/КРОСС/ Във връзка със зачестилите публични изяви на г-н Румен Петков, член на ИС на АБВ, на които той показва устойчива тенденция да твърди едни и същи факти, да ги оценява и тълкува, без самият той да е достатъчно убеден, че те наистина съществуват, искаме да се опитаме да помогнем за излизането от този порочен кръг с някои разяснения и размисли по въпроса, заявява пресцентърът на БСП.

Два въпроса нееднократно се повдигат от г-н Петков. По отношение на първия от тях - имало ли е среща между сенаторите Джон Макейн, Кристофър Мърфи, Роналд Джонсън с Михаил Миков, Янаки Стоилов, Кристиан Вигенин и Ангел Найденов, проведена в партийната централа на БСП на ул. „Позитано" 20, категорично заявяваме, че такава среща никога не е била провеждана.

Вероятно онова, за което говори г-н Румен Петков, по основните си белези напомня на работния обяд, проведен с американските сенатори, съветници, журналисти и служителите, отговарящи за протокола, който беше отразен в медиите един час след приключването му. И все пак, нещата са коренно различни. Работният обяд беше изцяло публичен, той беше проведен в сградата на Народното събрание на пл. „Батенберг", не на последно място - там всички участваха в своето официално качество. Едва ли може да се оспори възможността председател на НС, председател на Комисията по външна политика или български министър да се среща с делегация от сенатори на САЩ.

По отношение на втория въпрос - постигана ли е на тази среща договореност за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй", категорично заявяваме, че тази тема дори не е била поставена на обсъждане. Това може да се установи от водените на срещата записки, от изявленията на страните след това, а и от многобройните прессъобщения, последвали от срещата. Прегледът на твърденията в ефира, на които се основава и самият г-н Р. Петков, идва да покаже, че основен източник се явява тъкмо той. Без да оспорваме никому правото да цитира сам себе си или да доказва свои тези с други свои предходни субективни виждания и твърдения, в случая все пак говорим за обективни дадености, които не могат да се поставят под съмнение от никого. Подобна среща в партийна централа, поне с адрес „Позитано" 20, никога не е била провеждана, че на нея да са дискутирани подобни въпроси. Това може да се установи лесно от всеки добронамерен анализатор и без да е необходимо той да разполага със специални източници на информация, защото всичко по темата е публично оповестено и достъпно за всички още от самото начало.

И ако темата е изчерпана от фактологична страна, то си заслужава да се замислим какво може да донесе свободната импровизация по всеки въпрос, който публична личност счете за важен по една или друга причина. Всяка безпринципна импровизация в политиката руши политическото бъдеще на своя автор. Но подобен род прояви могат да донесат вреда и за държавността, защото те рушат вярата на всички в политиката, в институциите и в демокрацията като основа за съществуването на нашето общество. Хубаво би било, ако занапред ограничим устрема си да превръщаме срещите на високо равнище, каквато е тази между американските сенатори, председателя на парламента, председателя на Комисията по външна политика и двамата министри, в средство за обслужване на дребнави теснопартии интереси. Считаме, че това е в интерес на всички, ако и политиците демонстрират повече доверие и уважение в институциите, респективно в парламентарната дипломация. Защото всичко друго превръща политиката в кресливо състезание на непрофесионални импровизатори и това буди у хората неразбиране и отчуждаване. Това не е в интерес на никой от нас.