/КРОСС/ В родното село на Елин Пелин вече живее столетник. Дядо Добри, най-големият дарител на храма "Свети Александър Невски", навъртя 100 лазарника далеч от суетата, без да отдава значение на иначе голямото събитие. Наричан "Светецът от Байлово", столетникът обаче е истинско доказателство, че никой не е пророк в собственото си село. Извън него обаче старецът е пример за човек, будещ възхищение и уважение, пише „Стандарт”.

Видях го три дни, преди да навърши 100 години, на входа на "Александър Невски". Възрастта не му пречеше да се покланя пред излизащите от храма, протягайки ръка за милостиня. Пуснах монета в чашата му. Погледна ме, целуна ми ръка и се поклони. Останах да го гледам. Стоеше прав до входа, подканвайки дошлите да почетат Господа да оставят монета за храма му. Не го подминаваха. Дали заради възрастта му, дали защото знаеха кой е? Вероятно Господ знае защо.

"От 16 г., откакто работя в църквата, почти всеки ден е тук. Събира пари и всичко дарява на храма", разкри жената, която продава свещи.

Много е добър. То и името му е такова

Заслужава си го", казва тя. "От него по-свят човек не съм виждал", добавя от своя страна клисарят. За отец Антоний пък дядо Добри е съвременен светец, макар че канонизацията се извършва след смъртта. "Това е съвременен безсребърник. Всичко, което има, е на гърба му", казва отецът.
В родното му село възприемат дядо Добри просто като човек от Байлово, макар че след Елин Пелин е най-известният му представител. "Интересен, но особен човек е", обобщава кметът Бойко Неделчев. "Не сме подготвили никакво празненство, защото не знаем как ще реагира. За него 100-годишнината му е обикновен ден", добавя той.
Дядо Добри живее в къщичка в двора на църквата на селото.

На вратата й виси табела: "Моля, не ме безпокойте!"

Не разговаря с всеки и не допуска непознати. "Затваря се в църквата и постоянно стои там. Загадка за много хора е тази му отдаденост", казва още кметът.
"Единствено децата не връща. Приема ги като нещо свято. Та те са неопетнени, нямат грехове", добавя уредничката в Дома паметник на Елин Пелин, а малчуганите наоколо признават, че, щом ги види, им целува ръцете. "Той е голям човек. В днешно време човек е способен човек да убие, а дядо Добри дарява солидни суми. Прави го доброволно. Никой не го е притиснал да дарява и да прави добрини. Човекът си изпълнява мисията", казва замислено жената.
"Пазете се от Дявола". Това предупреждава хората дядо Добри. "Постоянно го повтаря", уверяват всички, които са говорили с иначе несловоохотливия байловец. Намира общественото признание за дяволска работа, каквато според него са и радиото, и телевизията.
"Отдаден е изцяло на Божиите дела. Казват, че

по време на войната е преживял нещо

но какво е никой на знае", намесва продавачката в един от магазините в селото.
Какво е накарало дядо Добри да се обърне към Господ и да му служи по-вярно от неговите воини, в Байлово все още не са разбрали. И макар че в селото не го смятат за светец, никой не отрича, че старецът върши добрини. "Помага с каквото може на вдовици, а някога дори е оставал без тухли, за да помогне на някой съсед", разказват хората. В селото живеят семействата на двамата му синове, които са вече покойници. Едната му дъщеря живее в Скравена, а другата в Елещница. "Жена му сама ги отгледа. Той не седеше в селото.

На младини остави семейството си

и тръгна по манастирите", спомня си Димитрина Николова, която е била близка на покойната му съпруга. "Особен характер е, но е добър, а с добрина до 100 г. се живее. Отдал се е на Бога и нищо не го интересува и все се пази от дявола", казва още жената.

Макар че местните не разбират мисията на дядо Добри, никой не отрича, че столетникът им прославя селото. Едва ли така щеше да реагира, ако беше жив, другият им известен съселянин Елин Пелин. "Мене ме интересува преди всичко човекът и неговата съдба", казваше майсторът на българското село. А човекът дядо Добри и неговата съдба със сигурност щяха да влязат в някое от неговите незабравими произведения.

Селото не го мрази, но не го и тачи

Иван Геров е на 80 години и е от село Байлово. Израснал е със сина на дядо Добри, с когото е бил близък. "Стандарт" го потърси по повод юбилея на неговия съселянин.

- Г-н Геров, ще отпразнува ли селото ви юбилея на дядо Добри?

- Не съм чул да има празненство, но мисля, че селото ще го уважи като човек столетник. Навремето той беше един от водещите хора в Байлово. Беше много трудолюбив. Отглеждаше много животни и се занимаваше със земеделие. Дойде обаче един момент, в който се отказа от всичко и забегна от селото.

- Помните ли кога се е случило това?

- Около 1945-1946. Хората започнаха да говорят, че Добри се е стреснал по време на бомбардировките. Когато печатницата в София гореше, той е бил там и се е уплашил. Дали е така обаче, само той знае. Тръгна по манастирите, но много си пати. По комунистическо време го гонеха. Прибираха го насилствено, стрижеха го, но човекът не се отказа и си продължи идеята.

- Гордеете ли се с него?

- Аз специално не се гордея с него. Израснах заедно със сина му, който страдаше и се оплакваше. Светец на Байлово дядо Добри не е. Светец може да е на Светия синод. Селото не го мрази, но не го и тачи, както го тачат останалите. Местните хора обаче нямат добро мнение за него.

- Тук чух хора да твърдят, че с добрина се живее 100 години...

- Ако добрината е причината за дълъг живот, много хора в Байлово щяха да бъдат столетници. Тук са много добри хората. Вуйчо ми за малко да стане първият столетник на селото, но почина две месеца преди рождения си ден. Столетникът е богатство за едно село.

- Може би Господ пази дядо Добри?

- Може би има нещо невидимо, което му дава сила. Нещо, което го крепи. Неговият живот не е минал по мед и масло, но за да доживее тия 100 години, ми се струва има някаква сила, която му е помогнала.

И приживе може да си светец

Йеромонах Висарион

Дядо Добри действително живее свят живот, поне доколкото аз знам. Дали може да се каже, че е светец, защото това понякога се вижда от случаи на чудеса, прозорливост, изцеления на болни и т.н., това обаче само Бог знае. Защото при светците Божията благодат прелива от тях и затова понякога стават и чудеса.
Напълно е възможно жив човек да бъде светец. Всички светци са станали такива именно по време на земния си живот. Църковната канонизация след смъртта не прави един човек светец, а само засвидетелства един факт, който вече би трябвало да е удостоверен с чудеса, нетленни мощи, почит от вярващите и т.н. Св. Йоан Рилски е станал светец не чрез човешка канонизация, а поради Божията благодат и праведния му живот, а това е явно заради чудесата (и по време на живота му, и след успението), нетленните мощи, православната вяра и т.н.
И така за дядо Добри определено може да се каже, че живее добър живот и е пример за много съвременни хора, включително свещеници и монаси. Но дали е светец, само Бог може да ни открие.

Не хапва нищо купено

В Байлово допускат, че една от причините за дълголетието на дядо Добри е здравословното хранене. "До магазина ходи само за хляб", твърди кметът Бойко Неделчев, като добавя, че кръчмите, цигарите и алкохолът са непознати неща за столетника. "Не яде месо и определено се храни здравословно. Не хапва нищо купено", добавя Димитрина Николова. "Яде много люто. Особено ако тръгне да се разболява. Яжте люти чушки и ще оздравеете, съветва той", казва още жената. Още като овчар дядо Добри не е наблягал много на храната. "С малко хляб и мляко и нямаше грешка", спомня си колегата му Атанас Николов. "Постите ги е изкарвал с буркани туршия. Организмът му просто не е натровен с химикалите, от които всички се оплакваме", намесва се Иван Геров.
Копирано от standartnews.com