/КРОСС/ Има един много стар виц, в който песимистът казал: "Е по-лошо не може да стане!" А оптимистът отвърнал: „Ааа, може, можеее!".

Този стар анекдот онагледява ситуацията в Украйна, която ескалира напрежението между Русия, от една страна, и САЩ заедно с благоверната Европа, от друга. Отделно в самата Украйна няма никакви изгледи, че оръжията скоро ще замлъкнат, икономиката ще излезе от колапса, а хората отново ще заживеят нормално. Напрежението и откровено враждебните действия по оста Москва-Вашингтон не са били толкова големи от годините на Студената война. И докато само преди няколко седмици анализатори и от руска, и от американска страна оптимистично заявяваха, че не може да се говори за нова Студена война, за съжаление днес вече можем да направим констатацията на оптимиста: „Може, можее..."

Жестоките санкции, с които Русия отвърна на САЩ, ЕС, Канада и още няколко страни, които обвиняват Москва за всички злини в Украйна, са най-прясното и най-практичното доказателство за това. На 7 август Москва официално забрани вноса на всякаква селскостопанска продукция от тези страни. Случайно или не, това става в разгара на земеделския сезон. САЩ, разбира се, няма да пострадат от спрения износ на месо, зеленчуци и месни продукти. Но Европа със сигурност ще. И в частност България. Гърците вече изпищяха на умряло, защото са един от най-сериозните износители на земеделска продукция в Русия. И въпросът тук не е какво ще ядат руснаците - мен лично това слабо ме интересува. Въпросът е какво ще ядат земеделските производители от Стария континент, които несъмнено ще пострадат най-много от санкциите на Москва. Лесно е да се каже, че те ще пренасочат износа си. Но къде? И огромният излишък, който ще се получи от загубата на още по-огромния руски пазар няма ли да доведе до съвсем логичен спад в цените на земеделските продукти?

Руснаците не ги мислете, моркови и ябълки те ще си внасят от азиатските борси, където гледат много по-практично на търговския процес, с по-малко замъглени от политиката погледи. А ако следващата стъпка на Путин в това надцакване със САЩ е да врътне кранчето с енергийните благини за Европа или просто да надуе неимоверно цените (пак по политически причини), то тогава нашите земеделци и да искат, няма да могат да изнасят за Русия. Защото тракторите им ще останат без нафта.

Това отлично го разбират в САЩ, разбират го и в Брюксел, но Бог високо, а Вашингтон далеко. Русия - тя пък е прекалено голяма, за да пострада прекалено сериозно. Всички несгоди в случая ще ги понесат по-скромните икономики от Източна Европа, към които, щем-нещем, се числим и ние.

И точно затова продължавам да недоумявам абсолютно идиотското делене на русофоби и русофили. То е приемливо донякъде в интернет пространството, където всеки идиот с клавиатура може да изкаже мнението си. Но е напълно неприемливо като държавна политика. Само да напомним, че малко след като „обяви война" на Сирия, президентът на републиката заговори за засилено натовско присъствие в страната ни и за тежките бойни дежурства на изтребителите ни над Черно море заради „руската заплаха"... И забрави, апропо, че изтребителите ни са руски и летят с руско авиационно гориво, (което и без друго не достига), а не с бензин А-95.

Кога ли България ще заеме не проруска и проамериканска, а пробългарска позиция? Както правят, да речем, гърците, които също са член на НАТО и ЕС, и то доста преди нас, но си гледат преди всичко техния интерес. Какво му е принципното например да признаваш насилственото отцепване от територия на наш съсед (Косово), защото народът там се бил самоопределил, а да критикуваш друго отцепване (Крим)?

Докато България се държи като безгласна буква, гласът ни наистина няма да се чува в международните отношения. И ще страдаме от събитията в Украйна икономически. Ще страдаме и от събитията в Сирия и Афганистан (чрез натискащите ни все още нови и нови бежанци). Не се притеснявайте, драги сънародници, може и по-лошо да стане... Може, можеее!

Автор: Васил Дерменджиев, komentator.bg