/КРОСС/ Две напълно незаконни решения взе Висшият съдебен съвет (ВСС) на извънредното си заседание днес. Без никакви мотиви кадровиците отказаха да възстановят на работа прокурора от Апелативна прокуратура София Стойчо Ненков и следователката в Националното следствие Татяна Шарланджиева.

Двамата бяха отстранени преди близо година и половина заради започнали разследвания срещу тях. И двете досъдебни производства обаче са прекратени от прокуратурата и ВСС бе задължен да възстанови на длъжност магистратите.

Това обаче не се случи - при гласуването на точката за Ненков едва 11 членове на съвета (от 14 присъстващи) гласуваха "за", против беше един, а двама се въздържаха и така решението, което е само формално, не бе прието. Резултатът от вота предизвика объркване в залата и се чуха гласове предложението да се прегласува, защото кадровият орган е длъжен да възстанови прокурор Ненков. „Длъжни сме да имаме и 13 гласа („за", за да се счита решението за прието - б.а.)", контрира Милка Итова.

Светла Петкова направи процедурно предложение гласуването да се повтори. „Тъй като, когато се предложи решението, не бяха изложени мотиви и на колегите не им стана всъщност ясно защо се възстановява колегата. Мотивите се съдържат в доказателствата в преписката - молба от него за възстановяване и постановлението, с което е прекратено наказателното производство", посочи тя и разясни на останалите, че основанието Стойчо Ненков да бъде отстранен от длъжност е отпаднало. Още повече, допълни Петкова, че от прокуратурата е пристигнала справка, от която става ясно, че срещу него няма висящи досъдебни производства. Подкрепиха я Юлиана Колева и председателят на Върховния административен съд Георги Колев.

Въпреки това обаче и при повторното гласуване резултатът остана същият.Елка Атанасова каза на колегите си, че съветът гласува решения, които ще бъдат отменени, а Колева я допълни - че те ще рефлектират на бюджета на съдебната власт. Включи се и Румен Боев, който заяви, че по отношение на следователката Шарланджиева съветът бави решението за възстановяване повече от два месеца. „Нека си вкараме правните знания, които сме придобили до този момент. И без друго сме ги държали продължително отстранени от длъжност", опита се да убеди останалите Боев. Той припомни, че докато е отстранен един магистрат не би могъл да работи нищо друго, не се осигурява и няма доходи. „Много добре знаете, че един отстранен магистрат има права като товарач на Сточна гара, образно казано", посочи Боев и даде пример - в Холандия максималното отстраняване на магистрат е 3 месеца, а тук ВСС държи магистратите отстранени с години.

В същата посока е и решението на Върховния административен съд, с което бе отменено отстраняването на апелативния прокурор Емил Христов. В мотивите на тричленния състав ясно се казваше, че ВСС трябва стриктно да проверява обстоятелствата около образуваните наказателни преследвания срещу магистрати-неизвестни извършители, тъй като те могат да се използват за необоснованото им отстраняване от длъжност по реда на Закона за съдебната власт. Освен това ВАС напомняше, че "такъв магистрат очевидно е уязвим", тъй като няма способи за защита.

В дискусията се включи и Милка Итова, която обясни, че вкарването на точките в дневния ред се забавило, защото от ВСС проверили дали двете постановления за прекратяване са влезли в сила.

Въпреки аргументите на част от членовете на ВСС, ситуацията се повтори и по точката за възстановяването на Татяна Шарланджиева - „за" гласуваха 12 кадровици, 1 беше против и един се въздържа. Това накара Румен Георгиев да предложи на колегите си изход от абсурдната ситуация - да гласуват за отмяна на решенията на ВСС, с които Ненков и Шарланджиева са отстранени. В залата пък се чуха възгласи: „Просто не трябваше да се внасят днес". По този повод Итова припомни публикацията на „Правен свят" по двата казуса - разследването срещу Ненков е прекратено на 4 юли, но ВСС не внася предложение за възстановяването му на редовните си заседания преди 31 юли. Аналогичен е и случаят с Шарланджиева - делото срещу нея е прекратено на 10 май, но до този момент тя не е възстановена на работа.

На предложението на Румен Георгиев възрази Галина Карагьозова - няма как ВСС да отмени собствените си решения. Тя допълни, че „очевидно незаконосъобразните решения", които взима съветът, не могат да бъдат отменени с други незаконосъобразни решения.

Кои са те?

Стойчо Ненков бе остранен през февруари миналата година по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров след като бе привлечен като обвиняем за престъпление срещу правосъдието. Причината бе, че на 11 октомври Ненков оттегля протеста срещу оправдателната присъда на Софийския апелативен съд срещу медийно известните подсъдими Стойков и Николов по делото за пране на пари от програма САПАРД. Действията на Ненков бяха окачествени от и.ф. главния прокурор Бойко Найденов като „престъпление", а срещу него бе образувано досъдебно производство, въпреки че в задълженията на всеки прокурор влиза преценка дали да внесе или да оттегли протеста по вътрешно убеждение.

Какви действия е предприела прокуратурата, за да разследва Ненков, не е ясно, но през юли делото е прекратено заради липса на престъпление. До този момент обаче обвинителят не е получил постановлението за прекратяване на делото, въпреки че срокът за това едноседмичен, научи „Съдебни репортажи".

Случаят бе запомнен и с пожарогасителните действия на прокуратурата след оттеглянето на протеста. Протестът срещу оправдаването на останалите „немедийни" подсъдими също бе оттеглен, а това на практика означава, че прокуратурата официално се съгласи присъдата им да влезе в сила. В същото време поиска от ВКС да въззобнови делото с влязлата в сила присъда срещу всички подсъдими. През март тази година върховният съд удовлетвори искането на прокуратурата и възобнови делото. Мотивите на ВКС обаче изобилстваха от фактически неточности и странни изводи.

Следователката Татяна Шарланджиева също получи обвинение за престъпление срещу правосъдието - затова че през 2006 г. като орган на власт - следовател в НСлС, е пропуснала да изпълни своевременно задълженията си с цел да избави шефа на фирма „Фронтиер" Красимир Георгиев от наказанието, което му се следва по закон.

Разследването датира още от 2007 година, когато тогавашният шеф на НСлС Ангел Александров иска от ВСС да уволни Шарланджиева, тъй като предавала информация от разследването за злоупотреби в „Топлофикация" на Георгиев. Скандалът „Р. Овч." бе запомнен с множеството взаимни обвинения и замесването на тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова (която бе разследвана заедно с Шарланджиева), директорът на "Булгартабак" Христо Лачев, който дава пресконференция, на която заявява, че депутатът от ДПС Делян Пеевски го е рекетирал, за да сключва договори с близки до него фирми.

След серия от разпити по разследването, прокуратурата образува едно дело, което влезе в съдебната зала - срещу Лачев за недекларирани данъци, а три съдебни инстанции го оправдават напълно.

Разследването срещу следователката пък бе прекратено през 2008 г., а пет години след това - незнайно защо възобновено. Година и три месеца по-късно делото отново бе прекратено, а от май досега ВСС не възстанови на длъжност Татяна Шарланджиева.

Христо Иванов: Проява на лош вкус е да се атакуват хора заради родителите им

Назначаването на заместник-министри на правосъдието ще се забави. Това стана ясно от изявление на правосъдния министър Христо Иванов преди заседанието на ВСС. Като най-вероятни заместници на Иванов бяха посочени съдията от Софийския районен съд Петко Петков и административният съдия Аглика Адамова.

Малко след като имената им бяха публикувани в медиите, в сайта „Гласове" излезе публикация, в която се казва, че съдия Адамова е дъщеря на ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, чиято репутация от години е спорна - той е близък с Красимир Георгиев - Красьо Черния, който бе сочен за „лобиста на съдебната система".

Съдия Адамова обаче е по-позната не със семейната си история (родителите й са разведени отдавна), а с работата си като административен съдия. Тя е докладчик по делото, заведено от журналист от в. „Сега", срещу отказа на ВСС да предостави информация за статута на Пеевски като следовател, както и колко дела е решил и дали е атестиран. Съдия Адамова отменя отказа на съвета и постановява, че това е обществена информация.

"Намирам за проява на изключително лош вкус да се атакуват хора заради родителите им. Ако има някакви факти за конкретния съдия, които го уличават в негови действия, това е един разговор. Но, просто да говорим за това чий син е, е срамно. Наистина", коментира днес Иванов.

"Да се атакуват съдии заради родителски връзки ми се струва прекалено. Това, че продължава ровенето и опитите за атака срещу Министерство на правосъдието, не знам дали не отива твърде далеч вече", заяви служебният правосъден министър и добави, че вероятно заместниците му ще бъдат назначени следващата седмица. Той обаче каза, че сред тях може и да няма магистрати. "Атаките плашат хората. Възникват въпроси дали те ще могат да издържат и да се работи. Особено това последното ще отекне в професионалните среди. Оставам да стърча като гръмоотвод на ваше разположение", каза Иванов.

Вероятните заместници на правосъдният министър бяха атакувани и заради членството им в най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите в България. Според публикация в сайта „Гласове" съсловната организация ще управлява Министерството на правосъдието. По този повод по-рано днес пред БНР Христо Иванов коментира: "Това да се оправдаваме, че имаме съдии, които са активни и не просто си вършат работата добре, защото никой не е казал нищо за тях в това отношение, но и се ангажират самата общност да се реформира, и че са членове на една от професионалните магистратски организации, която е пример за тази активност и най-старата в това отношение, наистина граничи с абсурда. Честно ще го кажа".

Той добави, че „ССБ - това е една организация, която е пример за това колко е важно съдиите да бъдат активни и да се ангажират с това, което се случва в съдебната система". „Да съдим съдии, да кажем, че е клеймо, че са били активни, е вредно", каза Иванов.

ВСС поиска да направи новинарски сайт

Скандалите на извънредното заседание на ВСС не свършиха. Като извънредна точка в дневния ред бе вкарано предложение от Светла Петкова, Милка Итова и Елка Атанасова за създаване на Редакционна колегия от членове на ВСС за подобряване на Комуникационната политика на ВСС.

Предложението бе представено от Петкова, която обясни, че мотивите за него се коренят в необходимостта от подобряване на комуникацията между ВСС и обществото с партньорството на медиите и изграждането на по-високо доверие към провежданите от ВСС политики. Според проекта за решение в редколегията ще членуват - Соня Найденова, Милка Итова, Ясен Тодоров, Елка Атанасова, Светла Петкова, Магдалена Лазарова и Димитър Узунов.

Това е поредната необяснима стъпка на ВСС, свързана с медийната политика на органа. Както „Съдебни репортажи" писа на последното си редовно заседание преди лятната ваканция, ВСС взе решение, с което промени длъжностната характеристика на директора на Дирекция „Публична комуникация", с което на практика уволни досегашния шеф на пресцентъра Светла Иванова. Дебатът се превърна в изказване на недоволство от публичния образ на съвета, а някои от кадровиците мотивираха промяната с ежедневните негативни публикации за работата на ВСС. От дискусията се разбра, че мнозинството във ВСС смята, че критиките на медиите към органа се дължат само и единствено на незадоволителната работа на пресцентъра.

Днешното предложение бе мотивирано и с необходимостта да се работи активно за подобряване на комуникацията между ВСС и обществото преди важния избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС) през септември. В дебатите прозираше лайтмотив, че е важно ВСС да изглежда добре в очите на обществото и Европейската комисия, която следи под лупа процедурата, а не дали изборът ще бъде прозрачен и честен.

Юлиана Колева възрази срещу предложението за създаване на редколегия и предложи решението да се отложи. Тя изтъкна, че съветът заседава в намален състав - присъстваха едва 14 от 25-те му членове, а точката е вкарана извънредно. Освен това, изтъкна тя, с това решение се създава изцяло нов орган към ВСС. "Не знам точно дали е удачен вариант създаването на т.н. редакционна колегия. Свързвам това понятие с друг тип дейности, и не мога да си представя как ще функционира този орган", каза Колева.

Контрира я Светла Петкова, според която пред кадровия орган предстоят много „високи задачи и отговорности". Тя напомни, че предстои посещение на представители на ЕК в средата на август. Не стана ясно как създаването на редколегия ще убеди ЕК в прозрачността на процедурата за нов председател на ВКС. Според Петкова редколегията ще повиши капацитета на Комисия „Публична комуникация", ще предложи идеи за обновяване на сайта на съвета и дори - „създаване на един новинарски сайт".

Галина Карагьозова обаче също беше против. „Не ми става ясна структурата на този орган, с какво ще се занимава, как са определени членовете й и защо няма представители на всички комисии?", посочи тя. И припомни, че именно ВСС е отговорен за намаления състав на Дирекция „Публична комуникация", затова подобни доводи били изключително некоректни. Освен това по един от проектите с европейско финансиране, спечелени от съвета, е предвидено обновяване на сайта, а ако тази дейност се поеме от редколегията ще възникнат съмнения за двойно финансиране на една и съща дейност.

„Трябва да признаем, че комуникационната политика е с доста занижено качество. Имаме нужда да се отразява работата на ВСС както трябва и обективно", каза Галя Георгиева, която е яростен поддръжник на тезата, че пресцентърът е виновен за лошия публичен образ на съвета. Тя посочи, че критерият, по който са избрани членовете на редколегията, бил без значение, а идеята за създаване на такава била „изключително удачна" преди „сериозното събитие, което предстои" (избора на нов председател на ВКС - б.а). „Нямаме време да го обсъдим след отпуската. Усещам някакъв страх, че в сайта ще бъдат публикувани новини", коментира още тя.

Милка Итова каза, че й направило впечатление, че в страницата на ВСС във "Фейсбук" не се качвали всички прессъобщения и не й било ясно кой и как преценява кои съобщения да бъдат поместени там и кои - не.

„Какво ще редактира тази колегия? Ако ще подменя дейността на Комисия „Публична Комуникации", дайте да направим нова комисия. Всичко е комисии, комисии, комисии, сега пък колегия. При това редакционна. Редакционна колегия има вестник „Дума" и „Работническо дело", възрази Румен Боев и допълни, че ВСС не е медиен орган, за да има редколегия. Председателят на Комисия „Публична комуникация" Магдалена Лазарова пък каза, че принципно подкрепя предложението. В крайна сметка точката бе отложена, а правосъдният министър Христо Иванов посъветва колегите си да сформират работна група, която да предложи конкретни неща.

Галина Гиргинова

Judicialreports.bg