Като гледам приоритетите на служебното правителство, мисля, че една от най--тежките задачи се пада на правосъдния министър Христо Иванов. По три причини.

Първата е, че разлика от другите министри, които в една или друга степен ще видят по-бързо резултата от своите усилия, при него няма да е точно така. Ако успее в експертизата и изработването на стратегията за реформа, признанието ще дойде доста след изборите. При това, страхувам повече от вън (ЕК) и може би от някои други институции извън него, отколкото от вътре.

Втората е, че който и да подхване тази реформа ще трябва да я решава в контекста на едно голямо и много важно неизвестни -- кой ще влезе в следващия парламент, кой ще формира мнозинство, какви ще неговите намерения в тази посока, както и намеренията на опозицията... ) В този контекст пред младия министър може да възникнат още куп въпроси. Примерно -- дали не е възможно реформата да се подхване по линията на най-малкото съпротивление и стратегията да бъде развита поетапно. Като на първия етап Конституцията остане на заден план, а се извършат само необходимите законодателни промени (ЗСВ). Примерно -- като не може да се раздели посъсловно ВСС на две камари, то поне това да се направи със сегашната Постоянна комисия за атестиране на съдии, прокурори и следователи. Въпрос само на промяна в Закона и с възможен бърз резултат още в началото на годината. Би могъл да бъде премахнат също така текста в Закона за съдебната власт, че прокуратурата е единна и централизирана. и всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. И съответно останалата уредба, произтичаща от тази постановка. (Все пак в Конституцията няма предвид единочалие, а за "надзор над законността и м е т о д и ч е с к о ръководство върху дейността на всички прокурори.). И.т.н. Вярно недостатъчно е, вярно има риск, то пък е реалистично. Предишните и това не пожелаха да направят.
В случай, че навлезем в най-смелите хипотези, дори в близко бъдеще да са налице шансовете за конституционно мнозинство, не е много сигурно дали "секторния" подход в реформата ще даде очаквания резултат. Нещата не опират не само до системата (съдебната), а и до самата власт като такива. В крайна сметка и до фината настройка на разделението на властите. Може да се окаже, че дисбаланса на властите, заложен още от на "бащите" на Коституцията да изисква по-решителни действия и в другите две власти. От друга, с евентуалното премахване на парламентарната квота и прекъсването на доста одумваната крехка връзка между законодателната и съдебната власт да задълбочи кризата още повече.

Третата причина, която покачва неимоверно трудността на задачата е, че правосъдния министър няма как да заобиколи гилдията. Със сигурност вътре в нея полека-лека се натрупва критична маса от млади магистрати, които могат да бъдат спечелени за каузата. Но също така със сигурност ще има мощен отпор от старите влъхви. А министърът няма време, ама никак няма такова, за да води тежки битки и заедно с това да гради консенсунс около една реформаторска стратегия. Като претеглим всичко това на кантара, не е трудно да си направим заключението, че на изпитание ще бъдат не толкова експертните качества на Христо, колкото неговия политически подход. Не толкова от неговата визия и убедеността му в това, че не е необходима смела реформа, колкото от неговия усет за политическото.
За първото съм убеден отдавна, за второто (качествата му на политик) имам добро предчувствие. Плюс това знам, дори съм убеден, най-малкото пък идва със заемането на висок пост, нито пък непременно покълва само в лоното на партиите.
В този смисъл, винаги можем да бъдем приятно изненадани. Особено в тази трудни времена.

Коментар на Пламен Даракчиев