/КРОСС/ Летните горещи вълни и внезапни порои се случват все по-често в северното полукълбо в началото на века и вероятното обяснение е, че условията за такива крайности се задържат в продължение на седмици, а не само на няколко дни, както бяхме свикнали. Това твърдят група учени от Института за въздействието върху климата в Потсдам в публикация в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences, цитирани от Дневник.

В нея се описва, че през 80-те години е имало три регистрирани случая на екстремно време, през 90-те те са били четири, но от 2000 г. до 2010 г. те са били седем.

Учените не изключват причината да е нарушаване ритъма на мощните течения, известни като джетстрийм, движещи на вълни огромни маси от атмосферата високо над земната повърхност. Принос има и студеният въздух, спускащ се от топящите се ледени ширини на Арктика, благодарение на което атмосферни формирования просъществуват по-дълго от обичайното и затова имат по-сериозен ефект върху хората, земеделието и околната среда.

Други такива цитирани от учените крайности са горещата вълна в Русия и наводненията, потопили почти половината Пакистан през 2010 г., убилата хиляди хора жега в Европа през 2003 г. и наводненията по течението на реките Елба и Дунав през 2002 г.