/КРОСС/ Група чуждестранни инвеститори се подготвят за съдебни дела срещу България в случай на фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщава Reuters. Инвеститорите, сред които има хедж фондове и институции от САЩ и Европа, притежават деноминирани в долари облигации и смятат да заведат дело срещу българското правителство при просрочване на задълженията по книжата им, посочват двама източници на агенцията. Пред "Капитал Daily" представител на български институционален инвеститор в облигации на КТБ заяви, че също обмисля да се включи в иска, ако има такъв.

Евентуален фалит на банката изглежда все по-вероятен след масовото изтегляне на депозити през юни, което доведе до поставянето на институцията под специален надзор от страна на БНБ, спиране на операциите й и блокиране на достъпа на депозантите до средствата им. Затварянето на КТБ доведе до най-тежката банкова криза в България от 90-те години насам, особено след като по-рано през юли управляващите отхвърлиха предложения спасителен пакет за институцията, пише Reuters.

Падежът на облигациите, чиято емисионна стойност е 150 млн. долара, е на 8 август. Групата облигационери са сформирали специален комитет и са наели юридически представители в страната, допълват източниците на агенцията. Според единия от тях, мениджър на базиран в Лондон хедж фонд, по време на инвеститорското роудшоу през юни правителството и централната банка са уверили облигационерите, че ще бъдат защитени и средствата им ще бъдат изплатени в пълен размер. Ако това не се случи, то би изпратило лош сигнал за инвестиционния климат в България и би повишило цената за емитирането на външен дълг в бъдеще, коментира мениджърът.

"Това, което управляващите не разбират, е, че рискуват да превърнат България в Аржентина на Европа", посочва той, като има предвид изпадането на южноамериканската страна в технически фалит за втори път през последните 12 години миналата седмица. "Ако задълженията по облигациите не бъдат изплатени навреме, няколко от облигационерите са готови да предприемат действия и да повдигнат обвинения в измама и изопачаване на информация срещу българското правителство", казва още мениджърът.

Няколко дни след мащабните изтегляния на средства от КТБ кабинетът и централната банка успяха да пласират еврооблигации на стойност 1.5 млрд. евро въпреки задълбочаващите се проблеми в страната, припомня Reuters.

"Формиран е комитет на кредиторите, който представлява повече от необходимите 25% от облигационерите", коментира пред агенцията друг източник, също от финансовия сектор. "Групата включва хедж фондове и институции в САЩ и Европа и е готова да обяви облигациите, които падежират на 8 август, за просрочени и дължими и изискуеми", допълва той.

По думите на мениджъра на хедж фонда сумите, които трябва да бъдат изплатени на облигационерите, са сравнително малки - от порядъка на 50-75 млн. долара, тъй като според оценката му още преди да започне изтеглянето на средства, банката е изкупувала обратно част от облигациите. Законодателите в България обаче не могат да постигнат съгласие за това дали и до каква степен правителството и централната банка трябва да защитят депозантите и облигационерите, отбелязва Reuters.

Ситуацията се влошава от това, че банковата криза в България се случва в период на увеличена политическа нестабилност, като кабинетът подаде оставка в края на юли. Продължаващата вече втора година политическа нестабилност в страната спира усилията за провеждане на реформи и доведе до понижаването на рейтинга на България от страна на Standard & Poor's до последната степен преди т. нар. боклук през юни.

Мениджърът на хедж фонда посочва още, че облигационерите са изпратили писмо до финансовия министър, до представител на централната банка и до други представители на правителството относно облигациите. "Всички те са наясно с проблема и искат да го решат, но имат нужда от политическа подкрепа. Готови сме да продължим с юридически претенции срещу правителството, но предпочитаме да постигнем споразумение", коментира той. Според оценката му най-доброто решение би било банката да възобнови дейността с гаранции от правителството и от Европейската централна банка, както беше направено по отношение на Първа инвестиционна банка.