/КРОСС/ Остри критики за липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и съдебната реформа са били отправени към българската държава в края на миналата седмица по време на заседанието на работната група по Механизма за сътрудничество и оценка в Брюксел.

Това става ясно от доклад, с който "Капитал" се запозна. На срещата, която се е провела на 17 юли в Брюксел, ЕК докладва устно за оценката за направеното от България и Румъния по изпълнението на показателите на мониторинга от началото на годината.

Припомняйки констатациите си от началото на година, ЕК пак отбелязва, че политическата ситуация в страната не е благоприятна за извършване на реформи, но в същото време отчита "липсата на дългосрочна визия за довършване на планираните реформи и осигуряване на необратимостта на процеса." Без да се споменават конкретни институции, основните критики засягат дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС), прокуратурата и правоохранителните институции, както и Министерството на правосъдието и парламента.

"Корупцията по високите етажи остава значителен проблем", а резултатите са слаби, приема комисията и напомня, че "наблюдава редица случаи от висок обществен интерес, по много малко от които е отбелязан напредък." Идентична е оценката и за борбата с организираната престъпност: "Няма дела приключили с присъди; няма напредък и по скорошни случаи на поръчкови убийства."

ЕК критикува очевидно проваления избор за главен съдебен инспектор от парламента, който ще изправи "инспектората на ВСС пред трудност да гарантира съдебната независимост." Отказът на ВСС да промени правилата за избор на председател на Върховния касационен съд също попада под вниманието на комисията, която отбелязва, че фактът, че ще протече по същите "противоречиви процедурни правила, както при избора на Главен прокурор през 2012", буди риск от спорен избор.

От ЕК казват, че реформата в прокуратурата следва да доведе до "повишаване на ефективността на разследванията в областите организирана престъпност и борба с корупцията", както и че очакват една от задачите на следващото правителство да бъде "изграждането на единен орган за координация на антикорупционните дейности."

"Независимо от намеренията, резултатите са скромни"

Представители на 9 държави са се изказали критично за липсата на напредък в България. "Липсата на напредък и по-специално в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията е разочароваща", е заключението на един от тях. "Независимо от добрите намерения, постигнатите резултати от България са скромни", смята друг. Изразена е позицията, че трябва да бъдат върнати правомощията на ГДБОП. Констатирана е липсата на присъди за извършени злоупотреби от съдии и прокурори, както и "смущаващи провали на съдебните органи" - казусът с бягството на т.нар. братя Галеви. Критики са насочени и към държавното обвинение, а именно, че "проверката в прокуратурата е показала проблеми с безпристрастното разпределение на делата", но срещу това не са взети мерки.

На ЕК е бил зададен въпросът дали ще увеличи присъствието си в България, дали при смяната на съветника по мониторинга ще бъде осигурена необходимата приемственост и дали комисията ще осъществи наблюдение на "усвояването на средствата на ЕС, използвани за финансирането на проекти като БОРКОР и електронното правосъдие."

При дискусията България се е опитала да се защити с изготвянето на т.нар. пътна карта, в която са записани близо 70 мерки и времеви хоризонт за тяхното изпълнение. Борбата с корупцията се отчита с "образувани 30 досъдебни производства срещу кметове и общински служители", като до средата на годината са осъдени 47 човека за корупция, а 335 човека са били обвинени в организирана престъпност.

Критиките за братя Галеви са отхвърлени, защото вече са били отправени от ЕК и са "извън настоящия контекст." В защита на тезата си, че бори корупцията, Бълагрия се отчита с "редица производства срещу високопоставени служители" - делото "Костинброд", делата срещу Цветан Цветанов, следовател от НСС и председателя на Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси Филип Златанов.

За сравнение, Румъния се е справила доста по-добре в изминалата година. След като първоначално бе на ръба да получи много сериозни санкции заради нарушаване на основни демократични принципи, съседната държава е провела сериозна реформа, отбелязва ЕК.

Открийте разликите с Румъния

По време на обсъждането е станала видима разликата между България и другата държава, която е обект на мониторинг - Румъния. Като успехи там е отчетено приемането на четири нови кодекса (НК, НПК, Граждански кодекс и ГПК). "Националната агенция за интегритет (ANI) продължава да бележи положителни резултати в работата си", като е налице необходимата законодателна и институционална рамка, която да гарантира почтеността, като се срещат трудности при нейното утвърждаване.

Отправени са критики към отношението на парламента към съдебната независимост, в контекста на отказа от изпълнение на съдебни решения и сваляне на имунитети на негови членове.

Румъния е поздравена за осъществения напредък, а работата на Върховния касационен съд, DNA (Дирекцията за борбата с корупцията) и ANI е била приветствана.

Следващият мониторингов доклад за България и Румъния ще бъде публикуван през януари.

Критиките към България

1. Съдебната реформа е спряла

От ЕК отчитат, че изготвената през 2010 г. от правосъдното министерство "Стратегията за реформа на съдебната система" е била актуализирана от неправителствения сектор, но впоследствие "работата по този въпрос е спряла".

Очакванията на комисията са новото правителство да възприеме препоръките на гражданското общество. Заявката на правосъдното министерство да оттегли проекта за нов Наказателен кодекс (НК) "прави още по-неясна перспективата за приемането" му.

Бъдещето на изготвените от правосъдното министерство и ВСС анализ на провалените дела и стратегия за електронно правосъдие е неясно. За пореден път от комисията напомнят, че "назначенията в съдебната система са били източник на противоречия". Така се е случило и с проваления избор на главен съдебен инспектор, който в януарския доклад е посочен като "показателен пример за отчитането на препоръките на ЕК от страна на българските власти". Въпреки, че е имало номинации на кандидати от професионалните среди, което ги прави политически независими, процедурата за гласуване на кандидатурите не е била внесена в дневния ред на парламента.

Проблемът със софтуера за случайното разпределение на делата отново е поставен от ЕК, като е акцентирано на факта, че "съществуват притеснения за възможни манипулации, които подкопават общественото доверие".

Тази година е била определена по време на срещата като "година на назначения в съдилищата". ЕК е изразила безпокойство "за прозрачността и за назначения, основаващи се на професионални качества на кандидатите", като в 29 от процедурите се е явил само един кандидат. В същото време "повдигнатите от НПО въпроси, свързани с почтеността на кандидатите, са оставени без отговор."

Дисциплинарната практика на ВСС отново е била обект на критики, заради липсата на "последователност и на ясни стандарти". Очаква се през есента да бъдат публикувани стандартите, които са изготвени от работна група между ВСС и Инспектората към него, като тяхната цел е създаването "последователен подход при налагането на дисциплинарните мерки".

От ЕК маркират усилията за ревизиране на съдебната карта и предстоящото закриване на съдилища, което да помогне за по-равномерното разпределение на натовареността.

Реформата в прокуратурата, започнала през юли 2013 г., е довела до приемането на план за действие. Въпреки, че ЕК е препоръчала публично обсъждане на резултатите от вътрешния одит на прокуратурата "процесът е останал закрит".

2. Борба с корупцията: Институциите са част от проблема

"Корупцията по високите етажи остава значителен проблем. ЕК отбелязва слаби резултати. Комисията наблюдава редица случаи от висок обществен интерес, по много малко от които е отбелязан напредък" е била оценката на комисията.

Повечето отчетени предприети от държавата мерки се ограничават в изготвянето на стратегии, пътни карти и намерения за законодателни промени. "Комисията за конфликт на интереси" пише още в доклада "се е превърнала сама в източник на скандал, поради взимане на политически повлияни решения", визирайки 3.5 годишната присъда на председателя й Филип Златанов, който е подсъдим за длъжностно престъпление.

3. Борба с организираната престъпност - без резултат

ЕК е обобщила липсата на "дела приключили с присъди; няма напредък и по скорошни случаи на поръчкови убийства" .

Изразените притеснения от ЕК в януарския доклад относно реформите в ДАНС и МВР "изглежда са разсеяни", но "независимо от това, съвместната работа на разследващите и разузнавателните органи не води до ефективни разследвания на случаи на организирана престъпност."

Започналите разследвания се прекратяват "поради слабости в разследването като слаба обосновка, процесуални нарушения", а пък в редките случаи на осъдени лица те успяват да избягат от правосъдие и да се укрият. Усилията на специализираните съд и прокуратура се "разпиляват в разглеждане на леки престъпления".

В работата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се отчита "слаба възходяща тенденция по отношение на количеството конфискувано имущество." Очакванията на ЕК в тази област са за "подновен ангажимент за реформи и конкретни резултати, които ще бъдат ключови за оценката в следващия доклад.