/КРОСС/ "Особено в последните два месеца - след европейските избори, когато се разбра, че подкрепата към кабинета вече не е достатъчна, след като парламентът като цяло съвсем не работеше нормално, може да се каже, че работата ни беше трудна." Това каза в предаването на бТВ „ Лице в лице" Петър Чобанов, министър на финансите в оставка.

Той добави, че работата като финансов министър няма да му липсва чак толкова, защото той просто си е вършел работата, а и е било ясно, че подкрепата към правителството не е достатъчна, за да изкара то целия си четиригодишен мандат.

Чобанов призна, че той е бил изцяло кандидатура на Пламен Орешарски за поста министър на финансите.

"Когато на човек му се е случвало, да заема висока позиция и я заменя, няма нищо страшно.Ако Станишев бе станал премиер, щях да си подам оставката. В тази конфигурация мога да работя само с Пламен Орешарски", заяви той.

"Възможно е неизпълнението на приходите в държавния бюджет накрая да се окаже и повече от 500 милиона, но това ще зависи вече от стратегията на служебното и следващото правителства за това как те да бъдат събрани. По отношение на разкриваемост на контрабанда на цигари, наркотици и горива мисля, че митниците имаха определени успехи, но е истина, че не успяхме да реорганизираме работата на агенцията така, че тя да почне да работи така, че да събира заложените приходи", каза финансовият министър в оставка.

"Не можем да припишем на бюджета отговорност за абсолютно всичко. Например ситуацията със задлъжнялостта в БДЖ наистина е голяма и дори и да искаме да разплатим дълговете там, то това не може да стане наведнъж и е въпрос на постепенни преговори и плащания. Същото се отнася за редица други държавни предприятия, които наистина имат дългове, но тези дългове не са пряка отговорност и не може да бъдат прибавяни автоматично към фиска и дефицита в бюджета. Правителството продължаваме да смятаме, че можеше да се справим без актуализация на националния бюджет, както и бюджета на Здравната каса. Но тъй като в следващите два или повече месеца няма да имаме правителство, което да действа с работещ парламент зад гърба си и за да не се създава несигурност в страната, финансовото министерство и правителството се съгласихме, че наистина би било да се емитира взимането на нов дълг, за да се засилят фискалните буфери. Един път прекрачим ли границата от 3-те процента бюджетен дефицит обаче, връщането би било много трудно, затова не бих препоръчал на депутатите да гласуват емитирането на нов дълг, който да надхвърли в крайна сметка тази заложена за годината граница. Не знам колко е осъществима идеята служебното правителство да може да вземе заем от МВФ, защото те обикновено не обичат да работят със служебни правителства, а с редовни такива, понеже зад тях стои работещ парламент, който може да се погрижи за осъществяването на заложената от дадения кабинет програма", обясни той.

"За момента обаче не смятам, че имаме нужда от заем от МВФ, както и не смятам, че има опасност валутния борд да падне", добави той.

Също така Петър Чобанов смята, че не е нужно да се бърза и да се взима нов дълг в следващите два месеца, понеже имаме достатъчно голям фискален резерв, който към момента е около 8.3 милиарда, също така има и средства, които ЕС трябва да ни върне, така че говорим за ресурс около 9 милиарда лева, с които може да се посрещнат по-наложителните в момента дупки в бюджета.

"Към момента целият дълг на България е втори в Европа, някъде с последния взет заем, той ще остане в границите на 20-22 процента от БВП", каза финансовият министър в оставка.

"Отговорност за състоянието и надзора на банковата система в България и специално КТБ, отговорност носи БНБ и тя трябва да отговори на въпроса каква е ситуацията в банка. Виждаме, че постоянно излиза нова и нова информация за ситуацията там. Но централната банка е тази, която трябва да направи съответната проверка и да каже конкретно и ясно каква е капиталовата дупка в банката и вече след това ще се мисли кои варианти за бъдещето на банката са действително приложими", каза Чобанов.

Той добави, че Оманския държавен фонд имат намерение да защитят своите инвестиции и средства вложени в КТБ.

"Те казаха, че искат пълна информация относно състоянието на кредитния портфейл на банката, каква е дупката там и съответно като това се разбере, те да си направят сметката дали могат да участват финансово в оздравяването на банката. Но те заявиха, че със сигурност искат и имат желание да участват в екипа, който ще реши какво да е бъдещето на КТБ", каза Петър Чобанов.