/КРОСС/ Ако имах ума на късния антикомунист Плевнелиев, можех да кажа: „Комунягите все се разправят помежду си, а накрая оглавяват демократични правителства". Но няма да го кажа.
...

На пръв поглед изглежда, че не е нужно особено да се вглеждаме в служебното правителство, понеже то ще се търкаля някак си 2 месеца и все ще се довлече до изборите. И понеже сме системни наивници, ще се надяваме, че то ще може да извърши честна ревизия на предишния кабинет, доколкото това е възможно в българските условия на немарливост, недоизказаност, мляс-мляс и пр. Но докато то се вглежда в предишните управници, не е лошо и ние да се вглеждаме в него - и Господ ни е свидетел, че забавните неща и сега вече, десетина дни след съставянето му, са прекалено много.

Да започнем с това, че Близнашки наистина не е управлявал и вестникарска будка досега, както остроумно от- беляза Борислав Цеков - как тогава ще се справи с цяла държава, каквато и да е тя. Някой има ли подходящ отговор освен Плевнелиев? Наистина Близнашки знае нещо много важно - и то е, че комунизмът бил най-красивият идеал на човечеството. Само това обаче няма да му е достатъчно, ще му трябва и още някакво познание. По повод идеала на Близнашки в германския „Шпигел" написали, че България се е сдобила с проевропейско правителство - колкото да ни подсетят, че чуждестранните публикации за страната ни трябва да се отпечатват в рубриката „Шегите на Амура". Ако ти си човекът на Европа, щом смяташ комунизма за най-красивия идеал, по тази логика как пък трябва да им изглежда на германците руският гьон Зюганов?

Един и същи манталитет формира и обикновените, и преходните кабинети у нас. Орешарски се усмихна ехидно, докато сдаваше властта, и каза, че най-добрите кабинети у нас са служебните - при тия му думи, ако Близнашки не беше

тежко настъпен от собствената си еуфория

трябваше моментално да избяга от церемонията. Защото е факт, че поне двамата последни служебни премиери ще оставят след себе си повече недоразумения, отколкото нещо смислено. Райков беше нещо, каквото може да бъде само един мазен дипломат - и заради това той и досега си мълчи за аферата в Костинброд. А тя е най-големият скандал изобщо за годините на Прехода, когато уж вече бяхме претръпнали от всичко. Една вонлива лъжа пренареди избора на гласоподавателите с всички последици от това - и все едно нищо не е било.

Да видим сега какви ги върши вече Близнашки. Любителят на комунизма сам щял да наблюдава финансите на държавата. Според неговия идеал парите трябваше да отмрат още през 1980 г. - това означава ли, че българските банки ще реализират тази лудост сега? Добре, добре, ще кажете, да не се ядосваме излишно, нека си поиграят хорицата.

Да де, обаче лишен от адвокатски права става министър на правосъдието - и вече приемаме и това като нещо редно по стандарта на българското приличие. Но това означава ли, че следващият министър ще го вземат направо от затвора? Плевнелиев си го знаем - обаче сега някои ще кажат в негова услуга, че е еволюирал, понеже е взел за премиер... съветник на Живков; това е една малка крачка към истината, но гигантска за Плевнелиев. Нали това е същият ентусиаст, който нарече Живков „лъжец" и непрекъснато се дере срещу тоталитарния режим толкова упорито и безталантно, колкото го могат само хора, допирали се до него и дори ползвали се от него.

Ами историята с Медарова - само тази идиотщина не е ли достатъчна, за да се омитат двамката - Пл. и Бл. заедно, ако приличието не беше в отпуск. Що за власт е това, да се поддава на натиска на някакви случайници? Ясно е, че служебният кабинет е едното нищо - той обаче все пак може да ни даде представа дали по някакъв начин променяме скапаните си стандарти, дали се придържаме към приличието и в крайна сметка - и към здравия разум. НЕ, не се придържат, държат се нахално и дори повече от нахално. Между другото, самият Близнашки вече даде едно смътно обяснение дали наистина е бил съветник на Живков и изглежда, в името на комунистическите си мечтания и досега приема това като някаква привилегия. Бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов вече каза, че не си го спомня като сътрудник на Живков; на мен също не ми е известно, а и някак не го виждам до хора като Нико Яхиел, Милко Балев, Димитър Методиев, Веселин Йосифов, Никола Стефанов, Симеон Правчанов; ако се е навъртал край Живков, е било след началото на 90-те години, но това не може да се нарече съветничество, а клисарство - отишъл си на „Секвоя", в боянската църква на Живков, да му припяваш като клисар. Близнашки трябва да направи уточнението, най-малкото защото внезапната любов между него и Плевнелиев го изисква - иначе трябва да обясни на нормалните си студенти как така е бил съветник на един „лъжец", какви съвети е давал на въпросния лъжец и докато забавляваш един лъжец, дали самият ти не прихващаш от лъжите му. Това обяснение го дължи на нормалните студенти, на окупаторите то не им е нужно. В БСП сигурно са бесни - не стига, че техен ренегат става служебен премиер на ГЕРБ, ами продължава да подтичва, поне на думи, край идеала им. Това не е малък майтап, но тази партия вече всичко може да понесе.

Един служебен кабинет - някога, не сегашният - трябва да поднесе на публиката ако не друго, поне някаква мярка за политическо приличие; не може да очакваме подобна жертва от един редовен кабинет, там всичко е резултат от сметки - партийни, коалиционни и пр. С една дума - угощение без край. Да продължим с неприличието. Мислимо ли е изобщо толкова арогантно да се поощряват участниците в протестите с местенца в служебния кабинет. Да вземеш хора от улицата - буквално от улицата - и да ги направиш министри, това е върхът на цинизма. То означава само едно - в българската политика всеки от улицата е годен за всичко. Още когато Ковачева се навря да ръководи заседанията на Висшия съдебен съвет, писах, че това е краят на тази система; представяте ли си какво преживяваха опитни юристи край нея, когато тя се
опитваше несръчно да им

вади мъртви зайчета от ръкава си

Ами сега - новият министър бил лишен от адвокатски права, обаче утре ще ги учи на ум и разум и дори ще реформира системата. Това е по-позорно от всичко, което може да се случи. Като е решил да ухажва уличниците, Плевнелиев да беше дал някакво министерство и на Йоло Денев. Той поне е безкористен, не е крадлив, не е лишаван от никакви права, мръзнал е по площадите повече от всеки друг, пръв се качи на мавзолея на Димитров с маската на Живков - а комунистите си бяха още в силата, значи е антикомунист 100 карата по изискванията на Плевнелиев; и вярва в съществуването на бог Тангра, което си е за предпочитане, отколкото да се улисваш по божествената сила на някакъв западен посланик; вярата в Тангра е по-реална най-малкото.

И друго - ако новият министър на правосъдието си плати членския внос в адвокатурата и възстанови адвокатските си права, това ще го направи ли по-кадърен юрист? Отговорът е ясен - както обаче и фактът, че след два месеца прашното му портретче ще цъфне в редицата на българските правосъдни министри, амин. Тия фокуси със служебния кабинет надминават дори болшевишките - и тогава имаше всякакви идиоти, но поне бяха държани в някаква рамка, чак такъв разгул нямаше.

Затова да забравим, че службогонците от преходния кабинет ще правят ревизия - вижте ги, какво ще вършат самите те. Особено хранениците на разни неправителствени организации. Да поясня нещо на тия - един от създателите съм на първата неправителствена организация у нас (Българското сдружение за честни избори и граждански права) заедно с Националния демократически институт на САЩ, имахме над десет хиляди членове, наблюдавахме освен в България и избори още в доста други страни - чак до Шри Ланка. Поздравени бяхме със специална декларация от Държавния департамент на САЩ - нещо безпрецедентно за България, наградиха ни по-късно и с наградата „Маршал". И никога не сме се интересували от пари. А немалка част от днешните неправителствени организации са просто трафиканти - неистини или направо

лъжи за България срещу тлъсти бюджети

Сега техни хора са избраници на Плевнелиев - и какво ще се случи, наясно ли сте?

Приличието можеше да бъде единственият капитал на този кабинет - уви, и това се оказа невъзможно. Близнашки, ако беше възпитан в едно здраво морално въздържание, никога не би приел с яркочервеното си сърце да влезе в кабинет, определян от антикомунист, макар и фалшив, никога не би играл толкова ентусиазирано ролята на ренегат. Не ме интересува толкова самият Близнашки, но типажът, който наднича зад рамото му, ми е противен. Той пък ще си остане с една специална фотография: с каскетчето, натоварен с кутии с подписки за референдума -

разносвач при президента

И как да не те харесат тогава. Аа, сега си вземам назад думите, написани по-горе за БСП - те не се сърдят, нищо подобно, те просто се кискат, изгониха от редиците си един - а го прие късният антикомунист Плевнелиев. Това е тяхното отмъщение, тяхната компенсация - кискайте се до насита до края на света. Един преходен кабинет лесно може да изглежда съвсем другояче - само че трябва да се подберат хора, които са гордост за своята професионална сфера, без оглед на идиотските претенции на късните демократи. Ако започна да изреждам подобни хора, ще спра другия вторник - все личности, които не са разнасяли кутии с подписки по идея на президента и изобщо не се чудят какво им е сърцето: по-червено или недотам, или пък къде на майната си е комунистическият им идеал. Дори Плевнелиев лесно би могъл да нареди такъв кабинет - и ще бъде щастлив да се снима с министрите, нищо че той самият ще е подпрян на една проходилка. Но и това може да се преглътне в името на приличието....

Понеже на няколко пъти стана дума за комунистическия идеал, внезапно ме нападна една фраза, но не мога да се сетя чия беше тя: „Що за комунист е онзи, който е готов да разпредели поравно - наред със собствеността - и греха."

Автор: Кеворк Кеворкян
Източник: в. "Преса"