/КРОСС/ България е най-предпочитаното място за закупуване на имоти в чужбина от водещите руски чиновници, според руското издание РБК.
От РБК са представили имуществените декларации на близо 500 депутати и държавни служители за 2013г., от които се вижда, че 176 от тях имат апартаменти в България. Останалите около 30 държави в списъка - от Южна Корея до Египет - са далеч назад.
Става дума за декларираната собственост зад граница, а вероятно мнозина от чиновниците изобщо не са я включили в декларациите си. Анализът обхваща няколко хиляди декларации на служители във федералните министерства и ведомства, включително териториалните им поделения и подведомствени организации, федералните съдебни и законодателни органи, правителството и ръководителите на регионите, парламентите на отделните субекти на Руската федерация, правителството и префектурата на столицата Москва.
Руските чиновници се интересуват от жилища, а не от притежаване на земя в България. Най-много се търсят едностайни и двустайин апартаменти (общо 187 в списъка), като в някои случаи става дума за притежаване на част от имот.
Лидер е зам.-министърът на финансите Алексей Моисеев, притежаващ изцяло два апартамента и 50% от трети с обща площ от 386 кв.м. Валентина Садовникова, отговаряща за детското здравеопазване в здравното министерство на Русия, както и Юлия Якушкина от международния отдел на "Роскосмос" притежават по 1/20 от български двустайни апартаменти. Вячеслав Синяев, ръководител на администрацията на комисията по труда, социалната политика и ветераните в Държавната Дума, е собственик на 10% от апартамент от 82 квадтарни метра.
Обяснението, което дават някои от потърсените от журналистите, е че водят децата си на море, лекуват роднини или просто са удовлетворили желание на съпругата. "Живеем на север, а децата трябва да поддържат имунитета си", казва депутатът от Карелия Александър Федичев, собственик на апартамент от 84 кв. м. в България.
Втора по популярност е Испания, където като собственици са се отчели 61 държавни служители, притежаващи общо 37 апартамента и 32 къщи. В Топ-5 са още Черна гора, Латвия и Германия.
"Най-диверсифицираният имотен портфейл" притежава съпругата на Александър Урюпин, генерален директор на държавния санаториум "Рублево-Успенский". Нейни са по половин апартамент в Германия и Люксембург и 4 апартамента във Франция с обща площ от 438 кв.м. "Жилището на Лазурния бряг купих за отдих на семейството, апартамента в Германия - за почивка в Баден-Баден, в Люксембург дъщеря ми учи езици и ползва апартамент на името на съпругата ми", обяснява Урюпин.
Далеч по-колоритна е собствеността на актрисата Лариса Белоброва - съпруга на бившия губернатор на Приморския край Сергей Даркин, който в момента е зам.-министър на регионалното развитие. Тя е собственик на апартамент в Монте Карло от 447 кв.м плюс две паркоместа и избено помещение. Белоброва контролира банка "Приморие" и доходите й не са проблем да се сдобие с имот в Монако, където през миналата година жилище от средна категория струваше по 45 000 долара за квадратен метър, а тези от по-висока категория се движеше в рамките на 60-73 000 долара за кв.м, допълва РБК.
Изданието обръща внимание на тази тема заради кампанията на Кремъл за т.нар. Мека национализация на елита, която започна президентът Владимир Путин. На държавните служители бе забранено да притежават банкови сметки в чужбина, ценни книжа и "чуждестранни финансови инструменти". В по-твърдия вариант на проекта за закон от май 2013г. предвиждаше забрана и за притежаване на имоти и терени и много бързата - в рамките на 6 месеца - раздяла с тях. Но този вариант предизвика възмущението на много чиновници, влезли във властта от бизнеса, и не мина пред Думата.
Високопоставен източник от руското правителство обяснил на РБК, че така би се нарушило джентълментското споразумение при постъпване на държавна служба - "ние ще работим честно за държавата, вие няма да пипате това, което сме натрупали". Ако тази договорка беше нарушена, мнозина щяха да предпочетат да си тръгнат от властта, но да запазят собственостт аси, допълва РБК.
Притежаването на имущество и земи зад граница остана, но със задължение да се разкрива в декларациите заедно с източниците за придобиването им, съобщава "Преса".