/КРОСС/До 24 август любителите на природата и екзотиката могат да се насладят на изложбата „Антарктида - студеният юг" в Националния природонаучен музей. Повод за нея е 125-годишнината на музея. Автор на експозицията е известният български фотограф Иглика Трифонова. Ледено природно великолепие, спиращи дъха пейзажи, екзотични и невероятно симпатични местни жители: тюлени, пингвини, птици... - всичко това може да се види в изложбата. Тя е благотворителна - средствата от закупените творби ще бъдат използвани за създаване на образователни програми в музея за ученици и студенти с помощта на интерактивни методи. Иглика Трифонова два пъти е участвала в български експедиции на Ледения континент - през 2006 г. и 2012 г. Там, освен фотограф, е била и част от биоложкия екип. Член е на Българския антарктически институт, вицепрезидент е на световната Асоциация на младите полярни изследователи, председател е на българската й секция.

Иглика Трифонова се запалва по Ледения континент от разказите на големия български полярен изследовател проф. Христо Пимпирев. Седем години чака да събере пари, накрая тегли заем от банка и заминава. „Изплащах го пет години, но не съжалявам за нито една стотинка, защото беше невероятно преживяване. А и намерих приятели за цял живот" - казва тя в интервю за Радио България. И още:

„Антарктида е вдъхновение. Дори и сега, в България, където и да съм по света, аз я нося в сърцето си. Винаги, когато я видя на филм по телевизията или на снимка, сърцето ми прескача един удар. И, както казва проф. Пимпирев, Антарктида е вирус. Един път, ако си бил там, си заразен за цял живот да я обичаш безкрайно. Винаги ще искам да се върна, не ми се искаше да си тръгвам, когато бях там два пъти. Надявам се да предам това усещане на хората, които ще видят моите снимки."

Според Иглика Трифонова на Ледения континент хората живеят в идеално общество, като семейство, в което всички си помагат. Там парите нямат значение. В случай на беда всички идват на помощ. И другото, което я поразява, е девствената природа, в която животните не се страхуват от хората. „Отиваме на място, където има хиляди пингвини. Малките пингвинчета идват до нас, почукват с човка по крачола ти, защото нямат страх, не знаят какво е. И усещането да не си заплаха за тях е страхотно" - добавя фотографът.