/КРОСС/ - Г-жо Чочкова, огорчена ли сте от проваления избор за поста главен съдебен инспектор, след като двете със съдия Теодора Точкова усърдно се подготвихте за него, а на финала Народното събрание не положи усилия да го проведе?

- Огорчението не може да обхване целия спектър от чувства, които изпитвам. На първо място е омерзение, защото станахме свидетели на лекотата, с която народните представители пренебрегват конституцията с обяснението, че изборът за главен съдебен инспектор е маловажен и не е сред приоритетите на парламента. Не мога да приема подобен род политическо говорене. Освен че не е конструктивно, не е и държавническо, а е безотговорно. За мен е очевидно, че политическата система засега отказва да създаде необходимите условия, за да бъде съдебната власт независима.

- Според вас имат ли шанс „непартийните" кандидати за този пост?
- Според мен изборът на главен съдебен инспектор не е политически по подразбиране и именно защото не е такъв, предизвика конституционна криза, криза на държавността - партиите не може да постигнат консенсус, защото всяка от тях се притеснява, че другата може да получи по-голямо влияние върху съдебната власт, ако овладее и този лост за въздействие върху съда. Всичко това пък предизвиква чувството на отвращение. Същевременно е и унизително, защото широката подкрепа, която по конституция трябва да получи кандидатът за главен съдебен инспектор, се схваща от парламентарно представените
партии единствено и само като задкулисно споразумение. Изводът, който се налага, е, че „надпартиен" кандидат няма никакви шансове да събере необходимия брой гласове, за да бъде избран. А това е тъжно, много тъжно, защото красноречиво илюстрира нивото на политическата класа и нрави у нас. В същото време не съжалявам, че се съгласих да бъда номинирана, защото такъв вид признание от колегите е огром на чест, а подкрепата, която получих, заличава всички негативи.

- Пренебрежението на парламента към този избор напомня, че когато магистратите трябва да се „възпроизведат" чрез политиците за някаква професионална позиция, изпадат в недопустима зависимост от политически съображения. Не е ли обидно?
- Не, не мисля, че процедурата за избор на главен съдебен инспектор в Народното събрание по дефиниция включва и недопустима зависимост, поради логиката на разделението на властите. В случая говорим за ценностна система и етапи на израстване на политиците, които следва да надскочат тяснопартийните си интереси, за да се произведе цивилизован, полезе за съдебната система и оттам за обществото избор. Напълно е възможно в условията на все още разколебана ценностна система по отношение на чувството за държавност такъв избор отново да не се състои, защото не съществува пречка да бъде издигнат и избран и партиен фаворит. И така, все в този цикъл, докато стигнем по-висок етап от развитието си като държава и общество. Иначе и към момента преките резултати от партиен избор са налице - загуба на и без това разколебаното доверие и съпротивата на колегите да участват в някакви ритуали, в които човекът е без значение.

- Има ли нужда от промяна в работата на инспектората?
- И за непосветените не остана съмнение, че в този вид органът няма достатъчно полезен потенциал. Затова е нужна качествена промяна в дейността му. Компетентността и дейността на инспектората са тясно свързани с фигурата на главния съдебен инспектор и отсъствието на такъв в момента води до вегетативно състояние. Да, извършват се проверки съгласно приетата годишна програма и какво от това, след като те нямат нужната дълбочина, систематизация, анализ и отчетност. От стенограмите на заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) се вижда, че те протичат без участието на представител на инспектората. Ресурсът на инспектората е крайно необходим, за да работи и ВСС, най-вече отделните му комисии, в пълен капацитет. Не искам да обиждам никого, но инспекторът вече не е новосъздаден орган и изискванията към неговата дейност трябва вече да са много и при това завишени.

- Бихте ли се кандидатирали отново за главен съдебен инспектор?
- Не съм взела решение. Първо е спорен въпросът дали трябва да се открива нова процедура от следващия парламент. Отчитам и факта, че очевидно според парламентарно представените партии, които според мен ще намерят място и в следващия парламент, нуждата от реформиране на дейността на инспектората не е сред приоритетните им цели. От друга страна, не се отказвам лесно и без това да се разбира като непреодолимо желание да седна на стола на главния инспектор, бих опитала отново. Мотивацията ми в този вариант идва от факта, че през 2015 г. съставът на инспектората ще бъде почти изцяло обновен и новият главен инспектор би могъл да осъществи реформите в дейността му с екип, който не е свързан с вече формираните и неработещи според мен практики. Не поставям под съмнение професионализма на сега действащите инспектори, а методите на работа, които са наложени от главния съдебен инспектор.

- Съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) не искат „свой", а достоен кандидат за председател на ВКС. Вярвате ли, че ВСС ще се съобрази с очертания от тях профил на наследника на Лазар Груев?
- Да, вярвам, но само след силен натиск от професионалната общност и външен от ЕК. Смятам, че изборът на председател на ВКС е определящ за бъдещето на съдебната система от гледна точка на стремежа ни да бъдем държава с добро правосъдие - такава, в която съдът е хармонизиращ, справедлив и предвидим социален регулатор. В случай че отново прозират опити за зад кулисно лобистко кадруване, ситуацията би могла да стане революционна.

- С какво се справи или не успя бившият министър на правосъдието Зинаида Златанова според вас?
- За мен един министър би могъл да бъде определен като успешен, когато не само е формулирал абстрактно решения приоритети, а е успял да ги реализира в рамките на мандата си. В състояние на безкрайно реформиране на съдебната система никой не иска да слуша приказки за правосъдието, а очаква активност, диалог, решение резултат. На следващо място, с оглед ролята си на регулатор във ВСС министърът следва да се пребори с лобистките уклони във ВСС и да осигури прозрачност в кадровата политика, последователна и разбираема практика на ВСС. Смятам, че това не е кауза пердута, както може би звучи. Успешният министър следва да предприеме непопулярни мерки, като например преоценка на щата на Министерството на правосъдието.
В този контекст г-жа Златанова за мен не е безусловно успешен министър, но с уговорката, че
вероятно факторът време, краткият й мандат не й позволи да реализира потенциала си.

- Последните междинни оценки на Брюксел за напредъка в правосъдието и вътрешните работи не бяха никак ласкави. Продължават ли магистратите да са длъжници на обществото?
- Доверието към съдебната система е ниско, а това е признак за отсъствието на, хайде не дори добро, а поне на нормално правосъдие, особено по гражданските и търговските дела. Укрепването на доверието в съдебната система изисква стриктна проверка с много високи изисквания към кандидатите на входа на съдебната власт, а след назначаването им - и грижа за тях, инвестиране в продължаване на образованието им и запазване на интегритета им. Само така се постига по-одухотворено, компетентно, справедливо правосъдие, от което обществото има нужда. Именно кадровата политика е проблем и не е тайна, че в системата навлязоха хора, които не притежават нужните качества, за да правораздават. Професионалната общност в голямата си част остана апатична към този процес и той се задълбочи. Системата не намери и достатъчно твърдост да изреже инфектираните места, така че да започне оздравяване. В същото време и обществото не постави достатъчно високи изисквания към политиците да приемат регламент, който да блокира подобна дейност. Всички ние като общество имаме вина, а не само професионалната общност.

Вера Чочкова е съдия от кариерата. През 1998 г. започва работа в Софийския районен съд, а от 2004 г. е в Софийския градски съд. Кандидатурата й бе издигната от 12 нейни колеги в Софийския градски съд заради опита и почтеността й.

Лилия Христовска

„Преса”