/КРОСС/ Спомням си как, когато бях съвсем малко момиченце, как татко ме прегръщаше, целуваше. Не можеше да ми се нарадва. Аз бях неговата гордост и слава! И така - до края на последните му дни. 

Затварям очи и го виждам, легнал в болничното легло, със системи.И аз се опитвах да го нахраня . Но той не искаше . Постоях бях до него и го питах как се чувства, а той ме гледаше с поглед, изпълнен с любов, и не ми отговаряше.Радваше ми се. Аз му разказвах за децата, за работата...А той държеше ръката ми силно. Трябваше да си тръгвам, защото щяха да му преливат кръв. Бяхме намерили човек, на когото благодаря! За довиждане казах на татко, че пак ще мина да го видя, да ме чака. Той само изрече „ОБИЧАМ ТЕ, Русланче". Бе четвъртък, а той в събота срещу неделя почина, без да може да говори, само ме гледаше с любов и сякаш казваше: "Сбогом".
Погребахме го в понеделник. В ковчега лежеше спокоен, лицето му беше се изгладило, макар и малко смалено. Нямаше много хора, защото той беше при мен в Пловдив. Но получих много телеграми. Всички медии разпространиха новината. Много хора скърбяха за баща ми, защото той бе Певецът на Странджа. По време на поклонението звучаха неговите песни. А в момента , когато го полагаха в гроба, пуснах любимата на мама/бог да я прости/ „Сестро Грозданко". И той, и мама са погребани на Рогошки гробища в Пловдив. На 500 метра един от друг.

Татко беше с бяла коса, откакто съм се родила. Кожата му беше бяла, с дебели сини вени по ръцете. По снагата си имаше лунички. Очите му бяха ясносини. Беше над среден ръст, ходеше с характерна широка походка. .
Той бе „желязо".
Но за съжаление изведнъж рухна...
Пееше много хубаво, пееше навсякъде, знаеше песен за всеки човек, за всяко име. Когато си ходех в Бургас, по празниците най-вече, всички знаеха за идването ми.Беше празник за родителите ми! Щастието бе неописуемо.
Роден е в село Сърмашик, Бургаско (днес Бръшлян). Много популярен става с изпълнението на редица странджански народни песни, но най-голяма слава му донася песента „Ясен месец веч изгрява" - бунтовният марш на Преображенското въстание. За първи път песента „Ясен месец" е изпълнена по Радио София през 1953 г. именно от Сава Попсавов.
Баща му/дядо ми/ е учителят Жеко Попсавов, а песните научава от баба Скева Градева, която знаеше близо 500 народни мелодии. Учи в Бургаската мъжка гимназия. За кратко е учител в родния край. През 1947 г. е приет в Музикалната академия в София, със специалност „Оперно пеене". Въпреки че пее в състава на Музикалния театър „Стефан Македонски" в София, в Бургаската опера, връзката му с народните песни не е прекъсната. Участва в редица концерти на сформираната група „Тракийска песен" при Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България.
През 1948 г. татко започва да си сътрудничи с редакция „Народна музика" при БНР, където записва ярки странджански песни. Сред тях са патриотичната „Българи глава вдигнали", „Трендафилче, разговорче" и др.
През 1957 г. татко се завръща в родния край и участва в проявите на бургаския ансамбъл „Атанас Манчев" при читалище „Пробуда". Гостува в редица страни в Европа. Получил бе златен медал в народния събор на Агликина поляна, известен като „Прослава на хайдутството". Редовно пееше в местните събори „Странджа пее" и в тържествата на Петрова нива, свързани с паметта на героите от Преображенската епопея. С богатата си музикална култура той развиваше многостранна дейност като методист в музикалната самодейност, като солист в Тракийския фолклорен ансамбъл и групата „Странджанска песен". Целият си личен архив с всички фолклорни материали дари на Държавен архив в Бургас. За кратко време, в началото на 70-те, бе учител по пеене в Икономическия техникум в Бургас, където неговите възпитаници, предимно момичета, прославят техникума си. На манифестациите / винаги и аз бях там/изпълняваха патриотични песни и стари военни маршове за победите на българската армия при Караагач и Чонгура!

Това е накратко неговата биография за вас, читателите. Но нашите спомени не могат да се разкажат.Спомням си ваканциите.Винаги бях в Малко Търново при баба и дядо.те имаха пчелин на прочутите водопади Докузак/Стоилово.Събирахме се всички.Беше невероятно изживяването.Аз винаги ходех с шарената каручка, водена от магарето Пенчо. Ех, детство.../ Ходехме на екскурзии постоянно. И аз винаги бях на раменете му и пеехме. А когато пораснах и имахме кола, седях отзад, а той ме учеше на песните си. Ние пеехме по всяко време. А с мама заедно бяхме невероятно трио.Пиано,вокал..Изнасяхме домашни концерти.
Татко има и сестра, която почина на 10 юли т.г. Тя също бе голяма певица и до пенсионирането си също работеше в операта в Бургас. Тя имаше богат репертоар . Как пееше „ Лале ли си, зюмбюл ли си" „Калиманку Денку"...Нямаше равна...
Татко знаеше много притчи и кратки приказки - беше неизчерпаем! Много стихотворения пишеше.Чудех се откъде е имал тази дарба. По-късно разбрах откъде им е първоизточникът- дядо. Той можеше да разсмее и най-тъжния..
Татко боледува дълго и все пак смъртта му дойде навреме - защото разумът му си беше ясен, докрай можеше да контролира нуждите си, нищо не го болеше, не му трябваха лекарства.
На помена след погребението му пуснахме касетата със запис на песните му - направена преди години, когато гласът му беше все още силен и така хубаво звучеше. Събрахме се най-близките край касетофона, разплакахме се. Ето това ще остане само от човека. И споменът за къщата ще остане, и спомените за него ще останат, но те са нещо външно, чуждо, и само гласът му си е една истинска частица от неговата физическа същност, която може дълго да остане безсмъртна.
По какво се познава дали починалият е попаднал в ада, или във рая? Ако след смъртта му хората го споменават с добро, той е в рая; ако говорят за него лошо, е в ада.Ако наистина е така, за баща ми не може да има никакво съмнение, че сега е в рая!
По повод 4 години от смъртта му Пламен Караджов , негов, както се казва, фен, написа едно стихотворение за баща ми
В памет на Сава Попсавов
Няма да те видим вече -
тъгуват нашите сърца -
за твоята любов и песен,
за твоите добри дела!
Ти България прослави
далече по света!
Да се помни що е робство,
що е Странджа планина!
И ако отново мрак обгърне
наш`та българска земя,
твоят „Ясен месец" ще се върне -
за да бъде Светлина...!
с.Белиш 15.07.2012
Послепис...ТАТКО, МНОГО ХОРА ИМА ПО СВЕТА! МНОГО ЗВЕЗДИ ИМА НА НЕБЕТО, НО ТИ СИ ЕДИНСТВЕН!
Руслана Попсавова
член на Сдружение "Наследници на фолклорния огън"