/КРОСС/Нов конгрес, нов лидер, нови надежди. В последното столетие БСП май за пръв път си избира председател, досегашните ги посочваха. Лидер се ставаше по волята на партийната оригархия, а гласуването само превръщаше избраника в председател. Не че сега не е имало партийни сметки, фаворити, уговорки и интриги. Доживя обаче и БСП да пусне вътрешнопартийната демокрация в коридорите на "Позитано" 20 и делегатите да избират, а не да вдигат ръце за поредния "наследник".

Като гледам какво натвори БСП под лидерството на последния "наследник", като си спомням за червения боксьор, "побеждаващ" синия в телевизионните клипове на родния ринг, а че и в европейски мащаб, ми става жал за избирателите на левицата. Използват ги за пушечно месо, употребяват социалистическите им идеи с капиталистически помисли.

От честна левица има нужда във всяка европейска страна. Толкова, колкото и от честна десница. Честността обаче трябва да бъде съчетана и с адекватни политически идеи. БСП дълго време виждаше света, както "новите филми" в социализма, с десетина години закъснение. Левицата ни видимо не разбираше днешния ден, а напоследък пък позагуби старите си идейни фундаменти, без да ги замени с нови. Резултатът е хетерогенна партия и объркана социалистическа общност, битуваща в идеен мишмаш, който включва от всичко по малко - от опити за модерна западна социалдемокрация до постсъветска политическа идентичност. Конвертируеми са еврото и рублата. В такава ситуация оставя БСП г-н Станишев. Затова и навън електоралната тежест на БСП е на нивото на Виденовата зима. Вътре как е, не знам.

Новият председател на БСП г-н Миков има добри шансове за успех.
Без много претенции, с по-малко лично его и с повече обществена работа, от която не набъбва семейния портфейл, той има шанс да намали напрежението вътре в партията си и да започне да събира обезверената общност от леви симпатизанти около някакви нови обществени цели.

България е страна, в която десницата и левицата тепърва ще се оформят около полезността на идеи и политики. Бедността и икономическата стагнация са, за съжаление, шанс г-н Миков и БСП да се откажат от концепциите за раздаващата
помощи социална държава и да преформулират вижданията на БСП за това каква да е България. На "Позитано" 20, току-виж разбрали, че социалната държава не е голяма бюрократична машина, която мачка бизнеса и отделния човек. Току-виж предложили план за социална интеграция на нацията и на етносите, през учене, усвояване на знание, през изкуствата или през спорта. Току-виж се обединили около енергийна политика, която подкрепя бизнеса и българската икиномика, а не интересите на "Газпром", "Атомстрой" и т.н.

На БСП е необходимо само едно нещо, за да се върне на власт и да изкара успешен мандат. Да провежда същите политики, както и социалистите в Европа, и да пита европейските си събратя какво прави левицата в Дания, в Австрия, в Испания или по на изток - в Чехия или Полша. БСП няма нужда от червен боксьор, а от нови червени и розови идеи. И, разбира се, червената партокрация да ходи из регионите не само в изборни кампании и да поработи повечко за хората, които осигуряват настоящия комфортен живот в институциите.

Силата на десните партии е в това, че на идейно ниво защитават отделния човек, семейството и не създават държава, която има за цел да управлява живота ни. Днешната левица също има широко поле за действие. Например да спира социалната дезинтеграция, да се мъчи да осигурява равен шанс за всички, без да налага равенство. Тези неща вероятно звучат неадекватно на фона на примитивна родна политическа реалност, сведена до несвързано дърдорене и неаргументирано себеизтъкване. За г-н Миков има много работа и няма причини да бъде песимист. Шансът на всеки нов политически лидер е на първо място да спечели симпатии и доверие и да подобри обществената среда. Ако не може да направи това, той не е нито ляв, нито десен, а безполезен.

Коментар на политолога Димитър Аврамов за "24 часа"