/КРОСС/ В САЩ Генерацията „Милениум" - хората между 18 и 33 г. - са по-големи привърженици на държавната намеса и обществените услуги, отколкото предишните поколения. Помолени да изберат между „по-малко държава и по-малко обществени услуги" и „повече държава и повече обществени услуги", само 38% посочват първия вариант, а мнозинство от 53% - втория. Това бележи преобръщане на нагласите по този въпрос, в сравнение с по-старите поколения. Например при „Поколение X" (родени през 60-те-70-те) съотношението на двата отговора е 49% на 45%, а при следвоенното поколение („Бумъри"), е 59% на 32%. За тези тенденции свидетелстват данните на известния американски „тръст за факти" Pew Research Center от национално представително изследване сред 1821 пълнолетни американци, проведено през 2014 г.

Подобна промяна се забелязва и по темата за здравеопазването. 54% смятат, че е отговорност на държавата да осигури здравни услуги за цялото население, докато при предходното поколение този дял е 46%, а при най-старото - 42%.
Всички поколения американци са против предлаганите съкращения в държавните пенсии чрез държавната програма Social Security (близка до „първия стълб" на нашата пенсионна схема). Същевременно при най-младото поколение над 50% се опасяват, че когато се пенсионират, няма да получат никакви доходи от тази програма, а 30-40% очакват да получат пенсии под сегашните. Те най-силно са убедени , че политиката трябва да акцентира по-скоро върху програмите за младите, отколкото за възрастните (53% са за първото, 31% за второто). Интересно е, че по-възрастните поколения преобладаващо смятат, че сегашните млади са изправени пред по-големи икономически предизвикателства, отколкото те самите са преживели навремето.

На въпроса, „дали печелят достатъчно, за да водят живота, който искат" 32% от най-младата кохорта отговарят положително, докато при предходните този процент е съответно 38% и 45%. За сметка на занижената равносметка за сегашния си статус, 53% от тях са оптимисти, че в бъдеще ще заработват достатъчно, за разлика от по-трезвите очаквания на Поколение Х - 30% и на „Бумърите" - 15%. Това е естествено, предвид скъсения жизнен хоризонт на по-възрастните.

Донякъде неочаквано, делът на тези, които определят себе си като „защитници на околната среда" е с 10% по-нисък, отколкото при по-възрастните - 32% срещу 42%. (Това е учудващо, тъй като тъкмо в последното десетилетие зачестиха екстремните атмосферни явления, които бяха предсказвани във връзка с „парниковия ефект" от въглеводородната икономика. Анализаторите не предлагат обяснение на тази промяна. Тъкмо в този период се разгърнаха и корпоративно-научните „изследвания", отричащи глобалното затопляне.)

Освен това изследователите отбелязват, че новото поколение е значително по-толерантно по ред социални въпроси като аборти, расово смесени бракове, атеизъм, еднополови бракове, узаконяване на нелегални имигранти, потребление на марихуана и е по-малко ентусиазирано на тема патриотизъм. Същевременно в политическите си възгледи е значително „по-прогресистко", определя себе си като „независими" и е по-склонно да гласува за Демократическата партия, отколкото за Републиканската.

Младите пълнолетни жители на САЩ са по-малко „закотвени" към институциите на обществото. Например, значително по-малко са енориаши на някоя църква. Нещо повече, държат се „на една ръка разстояние от брака". Само 25% са женени. На тяхна възраст 36% от „Поколение Х" са имали семейство, при „Бумърите" процентът е бил 48%, а при най-възрастните - 65%.

Изследователите забелязват, очаквано, че новата генерация млади е силно вплетена в социалните мрежи. 81% имат акаунт във Фейсбук. Напоследък обаче по-възрастните ги настигат. „Милениум" имат средно по 250 „приятели", но „Поколение Х" не са много зад тях с 200 „приятели" в списъка. Младите обаче продължават да са в авангарда на новите тенденции. Цели 55% от тях са си снимали „селфи" и са го постнали в Мрежата. За сравнение едва 24% от следващата възрастова група са прибегнали до този начин да уведомят света за собственото си съществуване, а при „Бумърите" делът пада до 9%.

Чавдар Найденов, социолог

Solidbul.eu