Спортният талант" на „Еврофутбол" за 2014 г.: Имам шанс да продължавам с това, което ми харесва
Секция: Интервюта
29 Юли 2014 11:29
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Спортният талант" на „Еврофутбол" за 2014 г.: Имам шанс да продължавам с това, което ми харесва

/КРОСС/Александрина Ризова, „Спортен талант" на „Еврофутбол" за 2014 г.

1. Здравей, би ли се представила?
Здравейте, казвам се Александрина Ризова, на 24 години съм, от Перник.

2. С какво се занимаваш?
Занимавам се с таекуондо - олимпийската версия, от 13 години.

3. Би ли уточнила - каква е разликата между олимпийската и неолимпийската версия на таекуондото?
Олимпийската версия е WTF. Тя произлиза от Южна Корея, като има разлика в правилата и протекцията на самите състезатели - изпозват се каски, протектори за цялото тяло и електронни нагръдници, чрез които се отчитат точките. При ITF, която е другата версия, правилата произлизат от Северна Корея и стилът на игра е по-различен.

4. Как се случи при теб, защо реши да тренираш този спорт?
Абсолютно случайно стана - в училището, в което учех имаше много спортове и всички от моя клас тренираха таекуондо и аз реших да се запиша. Моето упорство обаче бе най-силно и така аз останах да тренирам, а всички други се отказаха.

5. Съжаляваш ли, че пое по този път - доколкото знаем, ти участваш на състезания и като съдия, тренираш и по-малки деца...? Това ли е нещото, което искаш да правиш?
Да, това е нещото, с което искам да се занимавам сега и занапред. Таекуондо е част от моя живот и по никакъв начин не съжалявам, че се занимавам с това. От много години се състезавам, а със съдийстването също се захванах абсолютно случайно, но също много ми харесва. А децата са много готини и с удоволствие се занимавам с тях.

6. Кое е по-трудно - да си състезател или съдия?
Това е сложен въпрос, защото са две различни ситуации. В едната ситуация се биеш и се чудиш как да победиш, как да излъжеш опонента, а в другата - прилагаш правила, за да играят самите състезатели по тях. Затова не мога да отговоря, но и двете ми харесват.

7. Какво беше усещането, когато получи обаждането с положителния отговор, че си част от „Спортни таланти"?
Усещането беше много приятно, много неочаквано... Много се зарадвах, бях изненадана и беше страхотно!

8. Какво друго ти даде програмата, освен финансова помощ?
Това, че съм един от малкото спортисти, избрани в тази програма ми дава самочувствие. Получавам шанс да продължавам с това, което ми харесва.

9. Какви са плановете ти за тази година?
Най-важно за мен е участието ми в Европейското клубно състезание, в което ще се боря с моя клуб „Леон". Има вероятност да участвам в още един - два отворени турнири до края на годината, но още е рано да мисля за тях.

10. Това първо участие ли ти е от подобен ранг и притеснена ли се чувставаш?
Не ми е за първи път, миналата година също участвах, затова не съм притеснена. Тогава спечелих златен медал и видях, че не е невъзможно с повече тренировки.

11. Освен талант, какво е необходимо на българските спортисти, за да успеят?
Упоритост и постоянство, защото без тях не могат да се постигнат тези резултати. Има много спортисти, които си мислят, че ще тренират два месеца и ще станат най-добрите, но не е така.

12. Последен въпрос - какво пожелаваш на останалите Спортни таланти и на себе си в спортен план?
Пожелавам да тренират, да се състезават, за да постигнат своите мечти и желания и най-вече да нямат контузии.

13. Благодаря ти за този разговор.
И аз благодаря!