Преди време в София се създаде нещо, което помпозно бе наречено Институт за дясна политика, въпреки, че вероятно кармично честното към вселената име би трябвало да бъде Концлагер за десни мъчения. От създаването на този есхатологичен Франкенщайн си спомням лунатичното твърдение на политоложката Ружа Смилова, която бе развила зъбоболна теория за дясното и равенството. Смилова настояваше за някакво явление, което обозначи като "политическо равенство". И за да не бъде обвинена в стихиен троцкизъм с примеси на Маркузе, веднага обяви, че дясната й душа изтръпва от смущение и се отнася с презрение към съотнасянето на политическо и икономическото равенство. Политическо равенство било готина и свежарска идея, ама искането за икономическо равенство било презрян комунизъм.
Идеята за политическо равенство направо ми докара катарзис. Затърсих с треперещ поглед какво ли означава това, а Смилова като обществен психотерапевт на частна практика веднага обяснява сугестиращо: "всеки член на политическата ни общност да има възможност да влияе на общите решения за общите ни дела". Но това, разбираш ли, не изисквало икономическо равенство. Значи е тъпо да нямаш глас в общите политически дела, но е съвсем приемливо да си беден. Изящна като начинаеща порноактриса логика.
Но както й да. Не ни е целта да дълбаем в бездънните мини на дясното безумие и психарска схоластика. Съвсем друга е идеята. Като гледам какви ги върши кабинетът "Близнашки" - първото служебно правителство натрупало около 10 гафа за два дни, вече почвам да осмислям по алтернативен начин идеята за политическото равенство. Очевидно Смилова е искала да каже, но идеологическите й мускули не са стигнали, че дори и вън от парламента Реформаторския блок трябва да има влияние върху политическите процеси, дори и, когато той се рони като оставена под слънцето изсушена спагета. Само така можем да си обясним дясното терзание на политоложката - не нея й се вижда неравенство това, че РБ събира подкрепа, колкото пет квартални софийски пиянски компании и заради това е решила с псевдонаучен език да постулира неотменимостта на собствените си политически фетиши. Няколко дни по-късно президентът (президентчето всъщност - това го пиша, за да възмущавам редовния си читател Иво Инджев. Др. Инджев, да живее Анна Чапман и нейните прокремълски бедра!) назначи кабинет от протестъри, реформатори, които подлюти в абсолютно нарушение на здравия разум, конституцията и разни други дребни подробности с министър на изборите - фанатичната гербаджийка Красимира Медарова. Очевидно това е част от триумфа на политическото равенство.
Нека да си припомним. Медарова беше шефка на ЦИК в историческо време. По време на местните и президентски избори, двама депутати от ГЕРБ - Станислав Иванов и Иван Божилов бяха снимани как изнасят чувалче с бюлетини от зала "Универсиада". В същото време запис на агенция БГНЕС показа какъв изборен хаос цари в самата зала - изоставани чували с бюлетини, уморени хора, ядосани представители на секционни комисии, които викат "Мафия". Същата тази булка като триумф на политическото равенство, а вероятно и като съвестен ревизор, който да се убеди, че резултатът излиза в полза на ГЕРБ, сега ще наблюдава изборите. Това е все едно да сложиш доктор Менгеле за здравен министър. Или пък да назначиш Милко Калайджиев за шеф на Асоциацията на мъжете без мустаци. Президентът Плевнелиев праща една партократична герберка с идеята, че видите ли тя ще осигури честни избори. Един път тя не само се провали, но остави тежък привкус на дива манипулация след себе си. Нали казват, че е признак на лудост да правиш всеки път едно и също, а да очакваш различни резултати. Медарова - това е символът на провалените избори, организационно, технически и морално. Сега същата дама ще отговаря за тях. А ние трябва да гледаме как пред нас се опитват да ни наложат диктатура на това политическо равенство, че белким най-накрая ГЕРБ и Реформаторския блок сформират своята управленска коалиция за която флиртуват от поне 2008 година насам.
Очевидно лансираната идея за политическо равенство изисква някаква скоротечна амнезия. Само с амнезия човек може да приеме гербаджийските чудовища от миналото като някакъв символ на промяна. Разбира се, протестърите няма да реагират. Те бяха заети да се снимат за спомен с премиера - "социалистът" Близнашки, който ще приеме с усмивка тази, която погази всички изборни правила преди. Човек може дори да изпадне в конспиративни подозрения. И до сега не е ясно дали Плевнелиев щеше да е президент без активното съучастие на Медарова и тук дори нямам предвид нещо умишлено лошо, а просто заради активният хаос, който предизвика изборният миш-маш. Дали пък това назначение днес не е изплащането на някаква индулгенция или просто Партията изпраща проверения си технолог, за да е сигурна, че няма да има неприятни изненади на изборите. И вижте само какво подтискащо мълчание цари в средите на това, което наричаме "традиционна" десница - ни вопъл, ни стон. Те се покриха като призраци, защото очевидно не искат да бъдат обвинявани, че някой по такъв начин им организира политическо равенство. Спокойно, Медарова ще се погрижи и за тях. Стига Бойко Борисов да й нареди. Този тежък управленски и морален дефект дойде още на втория ден на кабинета. А остават още безкрайни два месеца и толкова много гербаджийски чудовища на опашка...
А иначе, нека да дадем един съвет на госпожа Смилова и на нейните теории за равенството. Уважаемата политоложка трябва да е наясно, че икономическото превъзходство винаги се материализира като политически диктат, особено в условията на пазарна икономика. С други думи докато хората са неравни икономически, политическото равенство е непостижимо като хубава песен на Криско. И именно този дефект на капитализма е бил оправян често през историята по революционен начин. Знам, че десните и революциите не се обичат, но тогава поне да престанат да се занимават с теми, които не са им по духа. А по-скоро да търсят учебници по Кама сутра, за да открият най-накрая ГЕРБ и Реформаторския блок начин да материализират политически любовта си.

Коментар на Александър Симов