуждото иго и да разчистят пътя на вече овладяващия Западна Европа технически прогрес, правов ред и демократично развитие, пътя на свободното национално и личностно самоопределяне.